Във всеки миг сме заобиколени от милиони вируси, бактерии, гъбички, голяма част от които могат да ни причинят неприятности. И естественият въпрос е: защо на колегата нищо му няма, а аз лягам болен, дори само един човек да е кихнал и то в съседната стая?

При равни други условия решаващ е имунитетът. От часовете по биология за него сме си формирали представата като за верен страж и образът е много подходящ. Клетките, които ни защитават, при нужда наистина се скупчват като армия около вражеските микроби с мисията да ги унищожат. Но успехът зависи както от числеността на армията, така и от нейната сила и издръжливост. Това обяснява защо някои не боледуват по време на епидемии, а други се тръшват само от гледане на новините за грипа.
Никога обаче не е късно човек да опита да укрепи защитните си сили.

Състоянието на имунната система зависи от много фактори, основно от начина на хранене, от закалеността, от физическата активност и от мисленето. Установено е, че хората, които вярват в себе си и мислят позитивно, имат повече антитела в кръвта и по-лесно се справят с инфекции. Негативно настроените хора, които мислят, че ще се заразят и ще изкарат заболяването тежко, са първите, които се разболяват. Имунната защита зависи и от това дали пушим и колко алкохол употребяваме, влияе се от метеорологичните фактори - при влажно и студено време се създават условия за преохлаждане особено на лигавицата на дихателните пътища, при което намаляват достигащите до тях имунни клетки и спада локалната имунна защита.

Не на последно място - многократно и категорично е доказано, че стресът подкопава брутално имунитета. Когато човек е обхванат от нездравословно напрежение,
надбъбречните жлези произвеждат повече кортикостероидни хормони, които
понижават имунитета. Илюстрация на този факт е, че същите хормони се дават на хората с присадени бъбреци, сърца и т.н., за да се потисне имунната реакция на организма срещу чуждото тяло - в случая трансплантирания орган. Доказано е, че хората, които живеят в перманентен стрес, боледуват 2-3 пъти по-често от инфекциозни заболявания.

В същото положение са и тези, които не си доспиват. Нуждите от нощна почивка са индивидуални, но клонят към здравословните 7-8 часа сън, обяснява д-р Мариян Иванов, специалист по вътрешни болести и сертифициран клиничен хомеопат. Той откроява малките деца като особена група на често боледуващите. Те са по-податливи на инфекции, защото имунната им система е все още незряла. А, от друга страна, близкото общуване на много деца в яслите и детските градини улеснява разпространяването на патогените. Положението се влошава допълнително от
страха да не избяга топлото - през зимата не се проветрява достатъчно, за да се задържа висока температурата.

Какво можем да направим, за да отблъснем неприятелските вируси и бактерии?
Суровите плодове и зеленчуци подпомагат имунитета благодарение на витамините и особено витамин С и минералите. Много мощни антимикробни средства - сулфиди и горчични гликозиди, има в чесъна, лука, хряна, лютите чушки. Пълнозърнестите храни добавят важните за имунитета микроелементи, ненаситени мастни киселини и В витамини. Ядките снабдяват с базови за имунитета вещества като селен, магнезий, витамин Е. Рибата има принос за допълване на списъка с полезните като цяло, и за подем на защитните сили цинк, селен и ненаситени мастни киселини. Много специално място в подкрепата на имунитета има киселото мляко с неговите пробиотични съставки - прословутите лактобацили и други добри бактерии, които поддържат баланса срещу "лошите".

Медът и всички пчелни продукти, особено клеевата тинктура и пчелното млечице правят чудеса за здравето. Ценното е, че вирусите и бактериите не развиват устойчивост към
клея (прополис) за разлика от антибиотиците. Универсалното правило е: на колкото години е детето, по толкова капки профилактично да приема на ден на гладно, а за възрастните - по 20-30 капки (при заболяване дозата може да се утрои), казва докторът. Допълва, че клеевата тинктура може да се използва и за приготвяне на капки за нос (5 капки клеева тинктура в 10 мл дестилирана или сребърна вода или физиологичен разтвор), които се слагат по няколко пъти дневно в доза 3-5 капки. Може да се използва и за гаргара.


Умерената двигателна активност също е приятел на имунната система, но голямото натоварване има обратен знак, предупреждава д-р Иванов. Затова според него професионалните спортисти боледуват по-често, а спортуващите с мярка са по-здрави от щракащите дистанционното пред телевизора. Укрепваща роля имат дори и половинчасови упражнения 2-3 пъти седмично. Много подходяща е йогата - влияе не само на организма, но и върху психиката.


Изключително ефективна в офиса е ароматерапията - няколко капки етерично масло
от градински чай или розмарин, бор, кипарис, евкалипт, лайка, мащерка ще прочистват часове наред въздуха, който делим с много хора. Маслата може да се намерят и като капсули за пиене - упражняват силно противовъзпалително и противомикробно действие. По желание се използват и под формата на балсами за втриване. Веднъж поети през кожата, те достигат до кръвообращението и също се излъчват през дихателните пътища.
Лидери сред имуноукрепващите билки са ехинацеята и котешкият нокът, смята д-р Иванов. Практиката му свидетелства за отличен ефект от черния бъз, бъзака, шипките, женшена, китайския лимонник, жълтия кантарион. Той препоръчва и хомеопатични лекарства за профилактика или при настъпило вече заболяване, но те трябва да се назначат от лекар.


Затова пък всеки може и сам да си приложи древните, но работещи практики за стимулиране на определени органи чрез натиск върху дланите. Например на дланта на ръката под средния пръст се проектира белият дроб (на лявата длан - левият и съответно - десният на дясната длан), а под него - тимусът, който е с изключителна роля за производството на имунни Т-клетки. На върховете на пръстите се проектират мозъкът и синусите, елементарен за извършване самомасаж помага при синузит и главоболие, обяснява специалистът. Той препоръчва при заболяване силно да се намали храненето или да се мине само на плодове, фрешове, бульони. Логиката е, че за храносмилането отива много енергия, ако тя бъде "освободена", организмът я пренасочва за най-неотложната дейност, в случая - за преодоляването на болестта.