Народното събрание окончателно прие актуализацията на държавния бюджет за 2014 година, изготвена от правителството на Бойко Борисов, предаде БГНЕС.

За близо 3 часа дебати и гласуване на отделните параграфи по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2014 година депутатите приеха всички параграфи.

1.062 млрд. лева по-малко приходи и близо 300 млн. лева повече разходи в държавния бюджет спрямо заложените от правителството на Пламен Орешарски бяха приети от мнозинството в 43-тото Народно събрание с приемането на текстове от законопроекта за актуализация на държавния бюджет.

С тази актуализацията на бюджета дефицитът в края на годината ще бъде в размер на 3,7% по консолидираната фискална програма, която включва държавният бюджет, бюджета на Здравната каса и бюджета на Държавното обществено осигуряване. По-рано днес депутатите окончателно приеха и актуализация в бюджета на НЗОК, с която отпускат допълнителни 100 млн. лева.

Управляващото мнозинство отхвърли предложение на "БСП - лява България", които предложиха 337 млн. лева по-малко неизпълнение на приходите в бюджета за 2014 година. Според опозицията има основание да се заложат повече приходи от ДДС (237 млн. лева) и акцизи (100 млн. лева) до края на годината. Това би позволило дефицитът по републиканския бюджет да бъде в рамките на 2,9%, което е под 3%-това бариера на Маастрихтските критерии.

С актуализацията Народното събрание даде възможност на правителството да изтегли нов външен държавен дълг до 4,5 млрд. лева. Това стана възможно с актуализация на държавния бюджет и промяна на максималния размер на допустимия дълг от 18 млрд. лева на 22,5 млрд. лева. Мнозинството в пленарна зала прие предложението на вносителя лицето на Министерски съвет и финансовото министерство за актуализация и отхвърли предложение на БСП за увеличаване на максималния размер на дълга само до 19,3 млрд. лева, което би означавало нов дълг единствено в рамките на до 1,3 млрд. лева. До 2,9 млрд. лева от новия дълг ще бъдат предоставени на Фонда за гарантиране на влоговете и за ликвидна подкрепа за банковата система, а около 280 млн. лева ще отидат за допълнителни разходи по отделните министерства.

С промени в заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет Народното събрание отмени възможността да бъдат извършени прихващания в резултат на осъществени цесии между вложители и кредитополучатели. Поправките са в Закона за банковата несъстоятелност и бяха внесени в Народното събрание през миналата седмица от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Те се включват в заключителните разпоредби на Държавния бюджет като предложение между първо и второ четене на актуализацията. Според вносителите в промените не се включва изменение на закона със задна дата, като се регулират отношения, които ще бъдат факт в една бъдеща несъстоятелност. поправките се отнасят единствено до бъдещи действия на синдика, който ще бъде назначен след решението на съда за несъстоятелност на банката и ще му позволят да не признае прихващания, извършени след датата на изпадане в неплатежоспособност от страна на банката, заяви депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов.

Приети единодушно от депутатите бяха и промени, които касаят раздробяването на влогове в банката. Това раздробяване също е вид цесия, тъй като един влог се разделя на такива части, които да станат гарантирани от Закона за гарантиране на влоговете, като по този начин на практика Фондът трябва да изплати цялата сума на един вложител, който е раздробил на няколко по-малки влога своите пари, което според вносителите представлява източване на фонда

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет се посочва, че най-сериозен е проблемът с недостига на финансиране на поети ангажименти в Министерство на вътрешните работи, където над 80% от разходите се формират от разходите за персонал. Необходимият допълнителен ресурс за издръжка на системата на МВР за 2014 г. е в размер 125.7 млн. лева, от които 110 млн. лева за разходи за персонал и 15.7 млн. лева за издръжка на системата на МВР за 2014 година. Оптимизирането и преструктурирането на разходите на МВР може да се осъществи единствено чрез структурирани реформи в министерството, което не може да се случи в краткосрочен план да края на годината.

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика ще бъдат предоставени средства в размер на 50 млн. лева, от които 36 млн. лева за помощи за домакинства, за програми за заетост и за гарантиране изплащане на социалните помощи в системата на социално подпомагане и 14 млн. лева за издръжка на дейностите по изпълнение на основните функции на министъра на труда и социалната политика. Министерството на здравеопазването ще получи още 24,2 млн. лева, а 100 млн. лева ще бъдат дадени на НЗОК. 16,4 млн. лева отиват за регионалното министерство, 16,4 за земеделското и 5 млн. лева за правосъдното ведомство.