Икономистът Владимир Каролев разсейва и спекулации и обяснява колко точно дължи Гърция. Той публикува обширен материал на страницата си във Фейсбук по темата за гръцкия дълг и разказва как се е формирал той.„Съчувствам на Румен Гечев и други другари от БСП в опитите да обяснят защо през оградата дойдоха комунисти и банките хлопнаха, но прекаляват с лъжите. Щом стане дума за заеми, много обичат да лъжат какво е лихва и как се изплаща заем (например, лъжите за бързите потребителски кредити при приемането на некадърния закон ще им ги напомням цял живот). Та да се върнем малко към лъжите за гръцкия дълг от вчера и днес:

#1 Лъжа: гърците плащат 10% лихва по дълга си. Лихвите по гръцките ДЦК на пазарите днес наистина са високи, като дори няма да си правя труда да гледам колко са - далеч над 10% със сигурност. Но от доста години, Гърция вече не дължи своя дълг към пазарни участници (никой не е толкова луд да й даде парите си доброволно), а към механизмите за спасяване. Лихвите по старите заеми от МВФ са около 3.5%, лихвите към EFSF са само 1 пункт над средните за самия EFSF, които са около 0.2% на година. Лихвите по дълга към държавите от Еврозоната пък са около 0.5% над лихвите по техния собствен дълг. Всичко това се комбинира с изключително преференциални срокове за връщане, като Гърция вече е разсрочила плащания за десетилетия напред, а най-вероятно ще може да ги разсрочи с цял век. Като цяло, лихвите по обслужване на гръцкия дълг изискват около 4.3% от БВП годишно. За сравнение, Италия отделя 4.7%, Ирландия 4.1%, Португалия 5%, Франция 2.2%. Но ако изключим лихвите към ЕЦБ и EFSF, които се връщат на Гърция при придържане към условията от спасителния пакет, тази тежест спада на 2.6%. Или точно 0.4% над това, което плаща Франция и точно толкова, колкото плаща Великобритания. На всичкото отгоре Гърция има и 10-годишна лихвена ваканция. Както се казва, дай Боже всекиму такива "високи" лихви.

#2 Лъжа: гръцкият дълг може да бъде опростен. Значителна част от гръцкия дълг не може да бъде опростен юридически, без значение дали има консенсус за това, или не. Дори и кредиторите да искат, не може да стане. Гръцкият дълг вече не се държи от частни лица и банки (когато това беше така, до отписване се стигна относително лесно и бързо), а от сложни спасителни механизми, които работят по разписани регламенти. Както се казва, това не е новогодишна баница - режеш и ядеш.

#3 Лъжа: страшно лошо е, че гръцкото БВП се е свило с 25% след прилагане на икономии. БВП е една формула, която лесно може да бъде напомпана с дългове и гърците го правеха. Примерно, утре някой им дава още 500 милиарда евро дълг, те ги раздават на пенсионерите, пенсионерите потребяват стоки за 500 милиарда и хоп - БВП нараства с 500 милиарда (ако стоките не са вносни, по-малко, ако са). Да, ама другата година като няма кой да ти даде още 500 милиарда, БВП ще ти спадне. Това се случи и с Гърция. Общото крайно потребление в Гърция през годините е надхвърляло като процент от БВП с 20% това в Германия. Тоест, това е една страна, която е взимала заеми, харчила ги е (бая от парите са отивали за вносни стоки) и така е отбелязвала част от икономическия си ръст. Когато вече не може да взима заеми, нормално да влезе в рецесия. Както се казва, га ядаха кифтета - не риваха.

#4 Лъжа: гръцкият дълг е неустойчив. Видно от долната графика (вижте в галерията, бел. ред.), Гърция ползва доста преференциални условия за изплащане на дълга си и той е разсрочен в момента за 50 години напред. Практически, единствената тежка година е 2015, когато се изплаща заемът от МВФ. Ако бяха стиснали зъби гърците и си бяха платили дълга тази година, след това нямаше да имат никакви проблеми и можеха да разсрочат и без това неособено големите вноски с още 50 години напред. Както се казва, да бе мирно седяло, не би чудо видяло.

Та така. Почне ли социалист да ви говори за дългове и лихви, все едно църният дявол ви говори (самият Тодор Живков си го беше признал)”, пише икономистът.