Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Целта на „Русчуклии“ е да обобщава, развива и популяризира генеалогията като наука, да съдейства на родоизследователите в техните родови търсения, да ги подпомага в популяризирането на разработките им и да ги представя пред различни държавни и обществени институции. Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непозната история на Русе и региона.

Диана КОЛАРОВА
Русчук. Русе. Малката Виена. Това са все имена, с които е известна дунавската столица на България, която има един изключителен, макар и неподозиран от мнозина посланик в света на красивото и изящното. Вече 139 години комичната оперета „Фатиница“ на австрийския композитор Франц фон Супе (1819-1895) не слиза от афишите на театрите във Виена, Париж, Лондон и Ню Йорк, а с това и името на града в който се развива действието - Русчук.
Но с какво градът спечелва ума и сърцето на един австриец? 
Икономическият разцвет на Русе започва със създаването на Първото дунавско параходно дружество във Виена през 1829 година. Неговата дейност се състои в превоз на пътници и товари от Европа до Отоманската империя и обратно. Русчук става третото по важност пристанище в границите на Отоманската империя след Константинопол и Смирна. В града се разкриват чуждестранни консулства, застрахователни агенции, търговски и банкерски кантори. Заселват се австро-унгарци, левантинци, католици, евреи от всички краища на Европа. Разкриват се хотели и ханове, увеселителни заведения. Идват моделиери, учители по чужди езици и танци, гувернантки...
Градът става космополитен
и новото му лице е майсторски нарисувано няколко десетилетия по късно от Елиас Канети в „Спасеният език“.
По време на Кримската война през 1854 година няколко пъти в Русчук е командирован чиновникът от Първото дунавско параходно дружество Камило Валцер. Неговите впечатления от града и от срещите с местни хора са отразени години по късно в либретото на оперетата „Фатиница“. То се ражда, когато вече е известен виенски либретист и директор на театър „Валцер“. По това време оперетата шества с шумен успех по сцените на европейските театри, жанрът е в небивал възход и виенският композитор Франц фон Супе решава да направи своя дебют тъкмо в оперетата. 
Възлага на бляскавите либретисти Камило Валцер и Ричард Гене да напишат либрето за комична оперета в три действия. Така се появява световно известната днес „Фатиница“.
Първото действие се развива в Гюргево в руски военен лагер, второто се развива в Русчук,
в харема на управителя на Русчушката крепост
а третото действие пренася публиката в имение близо до Одеса. Действащи лица са Владимир Самойлов, руски генерал, граф Тимофей  Канщуков, княгиня Лидия Ушакова, племенница на генерала, Изет паша, губернатор на Русчушката крепост, Юлиян фон Голц, военен кореспондент, Вуйка, български разузнавач и неговата жена Хана (Иванка), руски офицери и войници, Хасан бей, главатар на башибозука, казаци, кадети, башибозук, робини от харема и др.
Сюжетът представя една заплетена комична история с щастлив край. Във военния лагер на руснаците Владимир споделя с приятеля си Юлиян за любовните си терзания. Любимата му, княгиня Лидия Ушакова, е племенница на генерал Канщуков, а той не разрешава брака им. Юлиан измисля хитър план да променят позицията на чичото - Владимир да се преоблече като девойка и да се представи в дома на началника си като Фатиница. И строгият генерал най-неочаквано се влюбва като юноша в девойката. По късно пристига племенницата му, за да търси своя любим и попада на Фатиница. За да излезе от неловката ситуация Владимир лъже, че е сестра на офицера, пленил сърцето на княгинята, но всичко се обърква още по-ужасно. Появява се башибозук и отвлича двете момичета в харема на пашата в Русчук. Пашата решава да задържи Лидия в харема. И Фатиница-Владимир успява да убеди четирите жени на пашата - Нурсида, Зулейка, Диона и Бесика, да им помогнат да избягат. Така Фатиница и Лидия стигат до графско имение в Одеса, където ги чака друго премеждие - графът избира съпруг за Лидия. Владимир е отчаян, но другарите му съставят нов план за действие и след много комични перипетии идва щастливата развръзка.
Премиерата на оперетата
„Фатиница“ се състои на   5 януари 1876 година във виенския „Карлтеатър“ с огромен успех. Ролята на Владимир Самойлов се изпълнява от унгарското мецосопрано Антония Линк (1856-1931). 
Унгарската оперна дива очарова виенските си почитатели, облечена в офицерска хусарска униформа. Генерал Канщуков играе Вилхелм Кнаак, Изет паша - Йозеф Матрас.
В ролята на красивата княгиня Лидия се превъплъщава Хермине Майерхоф (1846-1926). Съдбата я откарва две години по късно в Русчук, където тя вижда обстановката, в която се развива оперетата. Известната виенчанка има гастроли в Румъния и прекосява Дунава, за да се срещне с любимия си мъж. Хермине е женена за руския дипломат, писател, историк Сергей Спиридонович Татищев (1846-1906), чиято съдба е свързана с България. Татищев е доброволец в Руско-турската война 1877-1878 година. Като един от адютантите на ген.Тотлебен участва в обсадата на Плевен, а по-късно го придружава при приемане командването на Източния (Русчушки) отряд, в чиито редици влиза в Русчук през 1878 година. Придружава ген.Тотлебен в Сан Стефано и Одрин. 
Неговата роля в българския политически живот след Освобождението не е достатъчно проучена и осветлена от историците.
Виенчани посещават по няколко пъти оперетата, а когато е отбелязано 100 представление
Франц фон Супе получава астрономическия за времето хонорар от 35 000 гулдена
какъвто не е плащан дори на краля на валса Щраус.
„Фатиница“ е представена през 1878 година в лондонския театър „Алхамбра“ през 1879 година. „Нуво театр“ в Париж дава началото на живота й пред френската публика, същата година творбата преминава пределите на Европа и се поставя в „Бродуей театр“ в Ню Йорк.
Оперетата „Фатиница“ триумфира по световните театри и се играе дори в днешния XXI век, но никога не е поставена в България и Русе. През 1928 година членовете на русенското музикално дружество „Лира“ оперният певец Коста Армянов и пианистката Мара Сиджакова-Калянджиева повдигат въпроса за представяне на исторически свързаната с Русе оперета, но проектът не се реализира. Чуват се гласове на русенци да се свири маршът от оперетата „Фатиница“, както се свири валсът на Щраус, посветен на хубавия син Дунав, за да се популяризира като един от символите на града.
През 2015 година пак се чуват гласове на русенци - ще могат ли да се насладят на прекрасната музика на „Фатиница“ увековечила техния град в световната музикална история?