Как най-лесно се тормози полицай? Като се подаде сигнал, че прибира рекет или подкупи, сдушил се е с бандитите и е станал един от тях. Обикновено престъпници си отмъщават така на хората от МВР, които са ги разследвали и пратили в затвора и това е добре известно, но когато постъпи подобен сигнал, започват тежки проверки за потвърждаването или отхвърлянето му. И те съвсем не са за хора със слаби сърца.
Много колеги са патили от такива „будни граждани“. Колкото по-добре работиш, колкото повече престъпления разкриваш, толкова по-желана мишена ставаш. Аз също съм проверяван до девето коляно по сигнали за корупция. Престъпниците разбраха, че така могат да ми създават проблеми и пишеха ли пишеха доноси. Преди 1990 година ги пращаха до ЦК на БКП, до Политбюро, до Националния съвет на Отечествения фронт и до къде ли не, а след това до медиите и Главна прокуратура, като бяха все в един и същ дух - 
докога ще го търпите тоя, напълни си гушата със злато от циганите
взема пари и от бандитите в Русе! Повечето от авторите ми бяха добре известни, бях ги разследвал по няколко пъти, но за делата на някои си припомнях по време на проверките, които опровергаваха клеветите и ми късаха нервите, но не ме отказваха от преследването на престъпниците, разказва пенсиониран полицай с висока репутация на безотказен и ефективен работар.    
Най-голямата спирачка срещу обвързването на полицаите с криминалния контингент са ежедневни приятелски контакти между служителите в МВР. Така всеки знае какви са възможностите на колегите му и ако някой рязко се замогне, това веднага личи, допълва бившият офицер, когото пенсионирането заварва като горд собственик на „Запорожец“, с който често върши служебна работа.
По-сложно е обаче, когато сигналите за престъпници под пагон се окажат верни. Тогава финалът на проверката не е на бюрото на началника и в служебния архив, а в съдебната зала на военния съд, където магистратите са
известни с това, че действат без много да се церемонят
Ето няколко тъкива случая.
В началото на 1990 година всички магазини в Русе са свързани с модерна сигнално-охранителна техника, наблюдавана от специална полицейска част - тъй наречените сотаджии.
Една сутрин през 1995 година се получава сигнал за открадната метална каса от офис на банка в Съдебната палата. Помещението се намира на първия етаж в северната част на сградата и при огледа става ясно, че вратата е разбита, за да се изнесе сейфът. Цялата сграда е огледана два пъти, за да се установи откъде са влезли крадците. Накрая разследващите стигат до прозорец, който обаче не е разбит, а зее отворен.
Участващ в издирването на престъпниците криминалист се сеща за видна по това време русенска ясновидка и решава да отива при нея - ако не помогне, няма да навреди. След като й обяснява за какво я търси, гадателката се замисля и му казва, че вижда двама униформени замесени в кражбата. Оперативният работник прави учудена физиономия, а врачката продължава, че те много бързо ще бъдат заловени.
Междувременно излизат резултатите от сравняването на взетите от Съдебната палата отпечатъци. Оказва се, че те не фигурират в полицейската картотека. Тогава в резултат на добрите оперативни възможности на криминалния отдел към РДВР се получава информация, че
един от най-емблематичните крадци в Русе
е в основата на организацията за кражба на касата, който имал много интересни помощници - двама полицаи от СОТ. По различни причини криминалният авторитет се отказва от удара в последния момент, но двамата униформени вече са започнали да мечтаят как ще забогатеят с един удар и продължават сами напред. Атакуват банковия офис през прозорец на първия етаж откъм бившето кино „Просвета“, разбиват вратата, измъкват тежкия сейф и го спускат по дъска обратно през прозореца. След това го товарят в кола и отиват в дома на единия. Щом го разбиват установяват, че вътре има сума, по-ниска от една тяхна заплата, която е оставена за оборот на служителката на другия ден.
След като криминалистите научават имената на крадливите си колеги, те моментално са арестувани и дадени под съд по най-бързия начин. Така двамата кандидати за милионери само
за часове извървяват пътя от най-сладките си мечти до най-черните си кошмари
А това е един от случаите, които потвърждават реномето на русенската полиция, че действа бързо, пипа здраво и е решена да не допусне нагли мутренски демонстрации в града. 
Това, за съжаление съвсем не е единственият случай под униформата да се крие престъпник. 
В средата на 90-те години в Русе има само едно полицейско управление и то се намира на бул.“Липник“ в сегашната сграда на Митница Русе. В съседство има барче с много малък оборот, тъй като основните клиенти са полицаи, а цените са като за приятели. Изведнъж съдържателят губи усмивката си, става все по-замислен и гледа все по-изпитателно влизащите в барчето му хора. Един ден споделя с двама от по-близките си оперативни работници, че от около месец в края на работния ден 
от чекмеджето зад бара системно изчезват пари
Сумите изглеждат незначителни - по 5, 10 или 20 лева, но на фона на оскъдния оборот не само изяждат цялата незначителна печалба, ами и лишават собственика от пари за зареждане на стока.
Двамата полицаи слагат камера в барчето, но не казват на никого от управлението. Още на следващия ден след изчезване на поредните пари проследяват записите и онемяват от изненада. Обективът е уловил как назначеният наскоро зам.-началник на управлението бърка в чекмеджето!
В първия момент двамата колеги са в шах. Още с назначаването си кокошкарят от барчето постоянно се перчи, че е „номенклатурен кадър на Партията“ и ще расте в кариерата. Въпреки хвалбите подчинените му са безкомпромисни и подават рапорт до директора на МВР в Русе.
На предварителния разпит
номенклатурчикът отрича да е извършител на кражбите, но доказателствата са срещу него
и е пратен на съд. Там той се явява наперено, облечен с нов костюм и с двама адвокати, единият от които е от София. Снимките обаче го уличават в кражбите, така че и любимата му Партия не може да му помогне. От залата дребният крадец с огромно самочувствие излиза с условна присъда, а тя му носи и дисциплинарно уволнение.
В началото на демокрацията куфарната търговия между Русе и съседна Румъния преживява бурен разцвет. В двете посоки текат реки от стока, а това означава, че се въртят и добри парични потоци. Тогава при русенски полицай идва познат, който споделя, че негов приятел редовно търгува с румънци, но един ден се прибрал доста натоварен и срещу него е образувано производство за контрабанда, което се води от помощник следовател. По закон за такова нарушение се вземат задграничните паспорти. На разпита обаче подкупното ченге предлага на куфарния търговец сделка:
„Дай ми 200 долара и аз ще ти оставя задграничния паспорт“
Но сумата е доста голяма за възможностите на изпадналия в беда и той се обръща за помощ към приятеля си.
Така се стига до разработка на новосформираната служба за борба с организираната престъпност /БОП/, при която алчният помощник следовател е заловен в момент на получаване на белязаните долари за подкупа. След това процедурата е ясна - съд и дисциплинарно уволнение.
Още един полицай си оцапва името и си проваля кариерата заради мерака да намаже покрай куфарния бизнес. Един от начините на търговците да надхитряват митничарите по него време е да се качват със стоката си на влака от Гюргево, но малко преди Централна гара да изхварлят през прозорците торби с анцузи, маратонки, обувки, чехли и всякакви други нечупливи стоки. На уречените места чакат посрещачи с коли, които товарят денковете и ги отнасят на сигурно място.   
Макар и примитивна, схемата работи
но има един основен недостатък - известна е на целия квартал около гарата и може би на половината град.
Един ден в полицията се получава сигнал, че младши районен инспектор в „Родина“ постоянно изнудва куфарните търговци, за да си мълчи. Полицаят всяка вечер ходи на мястото, където се мятат най-много чували, разгонва чакащите посрещачи със заплахи за арест, а след това товари нахвърляните наоколо чанти в колата си и ги носи в приемната си в квартала. След това собствениците се явяват при него и си освобождават стоката срещу 20 лева на сак. Симбиозата между откровените нарушители и облечения в държавна власт престъпник продължава дълго и сравнително безметежно, но когато полицаят вдигнал мизата на 50-100 лева на сак, търговците се оплакват и колегите му скоро го вкарват в ареста, след като преди това го залавят с белязани банкноти.
Хубавото в такива случаи е, че системата се очиства от хора, които я позорят. Сигурно не сме успели да хванем всички гнили ябълки, както сега е модерно да се казва. Не сме успели да изчистим всичко. Имаше хора, които се поблазниха от бързите пари и минаха от другата страна на барикадата, но съм удовлетворен, че не сме бездействали и сме положили усилия, които са дали реални резултати, казва днес пенсиониран криминалист, участвал в разкриването на всички описани случаи.