Това е най-милата история, която сте чували… (Неизвестно е кой е изпращачът, но има човек с прекрасна душа, работещ в офиса „Изпращане на писма до мъртвите” на американските пощенски служби.)
Текстът се върти в интернет и набира главоломна популярност.


Нашето 14-годишно куче Абли почина този месец. Ден след това моята дъщеря Мередит, която е на 4 години, не спираше да плаче и да повтаря колко много и липсва Абли. Попита ме дали не можем да напишем писмо до Бог, така че, щом Абли пристигне в рая, той да я познае. Аз ù казах, че можем, и тя ми продиктува следните думи:

Мили Боже,

Ще се съгласиш ли да се грижиш за моето куче Абли? Тя умря вчера и сега е при теб на небето. Много ми е мъчно за нея. Благодаря ти, че я изпрати да бъде мое куче!  Аз ù се радвах дори когато беше болна. Надявам се да играеш с нея. Тя обича да гони топка и да плува. Изпращам ти една нейна снимка, за да можеш, като я видиш, да познаеш, че това е моето куче. Наистина много ми е мъчно за нея.

С обич,
Мередит


Ние сложихме писмото в плик, добавихме снимка, на която се виждат Абли и Мередит, и го адресирахме ”До Бог на Небето”. Надписахме на гърба адреса си и Мередит залепи много марки отпред на плика, защото, както тя каза, трябва да бъдат много,за да стигне писмото чак до небето. Същия следобед тя го пусна в кутията на близкия пощенски клон. След няколко дена ме попита дали Бог е получил писмото ù. Казах ù, че се надявам да е стигнало до него.

Вчера намерихме пакет, увит в златиста хартия, пред терасата на къщата ни. „За Мередит” беше написано ръкописно върху пакета. Мередит го отвори. Вътре имаше книга – „Когато домашният любимец умре…” от М.Роджър. На вътрешната страна на корицата беше залепено нейното писмо до Бога с отворен плик. На срещуположната страна беше сложена снимката на Мередит с Абли и бележка:


Мила Мередит,

Абли пристигна успешно на небето.
Изпратената снимка много ми помогна. Благодарение на нея я познах веднага. Тя вече не е болна. Нейната душа е тук при мене, точно както е споменът в твоето сърце. Абли също е щастлива, че е била твое куче. Тъй като тук на небето нямаме нужда от тела, аз нямам джоб, в който да сложа снимката и писмото, които ми изпрати. Затова ти ги изпращам обратно заедно с тази малка книжка – да я четеш и да ти напомня за Абли. Благодаря ти за чудесното писмо, което си ми написала. Благодаря и на майка ти, задето ти е помогнала да го напишеш и изпратиш. Каква чудесна майка имаш ти! Избрах я специално за тебе.
Изпращам ти благословията си –  да бъде с теб всеки ден, и помни, че те обичам много.
Впрочем не ми беше трудно да те намеря, защото аз съм навсякъде, където е любовта.

С обич,
Бог