Още ли се смеете на вицове за блондинки? Е, прочетете тези мисли, произнесени от блондинка:
„Успехът е да постигнеш това, което искаш; щастието е да искаш това, което постигаш“; „Бях най-срамежливия човек, който някога е съществувал, но имах лъв вътре в себе си, който никога не млъкваше!“; „Бъди себе си. Светът почита оригиналното“. Да, така философства блондинката Ингрид Бергман - прелестната скандинавка, която за мнозина все още си остава ненадминат идеал за женска красота. Тя е и първата световна суперзвезда на киното. След нея идват Мелирин Монро и останалите екранни величия. Тази икона поема първата си глътка въздух в шведската столица Стокхолм точно преди 100 години - на 29 август 1915 година. И по зла ирония на съдбата починала на същия ден 67 годино по-късно.
В близо половинвековната си кариера Ингрид 
постига всичко възможно
Класирана е на четвърто място сред най-добрите актриси за всички времена и заема 19-то място в класацията за 100-те най-красиви жени за всички времена. Това, по което си прилича с останалите холивудски хубавици, е, че има три неуспешни брака. А това, по което се отличава от тях, е, че нито си сменя името, нито се подлага на някакви процедури за разкрасяване. Разчита само на даденото й от природата, а тя е била повече от щедра към нея.
Но преди блясъка на славата Ингрид опознава и другата страна на монетата.
За жалост още в ранните си тийнейджърски години тя губи баща си и се озовава под грижите на свой чичо и неговото семейство. Винаги е добре нахранена и топло облечена, но душата й мръзне заради липсата на неповторимата топлина на семейството.
Необичайно източеното момиче - Бергман и до днес е една от най-високите актриси с близо двуметровияси ръст - посещава частно училище, където участва в множество пиеси.
В началото на 30-те години тя се записва в школа към Кралския драматичен театър в Стокхолм. Напуска след година и започва професионалната си кариера. През 1934 година
дебютира в комедия за стокхолмските потайности
Бергман скоро печели повече филмови роли в родната си Швеция, включително в романтичната драма „Интермецо“ през 1936 година.
На следващата година идва първият й брак. Щастливецът е шведският лекар Петер Линдстрьом. По-късно двойката има дъщеря, която кръщават Пиа.
След като вижда Ингрид Бергман в „Интермецо“, американският филмов продуцент Дейвид О. Селзник я кани да се снима в американския римейк на филма. След успешната му примиера през 1939 година Селзник подписва многогодишен договор с талантливата актриса и това е нейната пътека към световното величие.
Ранната американска филмова кариера на Бергман е свързана с роли на добродетелни жени. Тя играе предана гувернантка в „Адам имаше четирима синове“ (1941) и изобразява вярна съпруга в „Гръм в рая“ (1941).
През 1942 година Бергман 
изгрява като звезда с ролята си на жена, разкъсвана в чувствата си между двама мъже по време на война, в „Казабланка“
Нейната героиня поставя благото на съпротивително политическо движение пред собственото си сърце в този популярен филм.
След фурора на „Казабланка“ Бергман бързо става пълноправна филмова звезда. С „Газова светлина“ (1944) актрисата печели широко признание за изпълнението си като млада жена, чийто съпруг се опитва да я подлуди. Тя печели първия си „Оскар“ именно за работата си по този филм.
Ингрид Бергман работи и с Алфред Хичкок и се снима в два от неговите трилъри: „Омагьосаният“ (1945) и „Небезизвестните“ (1946). Тя е специално похвалена за ролята си на шпионин в „Небезизвестните“, което се смята за едно от най-добрите й изпълнения. През 1945 година играе монахиня в „Камбаните на Сейнт Мери“.
През 1948-а поема друга предизвикателна роля на големия екран - главната героиня в драмата „Жана д`Арк“. Този филм и последното й сътрудничество с Алфред Хичкок в „Под знака на Козирога“ не успяват да направят кой знае какво впечатление на филмовата публика или критици. Търсеща нов блясък за кариерата си, Бергман пише писмо до италианския режисьор Роберто Роселини с молба да работи с него.
И това е 
началото на един изпепеляващ роман
изтъкан от италиански темперамент и скандинавска чувственост.
След писмото на Бергман, която е на върха на славата си и дори е героиня на модната шега „Знаете ли, снощи гледах филм без Ингрид“, Роселини я кани на гости. През този период Роберто е влюбен в Ана Маняни, с която живее на съпружески начала. Но с женската си интуиция Ана разбира, че мъжът до нея започва нов роман. Вечерта преди пристигането на Ингрид, великолепната Маняни изсипва върху главата на Роселини голям съд с доматен сос. Това е краят на тяхната любов и началото на действителната връзка на режисьора с Бергман.
Щом вижда маестрото, решимостта на актрисата да бъде добра съпруга и майка се изпарява. Дълбоко в сърцето си шведката чувства, че ако подходящият мъж дойде и изрече подходящите думи, тя с готовност ще го последва. Само за един месец Роберто Роселини прави това. Той не увърта. Не търси оправдание. Не казва: „Трябва да помислим за Петер и за Ана Маняни“. 
Той просто казва: „Ела с мен!“
Лиана Фери, жената, която превежда на Роселини първото писмо от Ингрид, твърди в спомените си, че е предупредила режисьора за следното: „Аз те познавам. Знам историите с жена ти, с онова момиче полугъркиня-полурускиня, с немската балерина и с Ана Маняни. Знам ти всичките номера. Чуй ме сега, ако се отнасяш лошо с Бергман, повече няма да те познавам!“. Тогава Роберто отговорил: „Аз я обичам, разбираш ли? Обичам я!“
По това време италианецът е заплетен непрекъснато в някакви проблеми - проблеми с пари, проблеми с договори, проблеми с жени. Трябват му бури. Неговите съвременници си спомнят, че ако няма урагани или битки, той е ужасно отегчен. В такива дни маестрото не става от леглото, просто лежи в него и се оплаква: „Главата ме боли, стомахът ме боли, лошо ми е!“
След един месец в Рим Ингрид разбира, че е дошъл моментът да бъде напълно искрена със съпруга си Петер. В писмо до него тя споделя, че не е имала намерение да се влюбва и да остава в Италия, но... Казва, че би му поискала прошка, но това изглежда смешно. В същото време д-р Линдстрьом запазва спокойствие. Той 
решава да не даде развод на Бергман
Не иска да й остави и прекрасната им дъщеричка Пиа.
„Не предполагах, че целият свят ще се разстрои“, изтъква в спомените си актрисата.
Действително, Ингрид и Роберто са заедно, силно влюбени един в друг, но животът около тях се променя. Американците и Холивуд не понасят факта, че тяхната любима звезда им изневерява с Италия. Шведите направо се отричат от актрисата, а пресата е по петите на влюбените. Папараците надушват новата стръв и стават безмилостни. За да се доберат до тях, репортерите се преобличат като рибари, туристи, а веднъж един се появява дори като монах. „Италианецът“ и „Шведката“ - така ги нарича пресата, започват да се изнервят.
През 1950 година двамата решават да снимат филма „Стромболи“, за да се дистанцират от своите противници. Работата не им носи удоволствие. Екипът твори на Стромболи, мрачен и странен остров, населен с бедни хора, прекарали целия си живот в упорита борба за изтръгване на прехраната от безплодната земя. Накрая филмът няма успеха на шедьоврите на Роселини „Рим - открит град“ и „Пайза“, но дава морално удовлетворение на маестрото и на неговата любима.
Д-р Линдстрьом обсипва Ингрид с телеграми, че трябва да се върне при семейството си. Примамва я с обещанието, че Холивуд я очаква с разтворени обятия. Бергман е разстроена, дори когато получава развод. Тя е в депресия, че е разделена с дъщеря си Пиа, и същевременно разбира, че е бременна. Не желае началото на новия й живот да бъде ознаменувано със скандали и трескаво търси начин, за да излезе от кризата. По това време при звездата пристига едно 
топло и изпълнено с бащински съвети писмо от Ърнест Хемингуей:
„Скъпа Ингрид, ето че ти се обаждам, дъще. Сега ще трябва да произнеса реч. Животът, който имаме, е само един-единствен. Никому не е отредена нито само слава, нито само позор. Ти си голяма актриса, а големите актриси винаги имат големи неприятности. Ако нямат, по-добре да вървят на майната си! Ако обичаш истински Роберто, предай му нашите поздрави и му кажи страшно много да те слуша, защото иначе Мистър Папа ще го застреля някоя сутрин, когато е свободен... ЪРНЕСТ“
Писмата от нейните приятели й помагат да излезе от истинския ад, да разбере, че любовта й към Роселини не е прегрешение. Виждайки, че Бергман не е спокойна, маестрото я заплашва. Той непрекъснато размахва пред нея един револвер и казва, че ще се самоубие, ако бъде изоставен. В такива моменти актрисата го пита какво да направи, за да го успокои. „Просто ме прегърни - казва й той. - Притисни се до мен, за да почувствам топлината ти и любовта ти!“
Когато наближава да роди, американската преса отново се побърква и сипе клюки за актрисата
И отново Хемингуей й протяга приятелска ръка за помощ. От страниците на в.“Лос Анджелис Егзаминър“ той се провиква: „Какви са тези глупости? Щяла да ражда. И какво от това? Жените винаги са раждали. Гордея се с нея. Би трябвало да празнуваме с Ингрид, а не да я осъждаме!“
Бергман дарява на Роберто три деца: сина им Робертино и близначките Изабела и Изота Ингрид. Режисьорът има двама сина от първата си жена. Той е изключително щастлив, че е баща на момичета. Предлага на съпругата си да заживеят с децата си на някой пустинен остров, далече от всички досадници. Разбира се, мечтата му не се осъществява.
През 50-те години на миналия век Роселини се опитва да прави филми, но не му върви. 
Много хора го обвиняват, че е разрушил кариерата на Ингрид
В своята мемоарна книга „Моят живот“ Бергман споделя, че през тези години всъщност тя е провалила Роберто като творец. За да може да работи с нея, той нарушава собствените си разбирания и се стреми да вкара холивудска звезда в своите документални филми. На практика се оказва, че това съчетание не може да бъде успешно.
Човекът, който ги разделя като творческа двойка и по този начин ги спасява, е режисьорът от Холивуд Жан Реноар. Той предлага на Бергман роля, а Роселини заминава за дълго за Индия, за да снима филм. Така съпрузите постепенно се отдалечават един от друг, докато стигат до развод. Режисьорът се влюбва в една индийка, а през 1959 г. Ингрид се омъжва за шведа Ларш Шмид. Двамата живеят в Париж. Бергман пътува често до Рим, за да вижда децата си. Играе във филми и театрални постановки в Америка, Англия, Франция и Италия. Изключителна работохоличка, тя създава за цялата си творческа кариера 61 филма и печели три пъти наградата „Оскар“. Режисьор по професия, Ларш разбира, че за да живее със звезда като Ингрид, трябва да остане на втори план. Това не му харесва. Не му допада и фактът, че актрисата не може да забременее. През 1975 година двамата се развеждат, но запазват приятелството си. Нещо повече - 
Ларш е този, който гледа Бергман, когато тя е на смъртното си легло
По време на развода й с Ларш Шмид американската и италианската преса излизат със заглавия като: „Ингрид е омъжена за камерата и камерата е женена за Ингрид!“
Самата тя пише в спомените си: „Аз бях влюбена в Кари Грант, Гари Купър, Спенсър Трейси и др. точно толкова, колкото е нужно, за да се изиграе любовната сцена убедително.“
След като натрупва огромен жизнен и творчески опит, примадоната на световното кино споделя пред дъщерите си, че е успяла да огледа егоцентризма на мъжете от всичките му ъгли. „Въпреки всичко е хубаво някой да ти казва, че те обича“, обобщава звездата.