Oня ден репортерът на БТВ Стоян Цолов използва безпилотен вертолет с камера, за да заснеме вътрешността на имота на пазарджишкия кмет Тодор Попов. В резултат вече прокуратурата проверява кмета за нетрудови доходи.

Първият дрон обаче е доста различен. С него не са надничали зад кметови огради. Той е използван много преди появата на самолетите. В средата на XIX век Австрия изпратила балони без хора, пълни с бомби, за да атакуват Венеция. Днешните безпилотни самолети могат да се проследят до началото на миналия век. Оригиналният им замисъл е бил да са мишени за военни тренировки. Усъвършенстването им продължило през Първата световна война, когато на самолетната компания “Дейтън-Райт” им хрумнало да създадат торпедо, което се пуска и експлодира по предварително зададени данни. Самият Никола Тесла описва полета на безпилотен боен самолет през 1915 г.

Следват редица експерименти и проекти за създаването на боен дрон

Те обаче са непознати за широката публика и рядко напускат лабораториите. Пробивът в технологиите идва през 1973 г., когато американската армия официално потвърждава, че използва дронове за военни цели във Виетнам.

По време на войната са загинали над 5000 пилоти, което наложило използването на 3435 дрона. От тях са унищожени едва 554. По думите на командира на военновъздушните сили по онова време Джордж Браун дроновете били използвани, за да не увеличават броя на пилотите в армията.

По-късно обаче той е сменен от Джон Мейер, който не е съгласен с предшественика си: “Оставяхме на дроновете рисковите мисии, защото смъртността бе висока. Затова пускахме безпилотни самолети, чиято загуба спасява живот, а и дори да бъдат свалени, пак причиняват пожар.”

Едва през 90-те години американската армия се сеща за безпилотните машинки и оттогава развитието им не е спирало. Днес дроновете са една от най-обещаващите и мощни нови технологии за

подобряване на реакциите при бедствени ситуации и спасителни акции

Това показва документ, публикуван във в. “Вашингтон пост” и представен в щабквартирата на Американския червен кръст. Той е изготвен от Measure - стартираща компания, която предоставя услуги, свързани с роботизирани летателни машини по целия свят, заедно с няколко от корпоративните партньори на Червения кръст.

“Спасителите се нуждаят от всякакъв вид информация, а в много случаи единственият начин да се сдобият с нея е чрез безпилотни машини, които могат да летят ниско над земята”, казва Джъстин Оберман, президент на Measure. Оборудвани с камери дронове могат да предават на живо кадри към спасителните екипи, давайки им по-добра представа за обстоятелствата, с които трябва да се справят. По този начин може да се избере място за установяване на щаб на операциите, да се издирват оцелели, да се следят нивата на водата при наводнения и т.н.

Проучването споменава и използването на дронове от Японската агенция за атомна енергия за измерване на радиацията, излъчвана от авариралата централа “Фукушима”. Преподавателят в тексаския университет “Ар анд Ем” Робин Мърфи, която е консултант на изследването, отбелязва, че правилната употреба на дронове може

да намали времето за реакция при бедствия

По думите ѝ всеки пропуснат ден при бедствия като урагана Катрина се равнява на години възстановяване.

Това обаче далеч не изчерпва приложението на дроновете. Напоследък има мания с тях да се заснемат всякакви светски събития, но най-вече сватби.

Дроновете определено са една от най-популярните услуги в момента по отношение на фотографски и видеозаснемания на сватби, твърди видеооператорът Джъстин Фоун. 50% от клиентите му вече питали за тази услуга. Фоун започнал да снима сватби преди 14 години, а дрон използва едва от миналата. Свидетел е как шеметно се развива технологията в бранша, подтиквана от конкуренцията.

“Когато първо започнахме, работехме само с камера и трипод. Сега имаме камера, трипод, плъзгач, подвижно рамо за камерата, дрон за въздушни снимки.”

Някои оператори на автоматичните апарати снимат кадри на сватби само когато свири музиката, за да не се разсейват гостите от лекия шум при летенето им, приличащ на жужене на пчели. Други пък ги използват по време на коктейла или ги позиционират зад мястото на церемонията и разчитат на лещите за увеличение.

Фотографът Кари Гайгър отказал заснемане на въздушни снимки на двойка в църква, тъй като не бил сигурен, че батерията на дрона ще издържи, а и се опасявал за безопасността на гостите в закритото помещение.

“Ако няма определено място, където да знам, че мога да приземя или разбия дрона в аварийна ситуация, се притеснявам”, разказва той пред в. “Вашингтон пост”.

Машинките са на път да намерят своето място и в журналистиката

Коалиция от десет медийни гиганта, сред които “Ню Йорк таймс”, “Вашингтон пост” и NBC, обявиха, че ще си сътрудничат с Вирджинския политехнически институт, за да тестват дронове за новинарски репортажи.

Партньорството, се казва в изявление на компаниите, е “създадено за провеждане на контролирани, безопасни тестове на сценарии от реалния живот, при които медиите биха могли да използват малки безпилотни летателни машини за събиране на информация”. Висшето учебно заведение е едно от шестте места, определени от Федералната авиационна администрация за изпитания на роботизирани самолети.