През 1978 г. колони с танкове и бронетранспортьори навлизат в "Столипиново". Макар в онези години никога да не е излизала официална информация, слухът за случая светкавично обикаля България. Затова историческият погром над ромската общност в прословутия пловдивски квартал се носи от уста на уста по времето на социализма.

В основата на инцидента стои неразкрито тежко престъпление, извършено от роми.
През лятото млада семейна двойка се разхожда в квартал "Изгрев" в Пловдив.

Внезапно е нападната от тълпа цигани, които искали да ги ограбят

Младият мъж обаче не се сдържал и им оказал съпротива. За отмъщение разярените роми заклали и двамата на място.

На всичкото отгоре момичето било бременно. Въпреки че веднага започва разследване по случая, милицията така и не залавя убийците.
Оказало се обаче, че загиналият младеж не е случаен. Той бил племенник не на кого да е, а на известния генерал Стою Неделчев, по прякор Чочоолу. По времето на соца генералът е жива легенда и бил известен с това, че не си поплюва. Арестуван преди 9 септември за кражба на добитък, в
затвора Чочоолу "попаднал на хора" и се запалил по комунистическите идеи Затова след като го освободили, веднага заминал за СССР. През войната оттам го изпратили с парашут да извършва диверсионна дейност и да организира съпротивата у нас. Самият той оглавил един от партизанските отряди - "Христо Ботев", а по-късно става

командир на партизанска бригада "Георги Димитров"
и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона.


Независимо че бил един от най-издирваните хора в царството и имал две издадени смъртни присъди по Закона за защита на държавата, властите така и не успели да го заловят.

Заради способността му да се измъква под носа на жандармерията получил прозвището "Пантерата". В онези години големите му заслуги към комунистическата власт и връзките със Съветския съюз го превърнали в недосегаем. Едва ли не можел да прави каквото си поиска и никой, дори по върховете в Политбюро не смеел да му се противопостави. Даже единствено на него по изключение му издали

специално разрешение да козирува с лявата ръка,

тъй като движел трудно дясната вследствие на нараняване от годините на войната. По времето, когато става инцидентът в "Столипиново", ген. Неделчев командвал армейските части в тогавашния Старозагорски окръг. Веднага след като научил, че убийците на племенника му не са разкрити, Чочоолу заминал за Карлово. Там влязъл в поделението на танковата бригада и незабавно вдигнал под тревога два танкови батальона.
Накрая, без да се съобразява, с когото и да било, лично повел колоната танкове към Пловдив.