Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Кражбите на огнестрелни оръжия до 1990 година са толкова немислими, че са по-редки дори от убийствата. Но все пак се случват макар че по правило стана дума не за бойно оръжие, а за ловни пушки или малокалибрени и се отразяват като токов удар на силите за сигурност.
Една дъждовна сутрин през късната есен на 1980 година в милицията се получава сигнал за изчезнало предната вечер от квартал „Сарая“ жигули, а след 30 минути
дежурният в управлението приема обаждане за открадната ловна пушка надцевка „ИЖ“ с патрони и войнишки нож
от къща в съседство с мястото, откъдето е задигнатата колата. Според собственика на жигулито автомобилът е забелязан да потегля по булевард „Трети март“.
Жигулито е обявено за национално издирване и два часа по-късно се получава информация от милицията във Велико Търново, че колата е засечена в града. Местни патрули ведната предприемат заградителни мероприятия, но крадецът успява да се измъкне, тъй като тогава действа заповед, според която откраднати коли не трябва да се преследват в населени места, за да не се поставят в риск животът и здравето на гражданите. Така откраднатото жигули напуска Велико Търново и отпрашва в посока Русе.
По станциите веднага са уведомени криминалистите в града да предприемат действия за задържане на колата извън населено място. Организирана е хайка на моста в Бяла. 
Двете платна са преградени с два камиона „ЗИЛ“
а униформените се притаяват зад тях и са изрично  предупредени да внимават, защото има вероятност крадецът на жигулито и на пушката да е един и същ бандит. Нарядите чакат на моста почти три часа, но издирваната кола не се появява. В следобедните часове се получава сигнал, че жигулито е забелязано в покрайнините на Разград, където в него се качват мъж и жена. След това колата отпрашва със свирене на гуми в посока Силистра. 
Подаден е сигнал до милицията в добруджанския град, но униформени виждат, че колата се изнизва по околовръстното шосе на Силистра и се отправя за Русе. Около 16 часа униформен от КАТ, който прави проверки на кръстовището за селата Бръшлен и Голямо Враново, засича номера на колата, но тя 
минава толкова бързо покрай него, че милиционерът няма нито време, нито възможности да предприеме каквото и да е
Но пък веднага се обажда по радиостанцията на колегите си в Русе, че издирваното жигули е влязло на територията на окръга.
Сформиран е екип от двама офицери на КАТ, които със служебен москвич се отправят към Сливо поле. Крадецът вижда, че срещу него идва патрулка, прави обратен завой и отпрашва с мръсна газ към Голямо Враново. Двамата офицери подгонват жигулито и стрелят във въздуха, за да уплашат крадеца. Само че
изстрелите изобщо не стряскат тримата в крадената кола
и до помпената станция край Бръшлен караното като състезателна машина жигули изненадващо завива и продължава с рев на двигателя по калния черен път. Там вече няма опасност да пострадат невинни хора и офицерите вземат на мушка гумите на жигулито. Успяват да уцелят двете задни и едната предна гума на преследваната кола и крадецът е принуден да спре. 
След минута от колата излиза въоръжен с ловна пушка мъж, а на задната седалка остават двамата му спътници. Офицерите насочват пистолетите си към крадеца, но той вдига пушката и тръгва към униформения, който е по-близо до него. Не го спира дори и командата „Стой, ще стрелям“. Милиционерът обаче запазва самообладание и извиква „Удряй“.
Крадецът се обръща да види има ли някой зад гърба му, а точно толкова време е необходимо на обучения криминалист, който веднага се нахвърля върху въоръжения крадец и с един удар с дръжката на пистолета си по главата му го поваля в калта. Колегата му вади белезниците и с отработено движение оковава ръцете на крадеца на гърба. В това време 
мъжът и жената на задната седалка се измъкват от автомобила с вдигнати ръце и побелели от страх лица
Установено е, че ловната пушка е заредена и само малко е трябвало на крадеца да натисне спусъка и да застреля от упор милиционера.
Още на място се разбира, че крадецът е престъпник рецидивист по прякор Чукана, който е освободен от затвора преди месец, но не се хваща на работа, а се шляе из улиците и не иска да стъпи в завода, в който кварталният инспектор от МВР му осигурява работа. На разпита другият мъж признава, че е от Разградско, лежал е с Чукана в затвора и се е качил в колата му с приятелката си, за да му отиде на гости, без да подозира, че жигулито е крадено, а съкилийникът му е преследван.
Двамата офицери са наградени за проявена храброст, а Чукана отново е върнат в затвора за 10 години.
Малко след този случай е получен сигнал за
кражба на два бойни и два спортни пистолета заедно с патрони за тях
от складовете на бившето ДОСО /Доброволна организация за съдействие на отбраната - б.р./ под Сарайския мост. 
Започва издирване на крадците. Първоначалната версия на милицията е, че кражбата е дело на атентатори, които се въоръжават. Малко след сигнала двама милиционери със служебна кола виждат две познати хлапета, които имат зад гърба си кражби на два запорожеца. Момчетата са засечени на ул.“Тича“ в посока бул.“Ангел Гецов“ /сега „Липник“/.
 Милиционерите не знаят, че това са крадците на оръжията от ДОСО и превантивно ги питат къде отиват и защо не са на училище. В началото хлапетата се стъписват, но после отговарят, че имат свободен час и убиват времето по улиците. Униформените отиват в управлението, разбират за кражбата и започват трескава работа по издирване на крадците. След три дни идва работник от завода „Георги Димитров“ /сега „Спарки/ и казва, че около вила близо до неговата 
в местността Астарджийка от два дни често се чува стрелба
Датите съвпадат с деня на кражбата на оръжията от ДОСО и сформираната оперативна група отива в апартамента на собственика на вилата. Вратата отваря синът му, в когото униформените разпознават стария си познайник от кражбите на запорожците, и веднага го атакуват с въпроса „Къде са пистолетите и патроните“.
17-годишното момче преглъща два пъти на сухо и признава за кражбата. В ученическото му сако е намерен боен пистолет. Момчето веднага посочва съучастника си, в чието сако е намерен другият боен пистолет.
Оказа се, че по време на срещата ни на улица „Тича“ те са били с пистолетите и само късметът ни е спасил от избухване на престрелка с непредвидими последствия, разказва един от милиционерите, участвали в залавянето на двете крадливи хлапета.
При обиск във вилата на бащата на първото момче са открити двата спортни пистолета и голямо количество патрони. По време на разпита се разбира, че двамата ученици имали голямо желание да стрелят и затова разбили катинарите на два склада на ДОСО и откраднали пистолетите и боеприпасите.
Двете момчета са изпратени за една година в изправителното училище в Бойчиновци, тъй като за кражбата на двата запорожеца са имали условни присъди. След това обаче си вземат поука, започват работа и скъсват с престъпленията. Пистолетите и останалите боеприпаси са върнати в ДОСО.