Когато преди около петнадесетина години Мария Спасова застанала пред малките ученици в село Бъзовец, едва ли е подозирала, че съдбата й готви подарък. Подарък, който тя ще получи по-късно. И не в бъзовското училище, а в училището, което се смята за едно от най-многолюдните в страната. 
И така - Мария Спасова, преподавателка по информатика и информационни технологии в СОУ „Васил Левски“ в Русе, преди дни получи най-престижното отличие на града - наградата „Русе“. За 2015 година тя беше единствената учителка, удостоена с приза.
Затова съм щастлива - и заради моите ученици, благодарение на които получавам тази награда, заради моите колеги, които се радват на отличието ми заедно с мен, заради ръководството на училището, което ми създава всички условия да работя и да реализирам моите идеи, и, разбира се, заради моето семейство, казва Мария, докато разговаряме.
И понеже почти дословно повтаря думите, с които благодари по време на церемонията по връчването на приза „Русе“, аз се усмихвам, а тя търпеливо обяснява: „Всичко
това не са думи-клишета, а едно към едно това, което изпитвам
Децата - те наистина са невероятни - и умни, и всеотдайни, и пълни с добра енергия и най-различни замисли. Колкото до колегите - трябва да уточня, че в това училище аз работя едва от 2010 година. И много високо ценя колегиалната атмосфера, която цари при нас, а и факта, когато предложението за моята номинация бе обявено в училище, колегите единодушно я одобриха. Ръководството на училището наистина ми дава възможност да работя свободно и в различни направления с моите ученици, тук идеите срещат разбиране, така че това несъмнено играе роля и за постиженията, които имаме с моите ученици. А семейството - аз съм толкова благодарна на моите вече големи деца и особено на съпруга си, който винаги ми е страшна подкрепа. Това е нещо наистина велико - да усещаш, че във всеки момент човекът, на когото разчиташ, стои здраво и надеждно зад гърба ти, във всяка една ситуация... Дори, ако щете, в съботите, когато аз отново отивам на училище, за да работя с децата, или вечер, когато се прибирам късно и нямам време или сили да се завъртя около печката...“.
Мария умее да цени хубавите неща и хубавите жестове
Може би защото животът й е показал и меда, и жилото си. Родена е в Бъзовец, а гимназия завършва в Две могили. Идва в Русе, където в университета завършва бакалавърска степен по начална училищна педагогика с чужд език. Междувременно й минава през главата мисълта да започне да се занимава с частен бизнес - в онези години това беше доста популярна нагласа за хиляди българи. Мария обаче не остава само с нагласата, а се хваща и завършва икономика в Стопанскатата академия в Свищов. Не след дълго обаче й става окончателно ясно, че бизнесът не е нейната съдба.
Дадох си сметка, че отвътре ми иде да бъда учителка и това си е, усмихва се тя.   
След това пак в Русенския университет продължава магистратура по друга специалност - информатика и информационни технологии в образованието. Признателна съм на преподавателката в университета Велислава Донева, тя ме окуражи да продължа с тази магистратура, отбелязва Мария Спасова. 
С дипломите се завръща в родното село, за да преподава пет години на децата в тамошното училище. След това училището в Бъзовец го закриха, констатира уж безстрастно Мария, но в гласа й се долавя минорна нотка. Но като човек на точните науки и действия, тя продължава: „Продължих да учителствам, но в средното общообразователно училище в Две могили, там преподавах информатика и информационни технологи“. 
Когато през 2010 година постъпих на работа в СОУ „Васил Левски“, не ми беше лесно - все пак, смяната на града и на самото училище нямаше как да не ми се отрази, казва тя. Важно е в такъв момент да ти подадат ръка, да усетиш, че те приемат - и точно това стана в моето сегашно училище, не крие признателността си преподавателката. И сега вече разгръща напълно целия си потенциал на 
учителка - професията, към която я води всичко 
в живота й. Всъщност, Мария Спасова е първата учителка във фамилията. Баща й е агроном, сега се занимава със селскостопански бизнес, покойната й майка е била... геолог! Майката е от Брацигово, но след като се омъжва, пристига в Бъзовец, където за геология няма много-много пространство, затова работи в местния консервен комбинат, прочут с пазарите си по кажи-речи цялото земно кълбо. 
Докато самата Мария била ученичка, математиката не била от най-любимите й предмети. Увлякох се като студентка, признава тя. И с годините увлечението ставало все по-устремно. „Избрах информатиката и информационните технологии по няколко причини. Първо, защото когато започнах да следвам това, вече беше повече от ясно, че навлизаме в ерата на технологите. Второ, защото за мен самата това беше предизвикателство. А аз имам склонност към експеримента - на момента експериментирам и когато установя дали експериментът е сполучлив, или не, продължавам или приключвам“, обяснява учителката. 
Още от самото начало, когато започва да преподава в русенското училище, започва да работи целенасочено с учениците и резултатите са налице веднага: множество национални състезания с призови места за нейните възпитаници. И то още в първата година, когато не познавала нито колегите, нито децата. Но аз дойдох в „Левски“ с нагласата, че искам да работя, да си постигам целите и да успявам! - спокойно, но твърдо казва Мария Спасова. И наистина постига всичко, което замисля. Още в първата година проектът, по който работи с нейните единадесетокласници, впечатлява националното жури. Проектът се казваше „Истината за бебетата“, беше посрещнат с огромен интерес, казва преподавателката. Вторият й проект е с деветокласници /днешните абитуриенти/. За тема избират 
„Когато Русе беше Русчук“ 
и с огромно старание и увлечение събират материали и подготвят своеобразен електронен вестник с клипове по три раздела: „Емблематичните сгради“; „Нещата, които за първи път се случват в Русе и оттук тръгват из цяла България“; „На кино в Русе“. И на децата им беше интересно, докато работехме по проекта, за мен самата беше удоволствие, обяснява учителката. Всяка награда е сладка, още повече, че винаги трепериш до последно - да чуеш резултата, да видиш дали си преборил конкуренцията, казва преподавателката. 
Тази година на националната олимпиада също беше вълнуващо, допускат по 20 проекта в категория, конкурсът беше много силен. Но и нашият проект не беше слаб, усмихва се Мария. Проектът тази година тя и учениците нарекли „Il Millione или Книга за чудесата на света“. Това е електронен пътеводител из Азия, който ние базирахме на книгата на Марко Поло и на неговото пътуване по онези земи, разказва Мария. Така докато подготвяли своята разработка, нейните ученици преровили и усвоили един огромен масив от информация в най-различни направления - география, история, биология и какво или още не. И те успяват - проектът им е класиран шести сред 20-те в категорията „Мултимедия“. Преди време бяхме класирани четвърти за цяла България и децата бяха много щастливи - все пак, ние сме едно обикновено СОУ, а там се състезавахме с математически и природо-математически гимназии, за които това е приоритет, обяснява преподавателката. 
Аз чета едновременно с децата - ръководителят трябва да може във всеки един момент не просто да отговори на въпросите им, но и да подскаже решение, да направи пояснение, да поправи грешка или да добави нещо съществено, което те пропускат, казва Мария Спасова. Кога намира време за четене, само тя си знае. Понякога си мисля, че това, че мъжът ми е шофьор и често пътува, като прави дълги рейсове в чужбина, за мен в някаква степен е добре - така не ми е чак толкова съвестно, че до късно вечер съм в училище, а и в почивните дни често пак съм с учениците, признава тя. Освен проектите, по които работи с талантливите ученици по националната програма „С грижа за всеки ученик“, а също и по общоучилищните проекти, Мария води два клуба с деца от своя пети клас: единият е по готварство, а другият - по оцеляване сред природата. Гледам при всяка възможност да направя така, че да се откъснат от компютрите и да излязат навън, водя ги на много места, обиколили сме Червен, Иваново, Басарбово, Две могили. Миналата година ходихме до Свещари, където разгледаха тракийската гробница, после ги водих на друго паметно място - Демир Баба теке, разказва учителката. 
Децата са особено щастливи на пикник - вече знаят да палят огън
знаят как да обезопасят огнището, обяснява учителката. 
Готварството се харесва на петокласниците не по-малко от разходките. Те много обичат да приготвят разни неща сами, най-обичат да месят, казва Мария. Така кулинарният клуб се събира в събота и в кабинета по трудово обучение в училището, който е оборудван с печки и всичко необходимо, петокласниците си правят мекички, баници, палачинки. 
При тази непрекъсната заетост вероятно на Мария не й остава време за собствения й дом и собствените й развлечения. Оказва се, че не е точно така. Вярно е, че дори ваканцията преподавателката пак разделя на две: първата половина е на лагер с учениците, но втората вече е за нея и за семейството! Предпочитам летуването в планината и повече обичам да обикаляме различни места, а не да стоим на едно място, признава тя. Слабост са й Родопите, обикновено пътят води семейството поне за малко и в Брацигово. Пак ваканцията е времето, когато може да отдели повечко внимание и на собствените деца - на осмокласника Иван и на 22-годишната Соня, която сама вече чака детенце и Мария още отсега се вълнува много.
Важно е да проявяваш разбиране и да цениш хората до теб - и близките, и учениците, и колегите, но и да им показваш, че ги цениш, убедена е Мария Спасова. Тогава всяко нещо си намира и времето, и точната дума, и мига за радост. Защото всяка добра дума и всяко сторено добро се отплаща. Дори по най-неочакван начин. Като, например, жеста на нейните ученици, които научили за рождения й ден - и я смаяли с интересен колаж и огромна торта със свещички... Как да не се развълнуваш, възкликва Мария.