Главата на световноизвестния герой от едноименната филмова поредица „Хищникът“ и копие на доспехите на английския крал Хенри VIII. Това са част от уникалните творения, измайсторени след дълги часове ръчен труд от Ивайло Енев. Вече трета година 39-годишният русенец се е посветил на интереса си към нетрадиционните творби и хобито си в областта на старинното военно изкуство. А доказателство за майсторството му са рицарските, прабългарските и римски фигури, които сякаш са се пренесли в работилничката му от минали епохи или най-малкото са извадени от последната касова холивудска продукция. Но всъщност не само са Made in Bulgaria, но и са дело на самоук творец, който след година проучвания, ровене в интернет и по изпитания метод „проба-грешка“ смайва познати и непознати с причудливото си изкуство и скрит талант.
1 рицарски доспехи = 1 месец работа и 800 нита
Денят на Иво обикновено започва в малката му работилничка, а изпипването на детайли около поредния му замисъл е съпроводено от много шум, прах и силна музика. Бързите изчисления показват, че една рицарска фигура коства на модерния ковач около месец труд. За изработката й използва 500 големи нита и около 300 по-малки. Внушителните рицари, досущ като от филмите, всъщност не са толкова тежки, колкото изглеждат. Последните му две творби са високи около 2.15 метра и са с тегло към 25 килограма. Причината - направени са от лек метал - алуминий, който е особено благодатен за работа. Това обаче далеч не означава, че обработката му е проста и не коства неимоверни усилия. Пример за това са рицарските ръкавици, чиято направа е особено пипкава. Иво ги прави не само от алуминий, но и от хромникел, който обаче е не само по-скъп, но и по-труден за обработка. За творбите си майсторът използва също месинг, естествена кожа, особено за каишките на костюмите, както и изкуствена кожа. За направата на петте пръста на една ръкавица например се използват 28 пластинки и десетина други детайли и части за украса. А изработката на иначе дребния аксесоар от цялостния костюм трае цял ден работа на ръка. Изключително атрактивни са и ризниците, които Иво майстори от поцинкована тел. В ателието си той има дълга рицарска одежда с качулка, която тежи 16 килограма. 
Русенецът твори не само фигури, които са подходящи за атрактивен декор, но и доспехи, които могат да бъдат обличани. Работата по металните костюми, които човек може да надене, обаче е по-сериозна и пипкава. Обикновено всеки етап от майсторенето им е съпроводен от чести проби, за да се следи за грешки, тъй като най-малката неточност може да доведе до блокиране на движението или до сериозен дискомфорт. 
Иво е майстор и на репликите на холивудски доспехи, които често приковават погледите на филмовите почитатели. Така русенецът може да сбъдне мечтата им да изглеждат досущ като любимия герой. Иво твори и копия на музейни експонати.
Мога да направя рокля, но само от метал
смее се модерният ковач. Впрочем коването далеч не е единственото умение, което е достатъчно на човек да измайстори рицарска фигура. Напротив - Иво съвместява поне още три професии - на шивач, разкройчик и художник. Разказва обаче, че въпреки приликите на хобито му с моделиерството едва ли може да ушие дреха, освен ако не е от метал. Затова определя себе си като модерен ковач. И разказва за пътя, който изминава всеки път по изготвянето на поредния проект. Работата му обикновено започва с избистряне на идеята за визията на бъдещата фигура. След това Иво я скицира.
„Първо правя кройка на картон, следват мерки, напасвания и после металът се изрязва по направената кройка. Задължително ръбчетата му се заглаждат, тъй като буквално режат. А после идва ред на огъването, коването, оформянето, съединяването на отделните части и полиране на завършените детайли“, разказва за отделните процеси Ивайло. Бърза да обясни, че творенията му не са на класическите рицари, за които историята разказва, а са фентъзи. 
Едно от най-важните и сложни неща, на което майсторът обръща специално внимание, е симетрията на всички части от фигурата - големината на главата и шлема, дължината на ръцете и краката, както и размерът на обувките. Споделя, че дори малка неточност е достатъчна да превърне една рицарска фигура в пародия. Затова под ръка винаги има шивашки метър. С него първо мери собствените си обиколки. И съобразно проекта за рицарска фигура приравнява своите пропорции към височината на бъдещия герой. Така си спестява главоболията и загубата на време от преправяне на творбите си. Отскоро е усвоил и нова тънкост - боядисване на елементи от фигурата. За да създаде ефект на ръжда или преливане на цветове Иво използва... домакински гъби. Техниката му издал професионален художник, а майсторът на коването е супер доволен от резултатите, които постига с нея. 
Професионалният готвач минал през фармацевтиката и счетоводството, докато открие страстта си
Нетрадиционното творчество, с което Иво решава да се заеме по-сериозно, изобщо не тръгва по мед и масло. Напротив - първата година русенецът определя като изключително тежка, а към края й дори е почти решен да загърби хобито си завинаги.
39-годишният мъж всъщност е завършил Техникума по обществено хранене, откъдето излиза като професионален готвач. Сам решава да учи точно това и изборът му е съвсем осъзнат. Професията му харесва, но проблемът е, че се захваща да я работи в зората на демокрацията, когато по негови думи експлоатацията на труда е голяма. Бил е готвач около година без осигуровки, без работно време, а насреща си е получавал нищожни пари. Затова решава да се преквалифицира и записва висше образование в Стопанската академия в Свищов. През 2000 година се дипломира успешно по специалността „Счетоводство и контрол“. Връща се в Русе и започва работа като отчетник в склад за лекарства. На новата работа не само научава как се пият различните лекарства и с какви илачи да бори болежките, но среща и съпругата си. Въпреки придобитите медицински познания, не Иво е този, който предписва лечение вкъщи. Лекарят, който се грижи за здравето на семейството, е жена му Велислава. И неслучайно - все пак е дипломиран фармацевт. След 6 години съвременният ковач сменя работното място и става счетоводител в голям автомобилен сервиз. Преструктуриране на дружеството обаче го кара да потърси друга работа и се записва в Бюрото по труда. Именно там попада на програма, която финансира предприемчиви българи с бизнес планове. Първоначално смята да кандидатства с идея за отваряне на заведение, но по-късно решава да се отдаде на страстта си - доспехите, оръжията и фигурите от ранните епохи. Програмата за финансова помощ така и не заработва в неговия случай, но Иво не се отказва и започва да твори на своя глава. Първите му опити са от пролетта на 2012 година, а мазата в блока се превръща в негово ателие. Мислел, че подобни произведения са новост за България, но грешал.
Ризница от оградна мрежа и копие от две дървени пръчки на метла 
С такива подръчни материали започнал да твори Иво. Сега ги определя като пълна пародия и смята, че първите му доспехи са по-подходящи за карнавал. Осъзнал, че хобито му далеч не е толкова просто, колкото изглежда, и си казал „Така няма да стане!“ Амбицирал се и започнал да чете в интернет всевъзможни материали за спецификите при направата на средновековните доспехи. Впечатлил се, че майсторите в чужбина изобщо не криели техниките си. Напротив - детайлно в клипчета снимали и обяснявали всяка стъпка от направата на доспехите. Започнал да черпи опит от видеата в интернет и се оказало, че те буквално го превърнали в майстор. Още от втория опит рицарските му доспехи с пера в шлема се получил и Иво придобил самочувствие. Започнал да опипва почвата дали хобито му може да се превърне в бизнес - обикалял хотели и ресторанти по морето и планината, като обяснявал, че една средновековна фигура във фоайето или салона ще се превърне в истинска атракция за туристите. Ходил да предлага творбите си и в киноцентъра в Бояна. Засега опитите му са безуспешни. Интерес към рицарските му фигури са проявили обаче общественици и бизнесмени, сред които собственикът на популярния замък в Равадиново и комплекс „Калояновата крепост“ в Арбанаси, които се „охраняват“ от рицарите на Иво. Надява се за в бъдеще хобито му да се превърне в бизнес. За това се зарича да продължава с пълна сила напред и с все такова търпение, постоянство и амбиция да се бори да намери пазар за своите творби. За да популяризира изкуството си сам, отново с помощта на четене в интернет, успял да си направи и сайт.
Вкъщи няма рицари, а само четири китари на стената
Странно или не, Иво не е открил място в дома си за нито едно от своите произведения. За сметка на това обаче вкъщи кътче е посветено на останалите му хобита. Сред тях е свиренето на китара на тежки рок и метъл парчета. Занимание, за което рядко му остава време напоследък. Намира време обаче да ходи на фитнес. Разпуска и с участия във възстановки. Последно в Шумен се преобразил на ковач с прабългарски дрехи, който с наковалня, чук и пластини показвал как са се майсторили шлемовете в средновековието. И днес продължава да чете за исторически събития, като най-интересни са му подробностите около начина, по който са се водили битките и техническите детайли около въоръжението им като например дебелината на броните и дължината на остриетата на копията. Любима му е епохата на късното рицарство - 15-16 век, тъй като тогава рицарите са били с най-тежко въоръжение. Доспехите им достигали до 50 килограма тегло. А как са водили битки с тежките костюми, които ги правели трудно подвижни, и до днес Иво се чуди. А най-красиви според него са доспехите от Ренесанса, тъй като за тях е използвано злато и сребро. Майсторенето им се доближавало до бижутерийното ниво, докато едновремешните костюми са си били по-прости и дело на обикновени ковачи.