-Kосьо, какво става с ФСБ?

- С ФСБ сега имаме важна задача - записваме на диск “ФСБ симфони” с оркестъра на Българското национално радио. Ще бъде двоен диск, затова сме в усилена работа и процес на записи. Вече сме записали симфоничния оркестър. Синът ми се върна през есента специално за да запише барабаните и сега е ред ние във ФСБ да запишем нашите неща.

- Къде е синът ви Стефан?

- Той е от поколението на свободни европейски граждани. Стефан завърши с отличие консерваторията в Гронинген, Холандия, където нивото е изключително високо. Там работи по няколко проекта. Единият е с неговата група “Блосом”, с която миналата седмица записаха компактдиск. Планират и турне в Холандия, Германия и Франция. При тях е много интересно, тъй като групата е интернационална - Стефан е барабанист, китаристът е от Франция, басистът - от Дания, пианистът е от Холандия, а певицата - рускиня. И свирят джаз с много препратки към етно, уърлд, класика и рок. Най-интересното е, че при дипломирането през лятото не им искаха джазови стандарти, а всеки от тях свиреше собствена музика. Сега прави турнета там, връща се и тук, слава богу, сега светът е отворен.

- Има тенденция музикантите да “прелитат” от една група в друга.

- Това носи творчески провокации. ФСБ е моята група, но това не трябва да е единственият отъпкан път, защото във всичките ми солови албуми аз използвам и еднакви, и различни музиканти. Работата с различни хора ме провокира и зарежда. В нея има и музикални контрасти, които ми носят много позитиви.

- Имате ли желание да се приобщите за концерт-два към групата на сина ви?

- Много съм мераклия.

Бих се радвал, ако
групата на сина ми
ме покани за участие


Двама от неговите състуденти - пианист индонезиец и тромбонист руснак, се навиха да свирят в моя последен албум Take the Ferry Home. Ако ме поканят в групата, ще откликна. Работата с млади музиканти ме зарежда.

- Напоследък свирите с Васил Найденов.

- С Васко се знаем добре от много години. Много от неговите емблематични песни са с мои аранжименти - “Телефонна любов”, “Чудо”, “А дали е така”... Той работи предимно в клубове, където контактът с публиката е много близък, а Васко е харизматичен. И на мен този тип свирене ми допада, работим само с пиано, беквокалистки са Снежка и Руми от група “Трик”. Много от песните му само с пиано носят друг заряд, друг прочит. Даже съм му написал нова песен по текст на Живка Шопова.

- Над какво друго работите?

- Пиша музика
към мултфилм


на режисьора Господин Неделчев. Казва се “Най-красивите”. Разказва за двама на средна възраст, които се запознават в клуб за танго и се влюбват. Вече написах тангото, което е основната тема, и вече по него режисьорът ще направи танца на влюбването.

- Преди 2 години написахте симфонична музика за филм и я изпълниха световните виртуози от Мариинския театър в Санкт Петербург, а диригентът бе знаменитият Валерий Гергиев. Това ли е върхът в творчеството ви?

- При мен работата с Русия е циклична, върви в няколко плана, но винаги е била суперпрестижна. Като се започне от двете турнета с Филип Киркоров преди 10-12 години, преминем през записите на музиката към филма “Инкогнита” на Михаил Пандурски с Мариинския театър и Валерий Гергиев, което за мен бе изключително. А през декември се явихме на изключително престижен театрален фестивал в Москва - “Золотой Витязь”, с пиесата “Ла” с Рашко Младенов. И от 60 постановки ние взехме трета награда. Така че работата ми с Русия е винаги изключително плодоносна, много приятна и на високо ниво.

- Пиесата “Ла” е за камерна сцена.

- Да, първа награда взе мащабната постановка “Тихият Дон”, която трае 7 часа - със закуска, обяд и може би с преспиване. (Смее се.) Конкурсът и журито са международни и това прави наградата още по-престижна.

- Как така станахте актьор?

- Вече трети сезон играем спектакъла “Ла” с Рашко Младенов, който е автор на пиесата, а и великолепен пианист. Музиката е моя. В началото ми бе малко странен сценарият на Рашко като закачка между двама в старчески дом. Играта ни е синтез между театралното и музикалното. Рашко е чудесен пианист и двамата си партнираме страхотно. И постановката дори набира скорост. Сега я играем в Младежкия театър и в Пловдивския, който е продуцент на спектакъла. Интересно е, че напоследък са пълни салоните.

- Като музикант имате “Грами”, а като актьор - “Золотой Витязь”.

- Така е. През 1989 г. с ФСБ взехме “Грами” за латино песен. Тогава Хосе Фелисиано записа с нас традиционната мексиканска песен “Сиелито Линдо” (Cielito Lindo). Ние направихме песента и албума му с наш нов аранжимент и песента получи “Грами”. Като продуцент и аранжор ФСБ също стана съпритежател на наградата. С Хосе се запознахме на негов концерт във Виена, а предната година мениджърът му дойде на “Златният Орфей” и харесал много песента “Обичам те дотук”. Запознахме се с него, после и с Хосе и решихме да направим албума.

- Съжалявате ли, че не сте учили на Запад като синът си?

- Моят баща е следвал медицина в Италия и се запознава с един от най-големите продуценти, който по-късно отива в Холивуд - Дино де Лаурентис. Той е съпродуцент на първите филми на Фелини. След много години двамата с баща ми се срещат в София по време на снимките на “Любовницата на Граминя”. Бях вече в музикалното училище и

Лаурентис предложи
на баща ми: “Дай
сина си в академия
“Санта Чечилия”,


тъкмо ще бъде близо до нас.” Но тогава нямаше изход от подобна ситуация - лабиринтът на соцвластта не позволяваше да отидеш, където искаш, а Комитетът за култура пращаше свои хора на Запад. Така че следването ми в Рим се размина и завърших консерваторията в София. Не съм недоволен от съдбата си. Ето преди две години работата ми с Гергиев и Мариинския театър ме върна с голяма сила към класическата музика.

Затова младите трябва да са изключително щастливи, че днес няма граници и че всичко е един общ дом.

- Ще издадете ли на диск музиката към филма “Инкогнита”?

- Би било хубаво, но е сложно с правата и това трябва да решат Валерий Гергиев и Мариинският театър. Правя постъпки и ако стане, ще е супер.

- С коя историческа фигура бихте искали да говорите, ако това е възможно?

- Тя ще бъде свързана пак с музиката. А една от мечтите ми се осъществи - работихме заедно с Гергиев. Не крия, че “Тото” са ми любимците в рок музиката. Запознах се преди 2-3 години с китариста им Стив Лукатър и си говорихме. Така че и това ми е осъществена мечта. През юни “Тото” ще имат концерт в София, дано се запозная и с другите.

- В коя част на деня сте най-продуктивен?

- По-рано от обяд нямам комуникации. Около мен се шегуват, че до 12 часа не говоря, до 14 ч казвам само “добър ден”, така че при всички случаи влизам в работен режим към 15 ч.

- Житейските принципи, с които отстоявате себе си?

- Да бъдеш честен и откровен пред себе си в това, което правиш, да си убеден в него, а не да ти дават насока. А най-важното за мен е любовта - в семейството и в професията. Тя е в основата на всичко добро.

Интервю на Николай Москов