Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Целта на „Русчуклии“ е да обобщава, развива и популяризира генеалогията като наука, да съдейства на родоизследователите в техните родови търсения, да ги подпомага в популяризирането на разработките им и да ги представя пред различни държавни и обществени институции. Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непозната история на Русе и региона.

За развитието на българската национална просвета в годините на нейното прохождане по време на Възраждането през средата на XIX век заслуги имат плеяда благородни родолюбиви българи. Сред тях не на последно място блести името на русенския благодетел Ангел Николаевич Хаджиоглу. Днес той обаче е почти непознат и забравен. Като че ли цялата наша интелигенция, историци и литератори са му обърнали гръб, а съвременните български поколения не знаят нищо за него. Досега никой не си е направил труда да изследва цялостно и задълбочено дейността му и приноса му към родното образование. Името на този достоен българин не фигурира в нито една от българските енциклопедии. То 
не може да се срещне дори в излезлите напоследък специализирани двутомни и тритомни издания, отразяващи дарителството по нашите земи
Единствено няколкото епизодични кратки статии, поместени в русенските вестници, напомнят за неговото съществуване.
За жалост биографичните данни за Ангел Николаевич Хаджиоглу са твърде оскъдни. В известната до момента изворова документация данните за личността му или отсъстват, или са толкова бедни и фрагментарни, че не дават нужната информация за неговото израстване и големите му заслуги.
Единствено в поделението на Държавния архив в Русе, където в момента се съхраняват автентичните и ценни документи на Доростоло-Червенската митрополия, съществува една сериозна колекция от писма, в които частично се намират сведения за именития ни възрожденец. 
Знае се със сигурност, че той е роден през 1786 година в семейството на русенския търговец Никола Хаджиоглу и
също като баща си захваща търговия, но в Русия, където преуспява и печели подобаващо уважение
Според някои източници рождената му година е 1788, но в случая е редно да се приеме написаното от Сава Филаретов, който по време на следването си в Москва е бил близък до самия Хаджиоглу, присъствал е на погребението му и трудно би могъл да сгреши обстоятелството, че известният търговец по време на смъртта си е бил 70-годишен.
Що се отнася до родното му място, категорично може да се приеме за такова град Русе (Русчук). Това се потвърждава безапелационно и от запазеното копие на собственоръчното му завещание, написано малко преди неговата смърт през 1856 година. 
В семейството на русенеца Никола Хаджиоглу освен Ангел се раждат още и братята му Андрей, Георги, Гаврил и Никола, както и сестрата Мария.
Как бъдещият дарител се оказва в Русия?
По време на Руско-турската война от 1808-1810 година, когато след завземането на Русчук руските войски се оттеглят на северния бряг на река Дунав, заедно с войските много русенски семейства напускат града и се отправят през Букурещ за Дунавските княжества и Русия от страх да не бъдат репресирани от настъпващите отново турски военни части. Сред тях са и двете фамилии Хаджиоглу и Сароглу. Отначало се установяват в Букурещ. След време обаче заедно с голяма група гръцки търговци те се прехвърлят в Нежин - малък град в Харковска губерния, североизточно от Киев. По това време градът е привилегирован и се намира на кръстопът до три граници - на татарския Крим, на Полша и Русия. Голяма част от неговите 16 000 жители се занимават с търговия и печелят твърде добре. Много са и гръцките търговци. Екатерина Велика разширява правата им и при нея те имат дори собствен съд, освен това могат да пътуват свободно без паспорти из руската империя и да внасят стоки без мито.
При пристигането си в Нежин Ангел Хаджиоглу е 20-22 годишен - беден, но изпълнен с амбиция и енергия. След години заедно с Васил Априлов, Иван Денкоглу, Николай Ст.Палаузов и редица други българи стават част от елита на търговското градче.
В предсмъртното си завещание Ангел Хаджиоглу квалифицира себе си като „търговеца Нежински Грък Ангелий Николаев син Хаджоглу“ и дарява в завещанието преди смъртта си „3000 р./рубли/ на името на Гръцкия Нежински Магистрат за раздаване процентите им на тамошните бедни гърци“, което доказва неговата принадлежност към това Нежинско търговско обединение и неговата управа. С какво се занимава Ангел Хаджиоглу в Нежин обаче, в подробности не е известно.  
Трябва да се знае, че потиснатите едновременно от две страни българи - веднъж от закостенялата турска имперска власт и втори път от гръцкото фанариотско духовенство, до средата на  XIX век са се определяли само като християни и са се приемали дори като гърци, но не и като чисти българи. Но българското национално чувство постепенно преодолява това състояние и дори неговите по-замогнали се вече представители да започват да се индентифицират като част от отделна самостоятелна българска нация.
Ангел Хаджиоглу бързо научава гръцки и руски език. Започва като прост служител без заплата. В последствие работодателите за вярна служба му определят по едно малко възнаграждение и така 
полека-лека с време и търпение той успява да натрупа опит, сили и средства и да се издигне до нивото на почтените търговци
възползвайки се от привилегиите на нежинските гърци. Търговията му се оказва успешна и той натрупва значително състояние. 
Той не се задържа дълго в Нежин. Напуска го и към края на 20-те години на XIX век се установява в Москва, където прекарва по-голямата част от живота си. С многогодишен труд и постоянно прилежание българинът спечелва голямото доверие и почит от местните московски търговци. Търговската му дейност се разпростира доста нашироко и след известно време успява да постигне впечатляващи финансови резултати. Той става „почетен Гражданин на временно Московската 2-ра гильдия“, което го определя като човек притежаващ състояние от няколкостотин хиляди сребърни рубли. В тези времена, за да можеш да влезеш в „клуба на богатите“, т.е. да бъдеш титулуван като почетен член на Московската втора търговска гилдия, е необходимо да притежаваш състояние, възлизащо поне на 50 000 златни рубли. 
През 40-те години на XIX век Ангел Хаджиоглу вече е известен, авторитетен търговец, уважаван почетен гражданин. Не забравя обаче и българския си произход и се заема с благотворителна дейност.
През 1844 година 
финансира съставянето и отпечатването на тъй наречения „Български буквар“ -
учебник, подобен на „Рибния буквар“ на Петър Берон, вече малко позабравен, но изиграл огромна роля в нашето образование през епохата на Възраждането. Негов автор е Георги Попилиев Бусилин (роден през 1823 година в Батак, починал през 1845 година в Москва), студент в Московския университет, издържан от самият Ангел Хаджиоглу.
Букварът е предназначен за „новосъставленото „славено-българско“ светско народно училище“. Споменава се като „Български“, „Хаджиоглув“, „Бусилински“, „Русчушки“. На корицата му е отбелязано, че е издаден с „иждивение на купеца от Москва, из града Русчук“ и че трябва „да се раздаде дар учащим юношам“. 2470 екземпляра от него са изпратени до всички училища. 350 от тях - за Русчук, а останалите - за различни градове и села от Цариград до Тулча, от Солун до Свищов, от Охрид до Видин. 
През 1846 година 
продължава меценатската си дейност и отново спонсорира издаването на друг учебник за българските деца „Чистописание на български език“
където още в началото е отбелязано: „Книжката е дар за сиромашките деца в Русчук“. 
През пролетта на 1856 година Ангел Хаджиоглу усеща, че силите го напускат и през юни диктува завещанието си. То е оставено на съхранение в 1-ия Департамент на Московската Гражданска Палата. Това е един издържан правен документ, който представлява и задълбочена емоционална житейска равносметка. Като прави сериозна оценка на постигнатото в живота си и при липсата на пряк наследник, той с много разум
разпределя цялото си движимо и недвижимо имущество на своите близки, но не забравя и сънародниците си
При едно задълбочено вглеждане в посочения документ може да се установи, че малко преди смъртта си Ангел Хаджиоглу е разполагал с впечатляващата за времето си сума в брой, която е няколко пъти по 100 000 сребърни рубли, без да се смята оставеното недвижимо имущество и нереализираната стока с която е търгувал. 
Няколко седмици след изготвянето на своето завещание видният търговец и дарител Ангел Хаджиоглу умира в Москва. В некролога за смъртта му Сава Филаретов пише: „Соколники, 29 юни 1856 година, Петровден, на разсъмване, 6 часа по европейски, далеч от мило отечество, помина се един от най-достойните наши съотечественици Ангел Хаджиоглу, родом българин от Русчук.. Погребението му се извърши във „Ваганьковском кладбище“ /Ваганковското гробище/, намиращо се тогава в покрайнините на Москва.
Най-сетне, почти две години след смъртта на дарителя,
парите за изпълнение на завещанието са събрани и депозирани в  Московската спестовна банка
Назначеният от титуляра изпълнител - племенникът Зафир Сароглу, на 7 март 1858 година изпраща писмо до русенските старейшини и попечители на училищата в града за условията за тяхното усвояване.
Във връзка с всичко описано за благотворителната дейност на Ангел Хаджиоглу в полза на Русенската църковно-народна община трябва да се подчертае, че независимо другите направени не малки дарения за образованието през Възраждането от редица родолюбиви българи като Петър Берон, Иван Денкоглу, протойерей Нил Изворов, Петър К. Арнаудов и Димитър х.Руссет, той си остава един от най-големите наши дарители.
Русенските училища получават след неговата смърт дарение от 20 000 сребърни рубли, равняващи се в него време приблизително на 400 000 турски гроша, както и допълнително още 100 000 турски гроша, които да бъдат раздадени на „русчушките църкви“ и за „други богоугодни и човеколюбиви работи“. Това са приблизително 110 000 фунта стерлинги получени допълнително от лихвите изчислени върху дарените ценни книжа. За да се добие елементарна представа какво представлява в него време сумата 400 000 турски гроша, трябва да се знае, че в тогавашната Османска империя за построяването на една градска къща са били необходими само около 20 000-25 000 турски гроша, а с далече по-малка сума е могло да се започне някаква прилична търговска дейност. 
С лихвите от тези 20 000 сребърни рубли, получавани в продължение на повече от 27 години - почти до 1887 година,
русенци в продължение на години посрещат основните разходи на мъжкото и девическото си училища
заплащат заплатите на учителите в тях, снабдяват с учебници децата на съгражданите си, осигуряват дърва за огрев за през зимните месеци и доставят всякакви други необходими пособия.
Накрая от спестените пари при разходването на тези средства те успяват да заделят началния капитал с който през 1897 година построяват западното крило на каменната сграда където днес се помещава русенското основно училище „Отец Паисий“. То е наследник на едно от най-старите основни училища в града, основано още през 1866/1867 година. Отначало се помещава в къщата на изгонения от Русе гръцки владика Синесий, а по-късно в друга двуетажна каменна сграда. Ежегодно броят на учениците се увеличава и през 1887/1888 учебна година то става най-голямото в града. През 1908 г. на мястото до старата каменна сграда допълнително се построява ново начално училище, наречено „Отец Паисий“ с осем класни стаи. Двете училища съществуват през годините ту заедно, ту разделно. Сава Филаретов отбелязва, че „От завещаните пари на Ангел Николаевич Хаджиоглу в Русе е съградено най-хубавото училище, което е наименовано на името на дарителя и много десетилетия носи неговото име - „Първа русенска прогимназия „Ангел Хаджиоглу“. 
След 1944 година обаче това училище са преименува на „Никола Вапцаров“, а по късно на „Отец Паисий“ и днес за жалост новите поколения и нашите не особено благодарни съвременници нямат никаква представа за родолюбивия жест на именития ни съгражданин. Малка паметна плоча, скромно побрана в единия край на училищната сграда, лаконично ни съобщава името на дарителя Ангел Хаджиоглу. Другият спомен за неговото дело в настоящия момент е името на една изключително къса улица, намираща се в центъра на Русе, между емблематичните градски Хали и дворната ограда на споменатото училище.