220 малки млечни ферми в Русенско са прекратили работа от началото на годината, показват регистрите на аграрното министерство. През януари 2015 г. бяха отчетени 158 стопанства от първа група, отговарящи на всички критерии и още 432 от трета група, които все още не покриват евростандартите. 6 месеца по-късно броят им е съответно 150 и 220, така че общият им брой е намалял с повече от една трета.
Изчезването на малките млечни ферми бе предизвестено отдавна, макар да се забави повече отколкото специалистите предвиждаха. В края на годината изтича дерогационният период за постигане на хигиенните стандарти на Европейската общност за суровото краве мляко. Този срок вече два пъти бе отлаган за по две години без никой от по-малките стопани да се разбърза да ги покрива. Може да се предполага, че и останалите 220 неотговарящи на изискванията ферми няма да предприемат никакви действия. Колко от тях ще изкарат до края на годината е трудно да се каже, тъй като тази година браншът просто бе сринат по външни за България причини. 
На 31 март в целия Европейски съюз отпадаха млечните квоти. Това позволи на големите в бранша да произвеждат количества без ограничения. Още по-същественото е, че паднаха и лимитите за внос. Ситуацията се усложни още повече поради наложените забрани за износ към Русия, следствие от конфликта в Украйна. В резултат в целия Европейски съюз се появи огромен излишък от краве мляко и млечни продукти, част от който се насочи към България. А понеже фермерите от западноевропейските държави получават по-големи субсидии, можаха да предложат много по-евтина, макар и вероятно не толкова качествена като родната продукция.
Известна компенсация фермерите получиха с увеличените лимити и облекчени правила за директни продажби. Ефектът от тях обаче е твърде малък.
Следващият удар срещу малките кравеферми бяха промените в правилата за директно субсидиране, влезли в сила от тази година. Европейските норми относно директните плащания не позволяват директно подпомагане на количеството произведено мляко. Схемите за обвързано подпомагане на животновъди важат само за стопанства с 10 и повече животни. И докато за фермите с овце и кози тази бройка не е чак такъв проблем, тя засяга около 2/3 от млечните стопанства. 
Справката за Русе показва, че едва петдесетина от останалите на пазара 220 стопанства от трета група  могат да разчитат на директно субсидиране. Необходимия брой животни нямат и десетина ферми от първа група, чието оцеляване също е проблематично. Може да се предположи, че след 1 януари догодина на пазара едва ли ще останат повече от 140 млечни стопанства. Останалите ще трябва или да продадат всичките си животни, или да си оставят по някое, колкото да задоволяват собствените си нужди.