Когато хората изобретяват колелото и опитомяват конете преди хилядолетия, става възможно преминаването от общество на ловци и събирачи към земеделско общество. Този преход обаче бележи и началото на отслабването на човешките кости, в резултат на което съвременният човек е по-податлив на фрактури и остеопороза, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".

Учени от САЩ са анализирали останки от европейци, живели в различни периоди през изминалите 33 000 години. Изследователите са установили, че по-заседналият начин на живот, станал възможен благодарение на появата на земеделието, а не възходът на градовете или промени в храненето, е станал причина костите на съвременните хора да станат по-тънки и чупливи в сравнение с тези на техните пещерни предшественици.

"Има много доказателства, че ранните хора са били с по-здрави кости, както и че натоварването на долните крайници помага на съвременния човек да се предпази от загуба на костна маса. Досега обаче не знаехме дали изменението към по-слаби кости се дължи на възхода на земеделието или на други причини като начин на хранене или урбанизация", казва д-р Кристофър Ръф, ръководител на изследователския екип от Центъра за функционална
анатомия и еволюция към университета "Джонс Хопкинс" в САЩ.

Предишно проучване е показало, че игрите и упражненията в детството, свързани с натоварване на долните крайници, заедно с адекватни нива на калций и витамин D, са най-добрият начин за изграждането на здрави кости за цял живот.

Древните хора са имали по-плътни кости на всяка възраст в сравнение със съвременните.

За да разберат кога и защо са се появили тези различия, авторите на настоящото проучване са изследвали дълги кости на ръцете и краката от 1842 индивида, живели в Европа от палеолита до неолита, както и по време на Римската империя, Средновековието, Индустриалната революция и XX век.

Чрез компютърен анализ на данните учените са идентифицирали момента в човешката история, съвпаднал със структурното изменение към по-тънки кости.

Анализът е показал, че здравината на бедрената и пищялната кости в крака е започнала да намалява преди около 7000 години през неолита, когато хората са практикували все още недоразвито земеделие, и е продължила до римската епоха преди около 2000 години.

"Отслабването на костите е продължило хилядолетия, което показва, че преходът от началото на земеделието до напълно заседналия начин на живот е бил дълъг. Към периода на Средновековието здравината на човешките кости вече е била приблизително същата като съвременната", казва д-р Ръф.

Анализът е показал също, че измененията в раменната кост не са толкова отчетливи.

Анализирайки състоянието на горните и долните крайници и установявайки по-сериозно отслабване на долните, учените изключват възможността измененията в тях да се дължат на недостига на протеини или калций в храната.

По отношение на долните крайници специалистите са установили, че здравината, свързана с движенията напред и назад, характерни за бягането и ходенето на дълги разстояния, е отслабнала по-драстично, отколкото тази, свързана със страничните движения при навеждане, повдигане и въртене.

Изследователите отбелязват, че откритията са приложими само за европейците и не могат да твърдят, че подобни изменения са настъпили и в други части на света.

Имайки предвид колко заседнал е станал начинът на живот от времето на Римската империя насам, е изненадващо, че костите на хората от XX век не са още по-слаби, тъй като технологиите позволяват още по-малко натоварване във всекидневието, отбелязват учените.