Една от мощните IT-компании - „Дропбокс“, е основен спонсор на Балканиадата по информатика за ученици, на която Русе бе домакин в продължение на седмица. За първи път гигант от подобна величина проявява интерес към таланти от Централна и Източна Европа, а финансовата помощ от 10 000 долара е внушителна. 
Самата компания „Дропбокс“ е основана през 2007 г. от двама състуденти от Масачузетския технологичен институт /MIT/ Араш Фирдоуси и Дрю Хоустън. 
Специално за форума в България „Дропбокс“ не само осигури финансова подкрепа, а и изпрати един от най-добрите си софтуерни инженери. Това е Емил Ибришимов, бивш състезател по информатика и медалист от международната олимпиада през 2007 г., възпитаник на Природо-математическа гимназия „Гео Милев“ в Стара Загора.

- От къде пристигнахте в Русе, г-н Ибришимов?
- По принцип работя в Сан Франциско, където е „Дропбокс“, но по пътя насам минах през Израел, близо до Тел Авив, където наскоро отворихме нов офис. Това беше много полезно, тъй като се адаптирах към часовата зона по-лесно. 
- А от къде премина пътят ви от България към „Дропбокс“?
- Началото е в Стара Загора, Природо-математическата гимназия и учителя ми по информатика Павлин Пеев. Беше ми забавно да се занимавам с това и естествено дойдоха състезанията. Но със сигурност това не е единственият път. Просто моят беше такъв. През 2007 г. спечелих медал от международната олимпиада. Особено в Източна Европа този тип състезания са много полезни, тъй като оценяването е обективно.
След Стара Загора продължих в университета Калтех - Калифорнийския технологичен институт, където учих компютърни науки. Интересното е, че тогавашната ми приятелка, а сега съпруга, беше приета в Принстън, университет на Източното крайбрежие на САЩ. Естествено и аз кандидатствах в много, много университети на Източното крайбрежие и няколко на Западното. Стана така, че всички от Изтока ми отказаха, а всички на Запад ме приеха. После опознахме всички самолетни варианти и онлайн комуникации. Сега сме семейство и двамата сме софтуерни инженери, само че аз в „Дропбокс“, а тя в „Туитър“.
- Вие ли открихте „Дропбокс“ или те вас?
- Още докато бях студент, през летните ваканции карах различни стажове. Едната година бях във „Фейсбук“, другата в „Гугъл“ и така стигнах и до „Дропбокс“. Общо взето, в Америка е много популярно университетите да имат кариерни центрове. Става дума за точно определен ден и място, където всички работодатели, които си търсят хора, могат да дойдат с предложения. Изнасят презентации за фирмите, раздават тениски, други дребни подаръчета и ти дават да попълниш документи при интерес от твоя страна. Ако са им харесали отговорите и уменията ти, на следващия ден се обаждат и те канят на следваща среща. Ако и това мине добре, отиваш в офиса и започваш. Преди три години аз исках да работя в „Дропбокс“, която тогава беше малка компания и всъщност аз ги намерих. 
Ние сме големи късметлии, тъй като нашата индустрия се нуждае от кадри и в момента изобщо не е трудно да си намериш работа. 
- Как навихте компанията да подкрепи ученическо състезание в Русе?
- Отскоро имаме бюджет за подпомагане на такива събития, а ползата за „Дропбокс“ е, че може да намери кадри. Разбира се, че Балканиадата не е най-перфектното място за нови кадри, тъй като участниците са ученици, но пък това е дългосрочна инвестиция. Идеята е, че тези хора след време, когато си търсят работа, биха могли да се сетят за „Дропбокс“.
- Искате да кажете, че в тази сфера кадрите избират фирмите, а не фирмите кадрите?
- Може да се каже. В тази индустрия е така. Ако си добър софтуерен инженер, фирмите по-скоро се бият за тебе и наддават, отколкото ти да обикаляш и да им се молиш. Просто е - има търсене и то определя пазара. Отделно е известно, че ние наемаме най-добрите, защото сме само 400 инженери и отговаряме за 400 милиона потребители. В други, по-стари и големи компании, нещата са много по-различни.
- Каква е ползата за „Дропбокс“, след като осигурява по 2 гигабайта безплатно пространство на всеки потребител?
- Има много ползи. Като цяло идеята на „Дропбокс“ е да е място, където хората си държат нещата. Ако твоите приятели също си държат нещата в „Дропбокс“, можете да си споделяте файлове и да работите заедно по нещо - говоря за екипна работа. Тъй като апетитът идва с яденето, а и клиентите са доволни, те си купуват допълнително място и за 10 долара на месец получават 1 терабайт.
Интересното е, че когато са започнали да развиват фирмата, собствениците са се чудели как точно да я популяризират. Опитали с реклами, но никой не гледа реклами и повече се дразни, отколкото да се впечатлява. Осъзнали са, че могат да растат само ако някой познава продукта, харесва го и го препоръчва на приятелите си. Толкова е просто, както всяко успешно нещо. Колкото повече хора го харесат, толкова по-добре за нас. 
- Вие в кой отдел работите?
- Работя с бизнес клиенти, които се нуждаят от много място за фирмената си информация. Всяка фирма има достъп до своята си част и е защитена от външни намеси. 
Ще ви разкажа още една интересна история на фирмата. Когато един от създателите отива с прототипа си при инвеститори, те го попитали: „Защо трябва да си сложа файловете в „Дропбокс“, а не в друг облак?“. Той отвърнал: „А сложили ли сте си файловете в другото нещо?“ - „Не.“ - „Ето затова ще изберете „Дропбокс“, който ще ви ги пази добре“. 
Когато един продукт работи, фирмата подбира екипа и се стреми към по-добри услуги, доверието на клиентите е спечелено.
- Какво е да работиш в облаците?
- Забавно, при всички случаи е много приятно. Лично аз си харесвам работата, защото правя неща, които са ми трудни и всеки ден постигам нещо ново, чувствам се полезен и добре платен. Знаете ли, когато ходим в университетите и предлагаме стажове, обикновено се срещаме със студенти от компютърните специалности. В един момент обаче преминава някой от биология или литература и казва: „О, аз съм страхотен ваш фен, вие ми спасихте живота, когато ми изгоря компютърът с всички файлове“. Как да не се чувстваш удовлетворен след такова признание?
- Съществува ли вариант профил в „Дропбокс“ да бъде разбит и да се изтрият файловете от злонамерени?
- По принцип всяка система би могла да има грешки, но хората ни плащат, защото ни имат доверие. Няма теоретичен начин да гарантираме подобно нещо, но пък ние правим всичко възможно в тази посока. Помислете - ако изгубим доверието на клиентите, губим компанията. Това е най-силната гаранция. Иначе до утре мога да ви обяснявам какви защити имаме и прочее. Ако объркаме нещата, просто изчезваме от пазара. Има много компании, които злоупотребяват с файловете на клиентите си, надничат в тях, за да знаят какви реклами да им изпращат например. Ние не се занимаваме с това и единствено ни интересува сигурността на мястото, където хората си оставят файловете.
- Къде са разположени сървърите ви?
- На много места имаме центрове за данни, защото когато имаш много компютри на едно място, се харчи много ток за захранване и охлаждане. Постоянно работим по оптимизирането на консумацията на електричество и за сигурността, тъй като е важно техниката да не спира работа, дори и да има земетресение например. 
- Колко българи има в „Дропбокс“?
- Няколко са, но хубавото е, че миналата година за стажантската ни програма се бяха записали двама студенти от Софийския университет. Иначе работим аз, Преслав и Данчо.
- След като вече флашките и дисковете стават ненужни, какво ни чака в бъдещето?
- Не мога да гадая, но пък съм сигурен, че предстои голямо развитие на генното инженерство. Аз съм любител в тази област, но казват, че генетиката е на нивото, на което е била информатиката преди 50 години. В началото знаете, че компютрите са били големи колкото една стая и са решавали едно просто уравнение. Сега нещата са фантастични и съм сигурен, че такава революция предстои и в генното инженерство. Човешкият геном ще бъде разгадан и ще се намерят лекарства за всички болести.
- Не е ли странно, че умни млади хора като вас напускат България и не се връщат?
- Тук имам малко по-особено мнение. Баба ми например ми е разказвала, че преди време е било невъзможно да отидеш да работиш в София и трябвало да имаш жителство. Сега това не е проблем, но на мен са ми нужни някакви визи, разрешителни и прочее документи, за да работя в САЩ. Мисля си, че след 50 години ще се смеем с внуците ми на това и светът ще е още по-отворен и свързан. Важното е човек да е там, където може да е полезен. Няма да се учудя, ако някой ден и „Дропбокс“ отвори офис в България - защо не.