Селските полицаи и селските доктори си приличат по едно: и едните, и другите трябва да са подготвени да реагират на всичко - от най-дребното притеснение до най-големия проблем.
Това правило е важало винаги, но с особена сила е било валидно през 70-те години на миналия век, когато автомобилите са малко, телефоните също и скоростта за реакция на каквото и да е е несравнимо по-бавна от днес. Затова селските милиционери в този период минават специална подготовка. Старшините завършват специални школи по криминалистика и изучават Наказателния кодекс. След като се върнат по местата, където са назначени, те вече могат да вземат дактилоскопни следи и да правят снимки на местопрестъпленията така, че събраните улики да помогнат на следствието и да издържат в съда. Освен това униформените са и най-добрите помощници на оперативните работници и на районните инспектори, а добрата им връзка обикновено води до успех при разкриване и на най-заплетените криминални казуси. Масовите престъпления, разбира се, са наглед дребни и банални,
за разкриването им не е нужно да се владее методът на дедукцията на Шерлок Холмс, но дори и при тях съобразителността и опитът са решаващи
Това доказват серия случаи в Червена вода през пролетта на 1971 година, разплетени благодарение на селския милиционер.
В края на май в селото избухва истинска епидемия от кражби на коли и мотори. Само за месец са изчезнали 25 мотопеда, мотоциклети, москвичи и трабанти, които след това са открити изоставени на различни места около селото без да са ограбени или блъснати. Обикновено откраднатите коли и мотори са оставени с ключа на контакта пред домовете на собствениците си, но два москвича са задигнати след запалване със съединяване на кабелите под таблото.
Това дава противоречиви сигнали. От една страна всичко изглежда като игра, но от друго - за да стартираш двигател с кабели се искат съвсем сериозни познания, решителност и кураж.
Местният старшина държи под око хората в селото, но не открива нищо подозрително. И точно когато си мисли, че е в задънена улица, работници от кариерата в Тетово подават сигнал, че
младеж е откраднал камион „Краз“
Другите шофьори тръгват да го гонят с камионите си, но в началото на Червена вода крадецът, който за възрастта си показва изключителен опит във владеенето на огромния камион, опитва да избяга от следващата го опашка с пълна газ към стадиона. По пътя камионът стига наклон и намалява, а от шофьорската врата на кабината момче скача в шубраците и изчезва. Тежкият автомобил продължава надолу и се спира в електрически стълб. Жиците се късат, започват да хвърчат искри и екшънът става зрелищен.
Милиционерът идва на място и започва да разпитва шофьорите. От разговора с тях разбира, че при скока невръстният беглец явно си е навехнал крака, защото куцукал силно преди да се шмугне в гъсталака.
Старшината започва да следи кой момък от селото накуцва. Един ден отива на стадиона уж да гледа момчетата като ритат топка, но облича върху униформата шлифер. Вижда на пейката седнало момче и отива до него. На въпрос защо не играе, хлапето казва, че си е навехнало крака.
Лампичката светва и милиционерът започва да го разпитва дружелюбно как се казва и в кой клас е. Момчето си казва всичко, а
добрият чичко веднага си тръгва, но не се прибира у дома, а прави пълна справка за ученика
Оказва се, че от два дни осмокласникът не участва в занятията по физическо. Тогава старшината отива да се срещне с родителите му във ведомствените жилища на Птицекомбината. Там първо говори със съседи и разбира, че момчето, което го интересува, е страстно влюбено в автомобилите и искало да се запише в транспортното училище, но бащата държал да го изучи на по-солиден занаят и казал, че след 8 клас ще го запише в Строителния техникум.
Събраната информация напълно сглобява картината и милиционерът вече знае кой краде коли и мотори, за да покара около селото. Момчето с навехнатия крак и родителите му са извикани на разпит, на който хлапакът си признава всичко.
Въпреки самопризнанията и разкаянието правилата тогава са строги и прошка няма. 15-годишният автолюбител е пратен в ТВУ /трудово-възпитателно училище/, но устоява на всички предизвикателства и не кривва към криминалния свят, а успява да се върне към нормалния живот. След прибирането си в Русе
завършва мечтаната школа за шофьори и воланът става негова професия
Започва работа и малко след това се жени, като заловилият го милиционер е сред поканените на свотбата. Старшината е еднавременно изненадан и трогнат, но не отива на тържеството, защото смята, че не е редно. Тогава родителите на момчето отиват у дома му със специален дар - риза, която му поднасят с благодарност, че с намесата си е спасил живота на момчето им.
Ако не го беше хванал, със сигурност щеше да катастрофира и да го загубим, казва бащата.
Милиционерът е още по-объркан. Не смее да вземе ризата, за да не изглежда като рушвет, но и не иска да обижда хората. Обажда се на началника си за съвет и старшият му казва да не връща дара, за да не огорчава майката и бащата.
Веднага след разкриването на кражбите на коли и мотори в Червена вода
пламва склад на русенския театър
който се намира в двора на взет под наем частен двор. На място идват пожарникари, но няма какво да спасяват - декорите и реквизитите на артистите са станали на пепел за нула време. Мъжете с жълти каски обаче успяват да предотвратят разнасянето на пламъците в къщата на собственика и в съседни постройки.
В това време селският милиционер започва разпит на всички съседи какво са чули и видели. Така установява, че собственикът на дадената за театрален склад сграда малко преди пожара е горил с факли гъсениците, които висят на паяжините по овошките му и вероятно тогава е хвръкнала фаталната искра.
Оперативната група е вдигната на крак, защото
пожарът е определен от артистите като саботаж
Още с идването на криминалистите в имота, селският милиционер докладва какво е чул от съседите и започва разпит на собственика. Мъжът признава, че е горил гъсеници с факли, натопени в старо масло от двигатели и нафта и не отрича, че може би от това е тръгнал пожарът. Тъй като деянието е извършено по непредпазливост, червеноводчанинът се отърва с условна присъда.
Още един инцидент бележи пролетта на 1971 година в Червена вода, но той е по-скоро трагикомичен.
Когато времето се позатопля, съседи помагат на свой приятел да отлее плоча на пристройка към къщата си. След цял ден тежка работа стопанинът ги кани на вечеря. Жена му е приготвила две тави салата, извадила е дамаджана с отлежала ракия, а във пещта се пече един голям пуяк за вечеря.
Докато мъжете си пият аперитива, домакинята вади тавата с пуяка от пещта и я оставя да изстива
в лятната кухня. Когато обаче идва време за вечеря, от пуяка няма и следа.
Някой го е откраднал, ако беше го напитило животно, тавата щеше да е тук, извива глас жената и започва да кълне незнайния крадец.
Мъжете се опитват да я успокоят, но става ясно, че веселбата е разтурена и един по един си вземат довиждане и се прибират по домовете си.
Когато сигналът стига до милиционера, той отначало се подсмихва под мустак, но обещава, че още сутринта ще се заеме с издирването на крадеца. Ала сутринта го чака нова изненада - бездомни кучета са оглозгали незнайно как излязла извън кошарата на ТКЗС-то овца. Извикан е ветеринарният лекар, който набързо заключава, че животното е изостанало от стадото, не е влязло в кошарата и през нощта е нападнато от скитащата глутница.
Старшината започва разпити из селото, за да разбере кой е откраднал пуяка и така подозренията падат върху  17-годишно момче, което редовно бяга от училище и върши дребни кражби. Привиква го на разпит и след няколко блъфа, включително и подхвърлянето за взети пръстови отпечатъци от лятната кухня, от който е откраднат пуякът, младежът започва притеснено да хапе устни.
Кажи къде скри пуяка, защото следите са от твоите ръце
и отговарят на тези от кражбата, настъпва милиционерът и ученикът започва да разказва какво се е случило с чуждата вечеря.
Още през деня момчето видяло как докато бригадата лее бетон, жената на стопанина коли пуяк и го слага в пещта. Решава да дебне кога тавата ще бъде извадена да изстива и да я грабне и щастието му се усмихва широко - пуякът е оставен в лятната кухня, а жената влиза в къщата и през прозорците без пердета се вижда как започва да шета и няма намерение скоро да излиза. Тогава крадецът грабва топлата тава, обажда се на приятели да вземат вино и цялата тайфа се изсипва на стадиона, където си устройва истински гуляй.
И като е казало А, момчето казва и Б, макар че никой не го пита
След разказа за пуяка следва признание за мистериозно разкъсаната от кучета овца. Групичката от стадиона много харесала вечеринката на стадиона и решила още веднъж да се почерпи за чужда сметка. И макар че били с поомекнали крака и надебелели езици, юнаците отишли до кошарата на ТЗКС-то, измъкнали една овца, но нямат време да я дерат и транжират, затова вземат само двете задни плешки и ги носят в дома на тартора, който е откраднал и пуяка. На следващата вечер купонът отново е на стадиона.
Организаторът на нощните веселби е пратен в ТВУ, сътрапезниците му от стадиона са порицани по селската радиоточка, а ветеринарят е предупреден друг път при оглед за умряло животно да бъде по-прецизен, преди да даде заключение.