Със сигурност сте чували тази сентенция: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“. И тази: „Да вярваш в Бог е невъзможно, но да не вярваш в Него - абсурдно“. Вече сигурно се досещате и кой е авторът на тези брилянтни сентенции - Франсоа-Мари Аруе. Не, няма грешка, макар че този автор ви е познат с друго име, по-точно с псевдонима си - Волтер, френски писател и философ, един от най-открояващите си символи на епохата на Просвещението. Символ, чийто земен път приключва на днешния 30 май 1778 година, но земната му слава ще живее до края на цивилизацията.
Франсоа-Мари Аруе е роден на 21 ноември (някои източници посочват датата 20 февруари) 1694 година в Париж, в енорията Сент Андре де Арк. Поради малката надежда за оцеляването му кръщението му било отложено. Той е най-малкото от петте деца на Франсоа Аруе и Мари-Маргьорит д`Омар.
Семейството му произлиза от северната част на Поату и е пример за възхода на буржоазията през XVII век. През 1625 година дядото на Франсоа - Мари Аруе, се мести в Париж и развива успешен бизнес с бельо и копринени платове. 
Осигурява си достатъчно средства, за да закупи поста на нотариус и благородническа титла за своя син
Младият нотариус е пестелив и работлив - качества, които му помагат да увеличи още повече семейното благосъстояние. Той се жени за дъщерята на един съдебен чиновник в Парижкия парламент - Мари-Маргьорит д`Омар. През 1696 година продава поста си и става кралски съветник в Съдебната палата.
Волтер губи майка си, когато е едва на седем години. По-големият му брат Арманд е адвокат в парламента. Той никога не се е женил и умира на 18 февруари 1745 година. Сестра му Мари Аруе е единственият член на семейството, към който Волтер е привързан. Тя се омъжва за чиновник и има две дъщери, едната от които - Мари Луиз Миньо, по-късно заема важно място в живота на Волтер.
Когато навършва 10 години, Франсоа-Мари Аруе постъпва в йезуитския колеж „Луи льо Гран“ - най-престижното и най-скъпо училище във френската столица. Обучението на йезуитите е на латински и гръцки и включва в програмата си реторика, стихосложение, театър и целта е да възпитава бъдещите представители на светското общество. Блестящ ученик, 
Франсоа-Мари Аруе бързо става известен с лекотата, с която реди авторски стихове
Той се научава да се харесва и да говори като равен с по-възрастните - става истински представител на елитното общество. В колежа създава много приятелства и ценни взаимоотношения, които ще използва в бъдеще - с братята Аргенсон, бъдещите министри на Луи XIV и бъдещият херцог дьо Ришельо. На по-късен етап от живота си овладява перфектно италиански, испански и английски език.
Баща му, нотариус в Министерството на финансите, искал синът му да наследи неговата професия, но въпреки неговата воля на 17 години Волтер напуска училище с намерението да стане писател. Докато работи като помощник-нотариус, той пише стихове. Когато баща му разбира, го изпраща да учи право в Кан, но нищо не е в състояние да спре неговия творчески дух. Тогава бащата му осигурява работа като секретар на френския посланик в Холандия, където 
Волтер се влюбва в една френска протестантска бежанка на име Екатерина Олимпе Дунойер
известна още като Пимпет. Майката на момичето била френска изгнаничка в Холандия и враг на френската монархия. Опасявайки се от евентуален скандал, посланикът настоява Волтер да се върне във Франция. Баща му отново се намесва и осуетява всички негови намерения в личен план, принуждавайки го да се върне в Париж. По-късно синът заявява, че е „излекуван“ от любовта в полза на приятелството. Въпреки това има краткотрайни връзки с някои актриси (Сюзан Ливри, Адриен Лекуврьор) и по-сериозна с Габриел Емили ле Тоннелие, маркиза дю Шатле Ломон.
В началото на жизнения си път волният младеж е свързан с Париж. На него никога не са му липсвали проблеми с властите заради критика на правителството и религиозна нетърпимост. След като използва сатирата си, за да се подиграе на един местен регент и на неговата дъщеря,
разбира лично каква е съдбата на затворниците
На 16 май 1717 година 23-годишният младеж получава присъда и е изпратен в Бастилията, за да излежи отреденото му 11-месечно наказание. През този период той завършва трагедията си „Едип“ и за първи път използва псевдонима Волтер.
През 1725 година Волтер отново попада в затвора, тъй като влиза в конфликт с аристократа Дьо Роган, който дори нарежда на слугите си да набият с тояги Волтер. След излизането си от Бастилията Волтер е изгонен от Франция. Заминава за Англия, където живее като имигрант от 1726 до 1729 година. През този период се запознава с произведенията на английските философи Бейкън, Болинброк, Джон Лок и с математическото учение на Нютон. След завръщането си описва своите впечатления в „Писма от Англия“. Установява се в замъка на приятелката си Маркиза дьо Шатле в Сире, където живее до нейната смърт. Междувременно прекарва различни периоди в Холандия, Брюксел, Лотарингия, Париж и Берлин.
Волтер е
почитател на луксозния живот, добрата храна и на смисления разговор
който смятал за една от най-висшите форми на обществения живот (наред с театъра). За него материалното състояние гарантира свобода и независимост. В резултат от спекулативни операции, натрупва значително състояние. Купува няколко имения и става богат аристократ.
През целия си живот Волтер се бори с думи и дела срещу религиозния фанатизъм и срещу господството и потисничеството на религиозните суеверия и предразсъдъци, проповядвайки идеята за религиозна толерантност. Той признава съществуването на неотменните естествени права на всеки човек - свобода, собственост, сигурност. Като привърженик на неравенството разделя хората на две категории - образовани и заможни и такива, които нямат нищо, поради което са принудени да работят за първите. Идеалът му за държавно управление винаги е бил умерената монархия.
През 1755 година придружен от своята племенница Мария Луиза Миньо, впоследствие Мадам Денис, той се премества близо до Женева. Младото момиче е не само негова икономка, секретарка и медицинска сестра, но и негова любовница. 
Последните думи на умиращият Волтер са „Мамо Денис“
През около 1760 година се установява в селцето Френей, разположено на границата между Франция и Швейцария. На това място купува замък, който става място за срещи на интелектуалци от цяла Европа.
През 1774 година Волтер се връща в Париж. Посрещнат с почести, той е избран за директор на Академията. Купува къща в Рю дьо Ришельо. Въпреки напредналата си възраст започва работа върху подготовката на учебен речник. Поради здравословните си проблеми и силни болки с неясен произход е принуден да взема големи дози опиум. Установява се, че страда от рак на простата. Чувството му за хумор и типичният за характера му сарказъм не го напускат, но силните болки често изкривяват лицето му в ужасяващи гримаси. Умира на 30 май 1778 година на 84-годишна възраст в Париж. Смъртта е била пазена в тайна в продължение на два дни. Няколко седмици преди смъртта си (на 4 април) е бил посветен в масонството.
Култът към Волтер достига своя апогей по времето на Великата френска революция и през 1792 година
когато е представена неговата трагедия „Смъртта на Цезар“. Неговата библиотека включва шест хиляди тома и днес е национала собственост на Русия. Била е закупена от Екатерина II през 1778 година, а през 1861 по заповед на Александър II е била прехвърлена в обществената библиотека.
От 80-те години на XVIII век до XX век духовенството на Руската православна църква усилено се бори с идеите на френския материалист, опитвайки се да конфискува книгите му. Успява да изгори част от антирелигиозните му произведения.
Заради многобройните критики по отношение на църквата и духовенството на Волтер е отказано погребването му в християнски гробища. Приятелите му го погребват тайно в Шелиер, Шампан. При извършването на аутопсията, сърцето и мозъкът са били балсамирани поотделно. На 11 юли 1791 година Народното събрание го обявява за предвестник на Френската революция и тленните му останки са върнати в Париж. Същата година е погребан в парижкия Пантеон. След Мирабо той е вторият човек, погребан на това място. При пренасянето им в Пантеона, на шествието присъстват повече от един милион души.
През 1814 година се разпространява слух, че останките на Волтер са били откраднати от религиозни фанатици, а през 1921 година, че са били изхвърлени на боклука, но и двата случая се оказват лъжа. Ковчегът бил отворен през 1897 година, за да се потвърди, че са налице.
Символ на Просвещението, Волтер 
ще остане свързан с борбата си срещу религиозния фанатизъм и със своя принос за напредъка на толерантността
 Неговите литературни, философски, исторически и театрални произведения го превръщат в един от най-големите писатели на XVIII век. Наред с тях са били идентифицирани 23 хиляди писма, които разкриват малко известни аспекти от неговия живот. Днес най-популярното му произведение е „Кандид“.
Волтер оставя богато и разнообразно литературно наследство. Считан е за един от най-плодовитите писатели на своето време, забележителен със своя елегантен, точен и често ироничен стил.
По материали от интернет