Учението трябва да продължава цял живот, в центъра на класната стая е ученикът, а не учителят, родителите са партньори, за да върви работата по обучението на децата. Това са трите кита, върху които Гергана Григорова изгражда професионалната си кариера на учител. Днес тя е един от най-младите директори, и то на основно училище „Васил Априлов“, в което през 1995 г. за първи път се изправя пред любопитните очи на най-малките ученици. Щастлива, че ще учи децата от квартала, в който е израснала, тогавашната начална учителка едва ли е мислила, че някога на нея ще разчита цялото школо.
През 1998 г. стартира програмата „Стъпка по стъпка“, в която се включват едва седем училища от страната, едно от тях е „Априлов“. Макар и само с три години стаж, Гергана е доказала качествата си и директорът Йордан Йорданов й гласува доверие да започне да работи по програмата. Обученията, които преминава, коренно променят представите й какъв трябва да бъде един съвременен учител.
Ученето през целия живот приех като свое лично мото и оттогава постоянно уча и повишавам квалификацията си, разказва Григорова.
Другото, което научила е, че учениците са най-важни, а нещата ще се случват по-бързо и лесно, ако привлече родителите като партньори. С други думи - трите кита, които и до днес са стабилната основа на професионализма й.
Тези три неща много ми помогнаха да се оформя като учител, а сега ми помагат и в директорската работа, откровена е Гергана Григорова. И признава, че
учителската професия става все по-трудна
и ако учителите нямат подкрепата на родителите, а се изправят сами срещу всички несгоди, рискуват да не се справят със свободолюбивите съвремени деца. 
През 2000 г. Григорова става помощник-директор на „Васил Априлов“, а 14 години по-късно се явява на конкурс, който печели, и от януари миналата година заема мястото на пенсиониралия се директор Йордан Йорданов.
Този конкурс е последната ми гордост, защото успях да покажа най-добър резултат сред другите трима кандидати, казва с усмивка Гергана. Новата работа не й е чужда, защото като помощник е запозната с нея в детайли, макар че от най-високата позиция нещата изглеждат малко по-различно и отговорността е по-голяма.
„Васил Априлов“ е в съседство с немската гимназия и моите усилия, а и на целия педагогически екип, са насочени към привличане на децата от квартала, за си останем любимото квартално училище, казва амбициозната директорка.
А за да привлекат децата, първо трябва да убедят родителите им, че наследниците им ще бъдат обучавани и възпитавани по съвременни стандарти и с много внимание и любов. Затова в училището често организират различни събития, в които се включват и семействата. Целта е децата да чувстват подкрепата на родителите и учителите и да се научат, че преди всичко трябва да станат добри хора. Гергана с гордост дава като пример последния Великденски благотворителен концерт, на който са събрани над 1600 лева. Сумата ще се използва за подпомагане на деца в трудно социално положение и идеята е концертът да стане запазена марка на „Васил Априлов“. Директорката се гордее и с постиженията на априловци, които се представят много добре на олимпиади на общинско и областно ниво. По астрономия възпитаници на училището заемат първо място,  техни съученици са начело в класациите и по математика и Русезнание.
Всички тези успехи ме карат да се чувствам удоволетворена от труда, който колегите полагат в училището, казва Григорова.
Един политик вкъщи стига
казва Гергана, когато става дума за съпруга й - общинския съветник и зам.областен председател на ВМРО Галин Григоров. Впрочем идеята за участие в партията на воеводите пламва и у двамата преди 18 години, но Гергана предпочита да остане само симпатизант. И до днес двамата нямат различия по отношения на политиката, тъй като са на едно мнение кое е най-добро за България.
С Галин се познават отдавна, още от Техникума по електротехника, където Гергана отива да учи с голямо желание. Той е четвъртокурсник, а тя във втори курс, когато участват в драматичен спектакъл на училището. В пиесата те са годеници, които накрая се оженват. Тогава едва ли са предполагали колко пророчески е спектакълът и че след пет години те наистина ще минат под венчило и ще живеят в мир и любов вече 23 години.
Няма какво да крия, аз се влюбих в Гергана още на подбора за изпълнителите на ролите в пиесата „На добър час“. Тя беше за група младежи, които си търсят пътя в живота след дипломирането. След като ни избраха, на следващия ден бе насрочена първата репетиция. Качвам се аз по стълбите към стаята, в този момент пред мен застава едно стройно и хубаво момиченце, почерпи ме с бисквити и соленки и аз онемях от чара му. Стана ми чудно как досега не съм виждал тази красавица в училище и от този момент вече бях влюбен в нея. Това явно не е убягнало от погледа на режисьорката и тя ни даде ролите на годениците. Извън пиесата бяхме неразделни приятели, но само толкова, спомня си ученическите времена Галин. 
Една вечер уволненият вече от казармата Галин среща в центъра своята тайна любов, пред която дотогава така и не е намерил сили да признае чувствата си. Как точно пламва огънят помежду им, двамата не казват, но след шест месеца, на 9 май 1992 година, вдигат сватба, а една година по-късно на бял свят се появява дъщеря им Симона.
И въпреки че задълженията покрай детето и съпруга са се увеличили, Гергана завършва Института за начална педагогика в Русе. След това се дипломира като бакалавър по психология, а накрая завършва и магистратура „Управление на образованието“ във Великотърновския университет, която се оказва ключова за заемане на директорския пост във „Васил Априлов“.
Майка и дъщеря на практика учат заедно
защото през това време Симона завършва гимназията по европейски езици, а в момента е трети курс „Международни и икономически отношения“ в Русенския университет.
Галин пък се насочва към друго поприще - през 2002 година навлиза в сферата на туризма като управител във фирма собственик на ваканционно селище „Чакалите“ в Еленския балкан. През почивните дни и през отпуските Гергана винаги е с него и заедно с персонала се грижи за приятния отдих на гостите. По-късно Галин се насочва към международния туризъм, като не само предлага екскурзии, но и често организира интересни турове с големи приятелски групи. Така пътуванията до непознати места по света с приятели става хоби на семейството.
И още нещо обединява тримата Григорови - ротарианството. Гергана е член на Инер уил клуб Русе „Дунав“, в който членуват 13 съпруги на ротарианци. „Това е международна организация, начело на която всяка година се избира президент, който си има собствено мото. Миналата година аз бях президент и мотото бе „Жените за жените“, а тази година работим под мотото „Да осветим пътя“. По този начин се набелязват мероприятия, които да са в помощ на жените и децата“, обяснява Григорова. Галин пък е член на „Ротари клуб -Русе“, а Симона е в младежката структура „Ротаракт-Русе“.
Семейството има и още двама членове - папагала Мурка, който е венецуелска амазона, и немската овчарка Хари. В къщата си в Мартен имат голям двор с дръвчета, храсти и цветя, в който е къщичката на Хари. А говорещият папагал Мурка често вечер ги освобождава от напрежението през работния ден.