Ауровил. Това е името на единственото място на Земята, където утопията става реалност. Това е Градът на Зората /както се превежда Ауровил/, чиито основи са поставени на днешния ден преди 47 години в област Вилупурам в щата Тамил Наду, близо до Пондичери в Южна Индия.
Ауровил е основан като проект на Шри Ауробиндо Общество на 28 февруари 1968 година от Мира Алфаса, позната като Майката. Като равноправен духовен сътрудник на Шри Ауробиндо тя вярва, че „човекът е преходно същество“. Майката очаква, че този експериментален „универсален град“ би спомогнал за „напредъка на човечеството към неговото прекрасно бъдеще чрез приобщаване на хората с добра воля и стремеж към по-добър свят“. Майката също вярва, че такъв универсален град ще допринесе решително за възраждането на Индия. Правителството на Индия подкрепя идеята за този град и през 1966 г. ЮНЕСКО кани всичките си членове да вземат участие в развитието на Ауровил. ЮНЕСКО преподписва подкрепата си още пет пъти за изминалите повече от 40 години.
На церемонията за полагане на основите му присъстват представители от 124 държави, които положили по шепа пръст от своята родина в урна с формата на лотос като символ на единение.
Майката дава на Ауровил неговата Харта, състояща се от 4 пункта:
1. Ауровил не принадлежи никому в частност. Ауровил принадлежи на цялото човечество. Но за да живее в Ауровил, човек следва да служи с готовност на Божественото съзнание.
2. Ауровил ще бъде място за непрестанно обучение, постоянен прогрес и неувяхваща младост.
3. Ауровил иска да бъде мост между миналото и бъдещето. Възползвайки се от всички открития на външния и вътрешния живот, Ауровил ще се стреми с дръзновение към бъдещи реализации.
4. Ауровил ще бъде място за духовни и материални изследвания, насочени към постигането на живо въплъщение на реално единение между хората.
След смъртта на Майката през 1973 г. възникват проблеми в управлението на Ауровил между ауровилци и някои от административните лица, намиращи се в Пондичери.
Следва период на смут и неопределеност, след което се стига до намесата на индийското правителство и
съставянето на Фондация Ауровил с Управителен съвет и Международен консултативен съвет, назначавани от правителството на Индия
В центъра на Ауровил се намира Матримандир (от санскрит - Обител на Божествената майка), чиято архитектурна стойност е оценена като изключително постижение. Изграден е според визия на Мира Алфаса като „символ и отклик на Божественото на човешкия стремеж към съвършенство“. Районът в сферата и около нея е Място за тишина. Вътре в самата сфера се извиват спираловидно две рампи, които водят до климатизирана зала от бял мрамор, категоризирана като Място за намиране на съзнанието. В центъра на тази зала има 70-сантиметрова монокристална топка върху позлатен постамент, а от отвор в тавана се спуска лъч от слънчева светлина и облива кълбото - като символ на прозрачността на материята за Светлината. Според Алфаса тази структура е
„символ на бъдещо осъществяване и реализация на Божественото Съзнание“
Матримандир се захранва от фотоволтаична енергия и е заобиколен от градини, които ежедневно се подлагат на козметична грижа. Когато няма слънце или след залез, слънчевият лъч върху кълбото се замества с лъч от соларно заредена лампа.
Лъчеобразно, от центъра на града, са разположени четири зони: жилищна, индустриална, културно-образователна и международна зона. Градът е заобиколен от Зелен пояс, който наред със защитната си функция е и поле за изследователска дейност в областта на екологията и включва ферми и лесовъдни стопанства, ботаническа градина, банка за семена, лечебни растения и билки, водосборни басейни и др.
Ауровил е организиран правно като Фондация Ауровил по постановление на индийския парламент. 
Секретарят на Фондация Ауровил, който е държавен чиновник, не е ауровилец и се назначава периодично,
е отговорен за даването или отнемането на статута на жителство след препоръка и консултации със съответната ауровилска група. Индийското Министерство за развитие на човешките ресурси назначава Международен консултативен съвет и Управителен съвет, който от своя страна одобрява членовете на ключови ауровилски групи, като група за управление на капитали и имоти, координиране на бюджета, градско планиране и други. Фондацията, контролирана от индийското правителство, понастоящем притежава около половината от земята, на която е построено селището. Остатъкът от земята се купува при наличие на капитал.
В Ауровил 
не би трябвало да съществуват политика и религия
Фондацията е тази, която притежава имотите, а не жителите.
През 2004 г. тогавашният президент на Индия д-р А.П.Дж. Абдул Калам посещава Ауровил и изразява своята висока признателност и морална подкрепа към гражданите му. През януари 2008 г. тогавашният президент на Индия Пратибха Д. Патил също посещава Ауровил и изказва своята дълбока признателност към уникалността и работата на това общество. „Съдбата на Индия е да поддържа и подкрепя този труд за бъдещето на човечеството“, са нейните заключителни думи в послание по случай 40-годишнината на Ауровил.
През януари 2010, скоро след като поема поста си на генерален секретар на ЮНЕСКО, Ирина Бокова посещава Ауровил и в своето обръщение споменава: „За мен е изключителна чест, че част от моята визия за ЮНЕСКО, че някои от моите идеи са били така добре приети от вас тук, които 
въплъщавате онова, за което ЮНЕСКО е била създадена и към каквото ЮНЕСКО се стреми - единство между хората
Единство в многообразието, толеранс, съгласие и стремеж към човешките стойности, които са тъй важни в този глобализиран свят... Наистина вярвам, че вие можете да съдействате в търсенето на ЮНЕСКО на нов баланс и нов хуманизъм в 21 век... Именно посланието за хуманизъм ние споделяме“.
Планиран за максимум 50 000 души, броят на населението към ноември 2014 е 2481 души (1916 пълнолетни и 565 непълнолетни) от 52 националности, 1025 от които са индийци. Следа там са оставили българи, а преди няколко години в този духовен рай се потопи и бившата журналистка от „Утро“ и днешен говорител на Митница-Русе Руслина Александрова. Жителите живеят в стотина поселения, разпръснати върху 20 квадратни километра, които носят английски, санскритски, френски и тамилски имена (четирите официални езика в Ауровил), като например Аспирейшн (стремеж), Арати, Ла Ферм и Исайямбалам.
Според написаното на ауровилския уебсайт 
„Мечтата за изграждане на ново селище за бъдещето
с цел да се насърчават изследванията и експериментите в дух на интегрално развитие, привлича архитекти и студенти по архитектура от цял свят от самото основаване на Ауровил през 1968 г. Липсата на строги разпоредби и свободата от обществени условности са позволили изявата на многочислени изражения на диренето на новото.“
Сатпрем Маини, френски архитект от Ауровил, управител на Ауровилския институт за земята, е представител за Индия и Южна Азия на „ЮНЕСКО архитектура, градивни култури и подсилващо развитие“. Сатпрем и други архитекти печелят национални и международни награди за своята работа, във и извън Ауровил.
Повсеместно са разпространени обществени и лични
филтри за питейна вода, която е „активирана“ и има хармонизирана кристална структура
след като е пречистена, динамизирана и подлагана на музиката на Бах и Моцарт (в духа на японския изследовател на водата Масуру Емото). Тези филтри са производство на местната фирма „Аквадин“ в резултат на дългогодишни изследвания на различни технологии за подобряване качествата на водата.
Под чадъра на Международен институт за образователни изследвания на името на Шри Ауробиндо (SAIIER) Ауровил поддържа няколко образователни институции в и около града (в това число за деца от околните села) - ясли, детски градини, училища, вечерни и професионални училища. Основната цел на педагозите е да осигурят на младежта образование с радост и свобода за прогресиране, ориентирани към изграждане на личността и възпитаване на интерес и способност за получаване на знание, в дух на сътрудничество, вместо съперничество. В училищата няма оценки, а полагането на държавни или международни изпити и получаването на дипломи е въпрос на личен избор.
Вместо банкноти и монети жителите на Ауровил ползват номера на сметки
които са свързани с техния централен фонд. На посетителите се издават временни дебитни карти, свързани със същия фонд.
Понастоящем Ауровил няма възможност да осигури безплатни квартири на всички кандидати за жителство. В резултат на това от новопристигналите се очаква сами да финансират построяването на дом, ако планират да останат дългосрочно. Жилищата може да са от едностаен апартамент до просторна къща. Поради това разходите за жилище са най-голямото перо в бюджета на бъдещите кандидати. В някои случаи се осигуряват безплатни жилища за дългосрочни жители с принос към растежа на Ауровил.
Според официалния статут, предоставян с получаването на специална индийска виза,
жителите на Ауровил са почетни доброволци и от тях се очаква да дават своя принос според своите възможности чрез труд, парично или в натура
„Даренията на гостите“, ежедневни вноски, заплащани от гостите на Ауровил, съставят съвсем малка част от бюджета на Ауровил. Съществува система за издръжка, според която онези ауровилци, които се нуждаят от финансова подкрепа, получават месечно възнаграждение в наличност и в натура, което покрива базовите житейски нужди. На пенсионерите не се изплаща пенсия от правителството на Индия. Икономиката на Ауровил и целият живот са в постоянно развитие и се провеждат непрекъснати експерименти за доближаване до визията.
Макар че правителството на Индия притежава и управлява Ауровилската фондация, то финансира само малка част от ауровилския бюджет, който се формира главно от приносите на търговските предприятия, предоставящи поне 33% от приходите си на Централния фонд на Ауровил, както и чрез дарения - лични, от неправителствени организации, а в някои случаи и от правителствени организации. На разположение са
множество къщи за гости, строителни групи, информационни технологии, малък и средно голям бизнес
производство и търговия с ръчно изработени изделия, като хартия за канцеларски артикули, както и производство на добре познатите благовония, които могат да бъдат купени в магазина на Ауровил в Пондичери, в Индия и по света, а така също и по интернет. Над 5000 души от околността работят в различни предприятия и услуги на Ауровил.
Сред другите дейности са: залесяване, екологично земеделие, образование, здравеопазване, развитие на селата, устойчиви технологии, градоустройствено планиране, управление на водните ресурси, културни дейности и комунални услуги.
Ауровил е замислен да бъде универсално селище, където хора от всички страни да могат да живеят в мир и нарастваща хармония, над всякакви вероучения, политиканстване и национални принадлежности. Целта на Ауровил е да бъде платформа за постигане на реално единение между хората. И за пръв път в човешката история това изглежда постигнато.
По материали от интернет