ляма драма се разигра след злополучното участие на Невена Цонева на фестивала в Сочи "Нова вълна 2015". Тя се прибра преждевременно, като официалната информация гласи, че е пяла в две от петте вечери, защото се разболяла и не е могла да си възвърне гласа.

Според голяма част от българите нейното участие е гротеска - грозна рокля, обърнат национален флаг за декор и безумно изпълнение на хита на Уитни Хюстън "I will always love you". Други смятат, че тя незаслужено е хулена.

От видеото е видно, че дори и публиката е изненадана от аранжимента, в който е вплетен роден фолклор. За България може и да става, но за международен конкурс е падение. Това, че навремето Невена събра симпатии с подобно изпълнение с Берковската духова музика не значи, че трябва да се излагаме и навън. А и тогава такава беше задачата в Misic Idol. Хубаво е, че колегата на Невена Теодор Койчинов не се е явил на конкурс с "Комбайнеро интелигентска".

Но Цонева не е виновна, сигурно сега е доволна от шума, който се вдигна около нея. Нали лошият PR бил най-добър. Ако Невена направи хубава песен, внимание - нулево. Но ако е гротеска - първи страници. След 2-3 дни резилът ще отшуми, а след месец никой няма да си спомня за него.

Ние живеем в страна, където се толерира Джорджановщината - колкото по-безумна песен изпееш, толкова повече внимание получаваш. Ако в допълнение виеш като вълк, популярността ти е гарантирана.

Естрадните певци и рок групи от соца никой не ги върти, защото били ретро. Звездите, които стотици хиляди българи харесват, нямат достъп до медиите, независимо, че пълнят зали. Техните млади колеги обаче са на гребена на вълната, въпреки че най-голямото им постижение е да "пръснат" по шевоте някой клуб със 100-200 души публика. Да, има и концерти, на които идват хиляди, но те са безплатни.

Неизвестните и тепърва прохождащи изпълнители пък са още по-зле. Те нито имат достъп да бъде чута тяхната музика, нито пък могат да се включат в тези големи концерти. За там трябва да си минал през музикално шоу или по някаква случайност да си извадил хит. Но как да се случи, като навсякъде срещаш стени и трябва да се бориш с няколко човека, от които зависи цялата ни мижава музикална индустрия.

Да представят песен в национален ефир? Няма как да стане, там е запазена територия за 10-ина изпълнители и някакви подобия на певци като Джорджано и Гошо от Почивка.

Има го и другият момент - радиа и телевизии няма как да пуснат младите в ефира си, защото на продукта му липсва качество. А му липсва, защото няма как да инвестираш хиляди левове с ясното съзнание, че песента ти остава за консумация в интернет.

На базата на какво искаме тогава да се явяваме на международни конкурси и да се представяме добре? Там е на принципа само да се добереш до голямата сцена и каквото стане. А то какво да стане, като излизаш с тоалет тип "ших си го сама", за хореография не може и да става дума, защото струва пари, а песента? Песента е такава, на която се радва Бай Ганьо на три ракии. Ама трите ракии са на маса и няма оценка на журито. Дори от попръжнята се приема, че песента е хит.

А в същото време Джорджано има повече участия от тези на гребена на вълната. Отиваме на "кОпон"...

Автор: Александър Попов