30 години вече съм на медицинското поприще и никога не съм съжалявал за избора си. Напротив, продължавам да работя с хъс и правя всичко възможно да лекувам адекватно пациентите си. Така започна разказа за себе си началникът на Спешно отделение към Многопрофилна болница Русе д-р Юрий Йовков.
Решението да стане лекар отличникът от Първа гимназия „Христо Ботев“ взема още в 10 клас
и получава пълна подкрепа от родителите си, макар че и двамата нямат нищо общо с медицината. Майка му е икономист, а баща му - военен.
Не съм ползвал уроци, за да се готвя за кандидатстване. Просто още на 17 години реших, че ще уча медицина, защото прецених, че тази професия подхожда най-много на подготовката и манталитета ми и не сбърках. Дори ако се наложи да започна живота си отново, пак ще избера медицината, за да помагам на хората. Тогава започнах да залягам още по-здраво над учебниците. Образованието беше много солидно и получих всичко, което ми беше необходимо за успешно кандидатстване, а родителите ми ме насърчаваха, връща се назад в годините лекарят. 
През 1976 година абитуриентът Юрий се явява на изпити в Медицинска академия в София и е приет от раз. Следват задължителните за всички две години военна служба на летището в Щръклево и през 1978 година за първокурсника от Русе започват лекциите и упражненията в София.
По време на следването Юрий има отличен успех, но това не значи, че е бил лишен от онзи пъстър фойерверк от преживявания и емоции, наречен студентски живот.
В общежитието се събирахме на скромни купони, но не като сега с алкохол и дрога. С момчета и момичета от компанията често ходехме на театър и на кино, а лекциите бяха истински допир с академизма. Преподавателите бяха класа и даваха всичко от себе си, за да ни изградят като добри лекари, обяснява Юрий Йовков.
През 1985 година д-р Йовков
завършва академията с отличен успех и започва работа по разпределение в Полско Косово
Селото се оказва много добра школа за начинаещия доктор и той изкарва там три години, като същевременно записва специализация „Вътрешни болести“.
Прецених, че в тази медицинска ниша бих се реализирал най-добре и не сбърках, защото след Полско Косово отидох на работа в доболнична помощ в София, където изкарах три години. В това време се дипломирах като специалист по вътрешни болести и се върнах да работя в Русе, посочва д-р Йовков.
През 1992 година се отваря място за специалист в Диспансера по белодробни болести и след конкурс докторът изкарва там до 2000 година, когато започва може би най-авантюристичният етап в живота му.
Кандидатства за зелена карта за Америка, печели и заминава на работа в голяма болница в Чикаго
Исках да се развивам професионално и предизвикателството да работя в голям университетски град за мен бе голямо, а имах и личен мотив да работя в Америка, обяснява докторът.
Там той е приет дружелюбно от колегите си и работи 13 години в областта на нефрологията. За този период българският медик изучава огромната разлика между здравеопазването у нас и в Америка.
Механично сравнение в тази сфера е невъзможно, защото механизмите на финансирането, обучението на кадрите и на техническото обезпечаване на медицинските дейности са различни, обяснява русенският специалист по вътрешни болести. Казва, че в Чикаго е видял
как може да се изпълни със съдържание изпразнената от съдържание у нас фраза, че болният човек е в центъра на всички дейности
Филмът „Спешно отделение“, който е сниман в една от чикагските болници, е съвсем реалистичен с изключение на някои малки интерпретации на режисьора. Единственото общо нещо между двете системи е, че и там и тук лекарите се грижат за здравето на пациентите, оттам нататък започват разликите, казва д-р Йовков, според когото наливането само на средства не гарантира добри резултати, по-важни са екипността, организацията и духът на медиците, което се среща и в русенската болница.
През 2013 година медикът се връща в Русе и започва работа в Интензивно терапевтично отделение. 
Сигурно ще ме попитате защо не останах в Чикаго, а се върнах в Многопрофилна болница Русе. Отговорът е само един - човек може да има успешна кариера навсякъде, но е истински щастлив само в родината и сред близките си, категоричен е специалистът по вътрешни болести.
На 2 юни той е назначен за началник на Спешното отделение
което в последните години не се ползваше с добро име сред русенци.
Д-р Йовков не намира отделението в толкова лош вид, но за два месеца прави всичко възможно то да се промени напълно и да стане истинско лице на русенската болница, защото всички пациенти първо влизат в него.
Условията в Спешно отделение са много трудни за една качествена медицинска работа, тъй като за подобна помощ се изискват и съответните възможности. С предстоящата голяма реконструкция обаче то ще стане на ниво за една нормална европейска болница, обясни началникът.
Организационните промени вече са в ход и на всеки болен и на неговите близки се обръща достатъчно внимание. Пациентите се диагностицират максимално бързо и вече не чакат с часове пред кабинетите. Тук обаче искам да отворя една малка скоба - гражданите приравняват работата в Спешно отделение с работата в спешен кабинет. Разликата е много голяма. Ако болестта не бъде диагностицирана навреме, може да доведе до смърт. Това налага малко по-особен алгоритъм на работа и дейността по диагностиката трябва да бъде изчистена от всякакви грешки, защото в противен случай изходът за пациента може да е летален, казва д-р Йовков, като стъпва и на опита си от Чикаго. 
Наученото зад океана той прилага в русенската болница. Реанимациите на тежко болните започват до петата минута и за два месеца няма неуспешни реанимации. Това се дължи до голяма степен на екипа, който д-р Юрий Йовков заварва в Спешно отделение.
Колективът е задружен и отговорен, което се среща рядко в една болница
обяснява началникът му. Още в началото след  назначаването му той събаря границата между него и персонала, като казва на всички лекари и медицински сестри да му говорят на ти, защото той е един от тях. И започва да се включва в самата работа, като оправя легла на болните, придружава ги до скенера, а не чака това да направи санитарката или медицинската сестра, приема болни от входната врата и ги води до съответния кабинет за преглед. Така бариерата между началник и подчинени пада, работата потръгва. Ясно е кой има предимство - не приятелите на шефа, а тежките случаи и децата. Освен това д-р Йовков всячески се стреми да стимулира колектива и смята да назначи още медицински кадри след реконструкцията на отделението.
Много добър атестат за качеството на работата е, че ръководството на болницата е отворено към моето мнение и към това на другите колеги за предстоящия ремонт, посочва д-р Йовков.
От придобития опит в Чикаго той ще приложи в Русе
пълна реорганизация на работата
Това ще става съобразно с определенията за спешност. Пациентите ще бъдат класифицирани по заболяване и по тежест в централна зала, която ще бъде още в самото начало на отделението. В нея ще има легла за по-леко болни. След определяне на заболяванията на тежките случаи те ще бъдат насочвани към секторите хирургичен, ортопедичен, терапевтичен и педиатричен, който ще бъде изграден за първи път в отделението. Ако болният е за шокова зала, ще бъде насочен към нея. Ще има непосредствен достъп до отделението по образна диагностика и до микробиологичната лаборатория. Отделно отделението ще бъде оборудвано с техника за обдишване, стабилизиране на хемодинамиката на пациентите и за други дейности. 
Искам да кажа, че за мен е удоволствие да работя в Многопрофилната болница. Благодаря на всички пациенти, че се доверяват на грижите в Спешно отделение и ги уверявам, че екипите в секторите и специалистите в отделенията, където се хоспитализират, правят всичко възможно за тяхното здраве, каза д-р Йовков.