Съдебна секретарка се оказа специалист с особена значимост за общината. Поне така е написано в писмо от Окръжния съд, с което се настоява за нея да бъде осигурено общинско жилище. А като за капак опитът на Общината да си вземе апартамента от тази специалистка и да го даде на някой друг с по-голяма жилищна нужда, бе отрязан от Административния съд.
Апартаментът, за който се спори, е общински. Даден е на Окръжния съд през 2001 година и оттогава там живеят съдии и служители на РОС. Съдебната секретарка го ползва от 2003 година. Договорът й е неколкократно подновяван. Но до началото на тази година, когато специалната жилищна комисия към Общината решава след изтичането на последния срок по договора този път да не го поднови. С идеята да даде жилището на друг: в списъците за настаняване чакат още над 2000 души, чийто хал също изисква спешна намеса и помощ.
Последвало писмото от Окръжния съд, с което се настоява за преразглеждане на това решение, защото били налични основанията по чл.15, ал.1, т.3 от Наредба номер 6 на Общинския съвет. А там е записано, че право да бъдат настанявани във ведомствени жилища имат специалисти от особено значение за общината. Какво точно трябва да е това „особено значение“, обаче никой не уточнява. И се предполага, че това следва да се преценява за всеки конкретен случай. Така комисията преценила, че
една съдебна секретарка не е „от особено значение“ за Русе.
И отказала да промени решението си. А кметът изпратил заповед, с която дал две седмици срок жилището да се опразни и да се върне на Общината.
Но последвала жалба в съда. И заповедта на кмета изненадващо беше отменена.
Всъщност дали секретарката е от особено значение за общината, се оказва най-малкият проблем в този казус. Защото съдът на практика върза ръцете на Общината да се разпорежда със собствените си имоти. Като постанови, че местната управа е едва ли не длъжна да поднови всеки договор за наем, стига наемателят да го поиска и все още да отговаря на условията за настаняване. И това може да продължи доживот.
Законът за общинската собственост дава възможност на Общината да прецени дали да остави наемателя в общинското жилище, след като изтече договорът му за наем, или да прекрати взаимоотношенията си с него. Не е тайна, че договорите с нелоялни наематели - тези, които не си плащат тока и наема, не пазят жилищата или пък не отговарят на някое от другите условия за настаняване, масово се прекратяват именно на това основание - изтичане срока на договора. Защото останалите по-трудно се доказват в съда. А и досега Административният съд в Русе потвърждаваше заповедите на кмета с мотива, че „продължаването на настаняването, дори ако наемателят отговаря на условията за това, е
само възможност, а не задължение за Общината“
Оказа се обаче, че напоследък цяла камара дела, спечелени от Общината, са се върнали от ВАС с отменени решения. Защото според неколцина съдии от Върховния съд, при изтичане на срока на един наемен договор Общината е едва ли не длъжна да го поднови, ако наемателят отговаря на условията за това. А съдиите от Русе са длъжни да се съобразяват с практиката на „началниците“ от ВАС.
Проблемът е, че дори във ВАС съдиите не са на едно мнение по въпроса. И ако един състав реши, че Общината е длъжна да подпише нов договор за наем със същия човек, то другият съдийски състав се оказва точно на обратното мнение. Така хаосът става пълен и ситуацията граничи с тотална липса на правосъдие.
В случая със съдебната секретарка съдът в Русе заложи на становището, че при искане от страна на наемателя Общината е длъжна да провери все още ли са налице основанията за настаняване. „И ако те са налице, няма възможност да откаже продължаване на наемното правоотношение“, длъжна е да го продължи. Ако все пак реши да откаже, следва да се мотивира защо е решено точно така, за да не се изваждат хора в нужда единствено по усмотрение на кмета.
Тъй като Общината вече е отнесла казуса до ВАС, любопитно е на кой състав делото ще попадне и с какво мнение ще се събудят съдиите.
Ситуацията изглежда повече от абсурдна
не само заради различните тълкувания на магистратите, но и защото в самата Наредба 6 на Общинския съвет изрично е записано, че настаняването във ведомствено и резервно жилище е за срок от 2 години. Текстът може да ни въведе в заблуда, че след втората година наемателите на този вид квартири нямат повече шанс да продължат да живеят в тях. Това обаче съвсем не е така.
Ограничението беше въведено, за да не се спекулира с тази възможност, масово хората си мислят, че щом веднъж са влезли в общинска квартира, това е едва ли не за цял живот, коментираха зам.-кметът Даниела Шилкова и шефката на предприятието, което управлява общинските жилища Анелия Няголова. Идеята на 2-годишния срок е засилен контрол. Това означава, че след този период всеки случай се разглежда отново - ако човекът продължава да отговаря на условията, договорът му се подновява.
Тъй като ведомственият фонд е ограничен, а напливът - голям, комисията се обединила около условието настаняването на специалисти от различни институции да се мотивира от техните ръководители.
Даниела Шилкова е категорична, че
съдебната секретарка не е единствената получила отказ
Пенсионирана служителка на театъра в момента също водела дело срещу заповед на кмета да освободи ведомствена общинска квартира. Жената освен че е пенсионерка, вече не е актриса, обясни Няголова. Тя обаче за разлика от секретарката в съда можела да си кандидатства по общия ред за общинско жилище, защото пенсията й със сигурност не е висока. Само че това докато се случи, жената ще трябва да излезе на свободен наем, освен ако съдът не постанови друго. До окончателното приключване на съдебните дела и двете жени ще продължат да живеят в общинските имоти.
През миналата година за ведомствени жилища кандидатствали и доста медицински сестри, но те също не били одобрени. Преценено било, че
приоритет трябва да имат например лекари, съдии и прокурори
като по-ценни специалисти. Кой е по-по-най обаче е много тънък лед, по който общинската администрация стъпва. Кой може да каже дали сестрата Х, или лекарят Y е по-важен? Това е абсурдно, защото в здравеопазването не може нито без единия, нито без другия специалист. Факт е, че в чужбина вече изтичат не само доктори, но и сестри.
Заслужава си обаче да се помисли и в друг аспект - редно ли е високоплатени специалисти да се ползват от  евтини общински жилища? Ако те са наистина толкова важни, защо работодателят да не им плаща квартира на свободен наем?
От друга страна, със сигурност има личности, които със своите постижения заслужават жест от Общината. За пример в това отношение може да се посочи вицесветовната шампионка по борба Тайбе Юсеинова, както и най-добрият български каякар Мирослав Кирчев. С пълно основание доскоро те са ползвали общинско жилище.
По данни на Анелия Няголова на спортисти били предоставени 6 общински апартамента. В някои от тях живеели и състезателки на баскетболния „Дунав 8806“.  
12 ведомствени апартамента са дадени на лекари
дошли на работа от други населени места - Варна, Плевен, Свищов, Преслав, Севлиево. 16 са предоставени на общински служители, 3 - на оперни артисти, 4 - на театрални актьори, 6 - на съдии и прокурори. Един апартамент е даден под наем на сираци, друг - на телевизионния център, трети - на представителката на МРРБ, командирована на работа в Русе. Три ведомствени жилища се ползвали от преподаватели по японски и китайски в СОУ „Васил Левски“ и по испански и английски в Училището по изкуствата.
Освен това Общината разполага с 2 представителни апартамента на ул. „Борисова“ и „Княжеска“, които използва за временно настаняване на свои гости по повод конкретни задачи или форуми.
Няголова и Шилкова са категорични, че в комисията по жилищно настаняване най-големи дискусии се водят, когато се иска настаняване във ведомствено жилище. Преди време например е взето решение общинска квартира да получи зам.-директорът на СОУ „Христо Ботев“. Това обаче ще се осъществи, когато се освободи място.
За резервния жилищен фонд на Общината също има много желаещи
Той е предназначен за задоволяване на жилищните нужди на хора, чиито имоти са отчуждени или пък са пострадали от природни бедствия и аварии. В резервните жилища се настаняват и хора с остри социални нужди или с доказани здравословни проблеми. И в този случай настаняването е за срок от 2 години, но обикновено той се удължава, особено когато става дума за крайно бедни семейства.
За всички останали общински жилища, които се отдават под наем по общия ред, в наредбата има максимален срок за ползване - 10 години, както е и по закон. Промяната е влязла в сила от 2005 година, така че все още нямаме наематели, които да попадат под ударите на това ограничение, обясни Анелия Няголова. Първите такива случаи ще се появят през 2015-2016 година.
Със сигурност това ще доведе до социално недоволство, но пък от друга страна е справедливо, защото непрекъснато се появяват нуждаещи се, за които обаче няма свободни жилища. Нормално е едно семейство, което години наред живее при нисък наем, да се погрижи за бъдещето си.