- Госпожо Крушкова, какво подтиква хората да сложат край на живота си?
- Обикновено специалистите, които се занимават с тази област, казват, че и при много развити общества с висок социален статус и в държави в криза с нисък социален статус се наблюдава завишение на опитите за самоубийства. Всички обаче са на мнение, че причините се крият в наличие на много сериозна психична болест, задълбочаване на емоционалното неравновесие, депресия или несправяне в работата, лоша реализация в живота и бедността. Причина за самоубийствата може да бъде и участие в религиозни секти, но това е друга тема, извън масовите случаи.
- Има ли симптоми, по които близките могат да разберат намерението на член от семейството да стигне до фатален край?
- Опитът ми като специалист по съдебна психология показва, че тези, които постоянно заплашват със самоубийство, не го правят. Те по-скоро търсят внимание, съчувствие и разбиране.
Симптоми все пак има и те са чисто поведенчески. По световните стандарти признаците за човек, решил да сложи край на живота си, са четири. На първо място е промяната в поведението. Често се случва весел и общителен човек с добър социален статус изведнъж да промени рязко поведението си и да се затвори в себе си. Друг признак е, ако хората изведнъж станат по-мнителни и потайни. Това автоматично може да подскаже на близките, че този човек замисля нещо. Не е за пренебрегване и проявата на раздразнителност или усамотяване. Тези маркери обаче могат най-добре да се забележат от специалист психолог. Затова апелирам хората при най-малката промяна в поведението на определени членове от семействата им да ги насочват за консулт с психолог или психотерапевт.
- Сaмоубийствата могат ли да се предотвратят?
- Да, но само ако се потърси нашата помощ, защото ние можем да помогнем на хората да не предприемат стъпки за слагане край на живота. Характерна черта за българите обаче е да не търсят помощ от психолог, психиатър или психотерапевт, защото това слага черна точка на фамилията или на отделния индивид. А навсякъде около България, дори и в близките ни съседни държави, хората си имат фамилни психотерапевти, към които се обръщат при най-малкия проблем. Тук обаче, ако околните разберат, че даден човек ходи при психолог или психиатър, му слагат епитета „луд“. Затова близките на такива хора търсят помощ от врачки и баячки.
- А те помагат ли за решаване на проблема или го задълбочават?
- Бабите врачки и баячки, ако не помогнат на болен човек, поне не трябва да му вредят. Много от тях работят по методите на внушението и ако успеят да достигнат до емоционалното състояние на този човек и да му повлияят положително, това може да се нарече успех. Но понякога с действията вместо да решат проблема, те го задълбочават, защото не притежават професионалните техники за предотвратяване на самоубийствата.
Тук е мястото да кажа, че съществуват психологични тестове, които определят дали суицидният риск /дълбоко нарушение на инстинкта за самосъхранение/ е висок или нисък. Това дава възможност на специалиста да приложи на пациента адекватно лечение.
- Защо деца на възраст от 12 до 18 години посягат на живота си - да сигнализират, че имат нужда от внимание или да впечатлят гаджетата и приятелите си?
- На първо място при децата причината за самоубийство е отключване на чисто психично заболяване в юношеството. От друга страна по време на пубертета децата се сблъскват с физиологични, психични и емоционални процеси, които често преобръщат живота им. Тогава те имат нужда от повече внимание и подкрепа от родителите си. А те, заети с изкарване на пари за прехрана, не забелязват промените на децата си и така се стига до опити да сложат край на живота си. В много от случаите тийнейджърите предприемат тези стъпки както за сплашване, така и да сигнализират, че имат нужда от повече внимание за справяне с дадена трудност. Дори една двойка в училище може да бъде повод детето да посегне на живота си.
Опити за самоубийства има и заради несподелена любов, но те са свързани с емоционалната незрялост на децата и нежеланието им да споделят с родителите си този проблем. Обикновено такива „отритнати“ от харесваните момичета или момчета деца прибягват до хапчета или до прерязване на вените. Такива опити ние наричаме меланхолни опити за самоубийства.
- Употребата на дрога кара ли тийнейджърите да търсят изход в отвъдното?
- Да. В моята практика имам случаи, когато тийнейджъри съзнателно се предозират с наркотици и след това буквално се самоубиват. За пример ще посоча младеж на 18 години, който се дрогираше и бе мой клиент, но се наложи да замине за София. Малко след това купи голямо количество хероин в Благоевград, инжектира се и се заби нарочно с колата си в скала.
Понякога като причини за опити за самоубийства при децата се изтъкват откази на родителите да задоволят техни прищевки. Практиката показва, че това са само поводи за предприемане на фатална стъпка. Причините са много по-дълбоки и то във фамилната среда, от недобро отношение на родителите към децата им. Затова аз ги съветвам да дават на рожбите си повече любов, отколкото лаптопи, модерни мобилни телефони, таблети и разни други скъпи неща.