Честно казано, много ми се иска някой да ме пита за кучето и аз да му се оплача. Оказа се страшно глупаво, но пък е хубавец и го обичаме. Така дружески започва разговорът с проф.Валери Маринов, известен в цял свят с изобретената „умна хартия“. Не че няма да стигнем и до нея. Но след като е изнесъл доклад в Русенския университет и всички все за тази „умна хартия“ го питат, той иска да говори за нещо друго. За кучето си например.
Домашният любимец на професорското семейство е голдън ретривърът Кураж
Като всяко отговорно семейство в Америка Маринови подложили животинчето на кастрация, за което платили 150 долара. Какво направиха в клиниката, не зная, но той си остана мъж и продължи да ни създава проблеми, оплаква се с усмивка професорът и продължава да споделя перипетиите си с иначе много страхливия Кураж:
„Нищо не разбира - нито български, нито английски, затова го записах на училище за кучета, където трябваше да премине през целия курс на обучение. Той обаче е такъв тъпак, че отпадна още в първия ден. Докато другите кучета се стараели да изпълняват командите, нашият, уж кастриран, налитал да прави любов и пречел на останалите ученици. Другите подвивали опашките, а нашия го изключиха. Още 100 долара ми изгоряха за единственото, което научи - командата „Седни!“.
Преди да стигне до световния новинарски обмен с изобретението си, проф.Валери Маринов изминава
изключително интересен и пълен с остри завои житейски път
Роден е в Пловдив на 7 декември и рождената му дата по-късно в Русе става повод за дълъг празник, който започвал на 5 декември със загрявка и продължавал безспир до 10 декември. В родния си град Валери завършва Техникум по електротехника и започва да търси къде точно да продължи образованието си.
„Мен Партията ме прати в Русе. Аз не исках да идвам, макар че нямах нищо против града - просто нямаше специалността, която исках. Исках електроника, но тогава приемът беше централизиран, а аз бях калпазанин. Даже моята класна ми казваше: „От тебе нищо няма да стане. Дори и да станеш електротехник, няма да изкараш и до 30 години, защото ще те утрепе токът“, споделя професорът и признава, че все пак учителката е била права - електротехник не станал.
Докато търсел къде в България се учи електроника /тогава само в София и Варна/, получил писмо, че е приет във ВИММЕСС-Русе, специалност „Технология на машиностроенето“. Хукнах веднага да питам първо баща си
какво е това чудо с технологията на машиностроенето
той не знаеше изобщо за какво му говоря и ме прати при съседа чичо Гошо да ми обясни горе-долу какво е, разказва изобретателят.
За разлика от техникума, в русенското висше училище Валери се проявява като изключително старателен студент. Още в първи курс се откроява с отличните оценки и е един от кандидатите за обучение извън границите на страната. За късмет точно тогава отвориха само две специалности - „Мрежи за пренос на високо напрежение“ в Русия, някъде в Сибир, и „Технология за обработка на кожите“ в Монголия. Беше такова разочарование за мен, че едва се побрах в кожата си, особено като имах приятели вече в Германия, Чехия, Полша, а аз - да дера овце в Монголия!, спомня си през смях амбициозният някога студент.
През 1979 г. Валери Маринов получава инженерната си диплома,
втори е по успех във випуска си и се отправя към Пловдив
където го назначават в локомотивното депо.
Нямах нищо общо с влаковете, беше ми скучно, а и доста отдалечено от града е депото, та се прехвърлих в завод, който обаче беше пак извън Пловдив. Беше ужасно - ставах в 5 сутринта, ходех пеш, връщах се по тъмно и не можех да гледам от умора. А аз, да си призная, съм мързелив човек и обичам да спя до по-късно, затова и започнах да си търся друга работа, спомня си инженерът. Решението дошло с обявен конкурс за аспиранти в Техническия университет в София. Междувременно Маринов започва да води и упражнения на студенти в Пловдив. В този период на активно учене са включени и уроците по английски в Пловдив и за три седмици Валери научава основното. Така и не разполага с официален сертификат за владеене на езика, но това съвсем не му пречи.
През 1993 г. Валери Маринов заминава за технологичното градче на Южна Корея Тайджон. По това време модерната сега държава е далеч от технологичното чудо, в което се превърна.
Аз бях първият чужденец в тяхното научно градче и никога няма да забравя как
децата тичаха по улицата след мен, сочеха ме с пръст и викаха нещо
по мой адрес - вероятно забавно за тях, разказва проф.Маринов.
От Корея вече опитният учен се връща в България, след това поема към университет в Кипър и оттам - в Америка. Вече 14 години той е част от екипа на Университета на Северна Дакота във Фарго. Като преподавател му е по-лесно да каже какви са приликите между висшето образование в България и САЩ - много са малко и бързо се изчерпват.
„Двете системи обучават студенти и дават дипломи - ето това са приликите. Ако започнем с разликите, този месец няма да можем да приключим с изброяването и обясняването им. В САЩ студентите имат гъвкав учебен план, те могат да го настройват както им харесва, но по определени правила за последователност. Няма групи, курсове, всичко е индивидуално. За преподавателите предлагам да не говорим“, обяснява преподавателят. Допълва, че
инженерните специалности са най-търсени в Америка
тъй като дипломираните момичета и момчета започват с най-високи стартови заплати от всички браншове. Самият Маринов е привърженик на тенденцията български деца да заминават да учат в чужбина - срещата им с друга култура и система винаги е полезна. Дали трябва да се връщат - въпрос на личен избор.
„Сега съм професор, на постоянно работно място, би трябвало да си лежа спокойно на гръб и нищо да не правя, но нещо ме човърка отвътре и затова реших да направя високотехнологична компания в Америка. Знаете, че американците са много комерсиални и от всичко гледат да изкарат пари, затова и моето изобретение ще бъде тяхно и ще получават пари от всеки, който поиска да го използва. Не че аз няма да получавам, но все пак много малка част остава за истинския изобретател“, обяснява новаторът Маринов. Той вече е лицензирал „умната хартия“
след две години тежки преговори и адвокатски битки
Интерес към изобретението му има, и то огромен. В екипа на проф.Маринов е Юрий Атанасов от Русе - талантлив студент в Дакота, когото преподавателят си харесва не само защото е българско момче, а и защото е изключително прецизен и умен.
„Ако някой ме попита за „умни пари“, ще го удуша тутакси! Толкова да не разбират хората за какво става дума, че направо се ядосвам. Това е технология за производство на определен тип система, която включва електроника, интегрирана в хартия. Тази базова система може да се приложи в хиляди продукти, но не и в парите. Ако се сложи такова нещо в парите, всеки, който има устройство за четене /това може да е и смартфон/, ще разбере колко точно имате в джоба си и ще ви обере. Има хиляди други, много по-полезни приложения. Такива са етикетите на лекарствата, договори, нотариални актове, умни визитни картички - всичко, което е важно и не бива да бъде фалшифицирано. Това е“, обяснява съвсем разбираемо изобретателят.
Иначе на научен език може да се каже, че
в самата хартия няма нищо „умно“, а електронен чип за идентификация
Така листът хартия вече не е анонимен. Откритието на русенския възпитаник дава много по-голяма степен на защита от обикновения баркод. Новата технология надминава баркода по ниво на защитеност, тъй като баркодът има 10-12 цифри, а чипът на Маринов - 2 килобайта информация. Веднъж записан, чипът не може да се променя, може само да се чете.
„Технологията радиочестотна идентификация /radiofrequency identification/, е отпреди 15-20 години, но с моя екип разработихме начин да я приложим върху лист хартия. Това се прави за пръв път в света. Направихме и измислени банкноти, за да демонстрира нагледно едно от приложенията на технологията. Снимахме се с тях и така тръгна приказката за края на фалшивите пари. Звучи като виц, но тъкмо когато правех банкнотите в мазето, се обади приятел и пита какво правим. Казвам му - в мазето сме, жена ми разсажда, но не канабис, а домати, аз правя фалшиви пари“, през смях разказва ученият.