Холивудските режисьори от години напълно безрезултатно търсят актриса за глава роля в трилър, която да е атлетична, умна, хубава, да борави добре с оръжие, да е смела, да не се налага да й търсят дубльори за екшън сцените и на финала умело да спаси човешки живот. Няма. Неуспехът в търсенето е само защото киноиндустрията изобщо не се е сетила да надникне в Медицинския център на град Бяла. Там, в един от кабинетите, е техният човек.
Атлетична е - доказа го и преди седмица с осем медала от Световни медицински игри в Ирландия.
Умна е - глупавите обикновено не са най-търсените лични лекари.
Хубава е - снимките тук са достатъчно доказателство.
Борави добре с оръжие - има две пушки и карабина, стреля без да й мигне окото и предпочита динамичното надхитряване с пернатия дивеч.
Смела е - язди коне и кара 600-кубиков мотор.
А спасяването на човешки живот всъщност й е професията.
С изписването на името й, вече могат да започнат преговорите с хората от киното - д-р Надя Друмева. Тя е жената, която само през последната седмица
накара колегите си от цял свят да погледнат с уважение към България и българските лекари
Това се случи в поредния световен спортен шампионат за медици, който се проведе от 18 до 25 юли в Лимерик, Ирландия. Равносметката е достатъчно показателна за голямото постижение на д-р Друмева - 3 златни, 2 сребърни и 3 бронзови медала. Разпределени по дисциплини нещата изглеждат така - 400 метра бягане -второ място; 800 метра бягане - трето място; 1500 метра бягане - трето място; висок и дълъг скок - първо място; гюле - трето място; плуване - 50 метра гръб - четвърто място; петобой - първо място; щафета /състав България, Франция, Полша и Германия/ - второ място.
И това е в конкуренция с над 1500 медици /включително студенти/ от 35 държави. Малко й е неудобно, когато трябва да разказва пред колеги при какви условия тренира на стадиона в Бяла, но пък медалите са нейни и това е важно.
В Ирландия д-р Друмева е заедно с колегата си стоматолог д-р Динко Матев, който обаче не успял да се изкачи на почетната стълбичка.
„Това не е отбор, а две птички. Много се надявам колеги да се включат в следващите турнири, но ми се струва фантастично“, казва с тъга д-р Друмева.
Пътят към стадиона и кабинета за Надя започва от Полско Косово
Там е родена, но от четвърти клас учи в Спортното училище в Русе.
„Баща ми беше този, който много държеше на физическата ни активност и през 1982 г. преплувах Дунава. Той ме е научил да яздя, участвала съм в кушии и изобщо ме привличат такива екстремни преживявания“, разказва д-р Друмева.
До 11 клас тя е ученичка на треньорката Ирина Коджабашева, за която и днес говори с много любов и уважение. След Спортното училище умното и амбициозно момиче решава да продължи образованието си в Медицинския институт във Варна.
Основна заслуга за избора на професия на Надето има съседката им Мария Колева. Тя е медицинска сестра и разпалва у малкото момиченце  желанието да помага на хората, да се бори с болките им и да връща усмивките на лицата им. И в онази крехка възраст бъдещата лекарка вече знаела как се правят превръзки на рани, кое хапче е за коремни болки, кое за настинка и т.н.
Мястото й било в института. Спортът обаче нямало как да бъде изоставен и Надя продължава да попълва колекцията си от медали на висок и дълъг скок от студентски спартакиади. После, като натрупва достатъчно знания за човека и процесите в тялото му, си обяснява, че всъщност
леката атлетика й набавя онзи ендорфин, който я кара да се чувства добре и щастлива
от това, което прави.
На пистата във Варна Надя Друмева тренира рамо до рамо с настоящия министър на спорта Красен Кралев. Д-р Красен Кралев.
„Наистина е трудно да повярваш като го видиш сега, че е атлет, но той тогава беше много слаб, строен и чудесен бегач“, разказва д-р Друмева и допълва, че все пак тя не се е отказала, както е направил колегата й Кралев.
Треньорът й от Варна Момчил Проданов е човекът, който настоява Надя Друмева да се включи в състезанията за медици - първо в Лас Палмас, а после и в Ирландия.
Преди това състезание обаче Надя се оказва без шпайкове, които са й нужни за мокра писта. Три седмици преди стартовете нито един търговец не се наема да й достави. Проблемът се решил в интернет, а Петър Коцинов, официален представител на „Асикс“ за България й осигурил национален екип. Не й го е подарил, а й го е заделил, след като оборудвал състезателите ни в Баку.
„Тъжно е, че нямаме дори национални екипи откъде да си набавим, а иначе искаме да сме родолюбци“, коментира д-р Друмева.
За да поддържа спортната си фигура, освен тренировки д-р Друмева има и строг режим на хранене.
Когато една жена на 51 години тежи 53 килограма и печели медали, нямаме основание да се съмняваме в успеха на диетата й:
„Сутрин закусвам обилно и не се ограничавам. Може да са маслини, банички, тутманици, сандвичи - каквото ми се прииска. На обяд също се храня редовно със супа и някакво готвено ястие. Всичко с храненето приключва в 13 ч и от този час нататък не ям нищо. Мога само да пия кафе по някое време и вода, но нито сокове, нито плодове - нищо друго. Вечер, след тренировка, изпивам една бира без мезе или пържени картофи - само бира. Вярно, на сутринта съм гладна, но пък зареждам веднага“.
Толкова за спорта.
Д-р Друмева вече 20 години е в състава на ловната дружинка в Полско Косово. Законно притежава три пушки, едната от които карабина.
„Нямам много време за ловни излети, но винаги, когато хирургът д-р Маринов ми се обади и настоява да отидем, ми е много приятно в компанията. Не ме привлича смъртта, а природата, страстта, организацията на лова. Ето например един лов за диви прасета е нещо изключително сложно като разстановка - там всеки има точно определено място и функция. Не се търпят своеволия, защото просто е опасно“, разказва лекарката с точен мерник.
Страстта към моторите у Надя също е наследена от татко й Друми.
Първо скришом подкарвали старата машина
а когато поотраснала, изкарала категория А и си купила своя, 600-кубикова. В момента обаче се радва на 150-кубикова хонда, с която се движи из Бяла за по-голямо удобство.
И трябва да е бърза /бягането понякога не е достатъчно/, тъй като в пациентската й листа има 35 кърмачета, които не обичат да чакат лекаря си.
„Добре че има детство, за да докажем, че хората не се раждат лоши“, казва д-р Друмева.
Работата и спортът изпълват дните й, а празниците са запазени за дъщеря й Светла, съпруга й и внучето Николай, който е само на 2 годинки.
Преди четири години д-р Надя Друмева става почетен гражданин на Бяла. На града е дала вече 23 години лекарска практика и много медали от състезания. На стадиона за всяка тренировка заедно с лекарката са минимум четири деца - тя прави обиколка, те след нея, тя почива, те с нея, тя скача, те подскачат и така някак остава надеждата, че стадионът няма да остане празен, макар и без подходяща настилка, без скочище, без всички онези условия, за които в други държави не мечтаят, а използват.