Юрий Борисов, д-р по философия. Автор на „Психология на подсъзнанието“, прави напречен и надлъжен анализ на учебника по „Психология и логика“ за 9-и клас. Анализът е публикуван в сайта "Гласове" и е забавен прочит на съвременните училищни помагала.Когато говорим за учебници, у нас най-много се коментират текстове по история. Онова, дето е траяло пет века, „робство“ ли е, „присъствие“ ли е, „съвместно съжителство“ ли е? Мит ли е „Баташкото клане“? Значима ли е американската роля в Освобождението ни? Емоциите напират и се изливат, вихрят се ожесточени спорове, потъваме и се давим в морални и политически квалификации.

Предлагам ви да си починете, освежите и развеселите с друг учебник, с друга материя. Изнервени и гневни, вие заслужавате това. Не може само „на нокти“ . Поръчайте си „релакс“ с учебника „Психология и логика“ за 9-и клас, 2001 г., изд. „Екстрем”, автори: Тихомир Димитров и Петя Манолова. Ще ви бъда гид.




Започнете със стр. 88. Там е текстът „Шизофренични разстройства“. Текстът е илюстриран. Виждате ли коя е най-подходящата илюстрация, когато говорим за шизофрения? Това е Дон Кихот, който препуска срещу вятърна мелница. Животът не е литература. В литературата Дон Кихот може да е идеалист и рицар, но в живота той е един болен човек, пълно куку, психо някакво, абе луд! Обяснете го на вашите деца. Така ще изпълните родителския си дълг да ги готвите за живота. Ако все пак ви попитат: „А кои се рицарите?“, отговор има. Отворете на стр. 46. „Това са бивши варвари, които християнският морал цялостно преобразява.“ Да повторим, за да запомним. Стоят си едни варвари, идва християнството, инфилтрира им своя морал и те напълно се преобразяват. Тоест стават рицари.

След като разберем как се е появил рицарят, идеалната любов лесно се обяснява. „Едно от изключителните проявления на европейската духовност е рицарската (идеалната) любов... В епохата на мита и античността такава любов не е позната. Любовта в Древна Гърция и Рим има много лица – страст, изгода, покоряване или забава" (стр. 46). Малко е сложно, затова, ако сте любящи родители, дайте на децата си по-проста формула – платоничната любов по времето на Платон не е съществувала. Виждате как един учебник по психология деликатно дава и исторически познания. На същата страница прави и огромен скок към нашата действителност, за да свърже исторически епохи. Разбираме, че нашите кукерски обреди наподобяват много „неистовите оргии от древността“.

Истинската отмора обаче не е с историческите препратки, а с осмислянето на психичното.

Разбираме, че като човеци не сме толкова самотни. „Дори най-низшите живи организми притежават уникални психични способности… Дори едноклетъчното чехълче може да бъде дресирано“ (стр. 134). Венец на природата сме, ама и едноклетъчното си има психика. Своя психика, дори уникална. Неудобството от това познание е, че децата могат да поискат да им осигурите чехълче, за да го дресират. Знанието обаче винаги усложнява живота.

За оставим чехълчето, разтърсващата новина е другаде – научаваме, че всяка жива клетка има уникални психични способности. Всяка! Оттук следва законна гордост. Аз като организъм с, примерно, 8 милиарда клетки имам у себе си 8 милиарда психики! Вие също!

Сега да вървим към по-сложното. Според учебника всяка клетка и всеки орган имат РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ двойник. Имате си бъбрек, той от своя страна си има двойник, психичен и реален. Ето как „фантомен крайник“ става фасулски лесен за обяснение. Ампутират на някого крака, но той продължава да го чувства, въпреки че липсва. Защо? Защото „фантомният крайник е реално съществуващ невидим психичен крайник, който е двойник (копие) на видимия телесен крайник, съществувал преди ампутацията“ (стр. 80). Това познание обаче трябва да се пази в тайна от лекарите в ТЕЛК. Ако знаят истината и ако някой отиде без крак да се инвалидизира, като нищо ще го върнат: „Нямате крайник, ама в същност имате – психичен и реален!“.

Учебникът се втурва компетентно и в областта на сексологията. „Сексът е израз и еманация на необузданата, животворяща енергия, която се таи у човека“ (стр. 46). Не е казано дали тази необуздана човешка енергия има и други еманации. Този въпрос е за самостоятелно обмисляне. Друго, нещо мирогледно, обаче е обяснено ясно. Днес сексът „се оказва по-висша ценност от знанието и изкуството“ (стр. 49). И четете задълбочено, за да не си помислите, че само сексът като ценност изпреварва знанието и изкуството. Това важи също и за „грижите за сухата кожа, за твърдостта на косъма, за дизайна на бельото и мачкаемостта на платовете“. Има и обяснение – за това е виновна „вездесъщата рекламна примамка“.

Учебникът не се ограничава само с теория и мирогледни обобщения. Той дава и ценни практически знания. Те се намират в тестовете. Ето например въпрос № 20 на теста „Какво знаете за секса?“: „С каква жена мъжът постига най-голямо удовлетворение в секса?”. Отговори: а/ С жена, значително по-голяма от него. б/ с по-млада от него жена. в/ С жена на приблизително същата възраст. Кой е правилният отговор? Не знаете? Това е отговор „в”.

В гореуказания тест става дума за хетеросексуалния секс. Хомосексуализмът обаче не е пренебрегнат. Най-важното нещо, което трябва да знаят вашите подрастващи деца, е, че не бива да се притесняват, ако са хомосексуални. Напротив, трябва да знаят научната истина, че притеснението от собствената хомосексуалност е психично разстройство!

Учебникът изпълнява функции и на учебник по „Вероучение“. Доказателствата за съществуването на Бог са дадени на 122, 123 и 124 стр. Атеистът е обрисуван като „особен психологичен тип“, който, „за да повярва, че нещо съществува, трябва да го види с очите си“ (стр. 122). Това обаче е тема, достойна за самостоятелно представяне.

Ако успеете да си починете и обогатите с този учебник, не благодарете само на авторите. Не по-малка благодарност заслужават и специалистите, които са го одобрили – Мая Митренцева, Банчо Добрев, Кирилка Славова, Стефан Груев и Живко Ганев.