Дънки, мохер и електронни часовници. Това е светата троица на благоденствието за често пътуващите в чужбина по време на социализма, когато търсенето и на трите стоки е огромно, а предлагането - практически нулево. Само че и пазарът като природата не търпи празни пространства и така моряците и тираджиите откриват своята „твърда валута“ - купуват на едро дефицитните стоки от прочутия не само във Виена битак „Мексикоплац“ и ги продават с добра печалба в Русе. На черно дънките вървят по 40-50 лева, а през 70-те и 80-те години на миналия век това са много пари. Голяма печалба носи и пухкавата прежда, от която всяка жена мечтае да има пуловер или жилетка - 100-грамово чиле мохер се търгува по 10 лева.
Този бизнес обаче е много добре познат и на митничарите, които имат няколко паметни удара по тази линия.
Един от тях е дело на служители на пункт „Пристанище“, които предотвратяват нелегален внос на нечувано до тогава количество дънки и мохер, скрити в специален тайник в един от най-големите за времето си влекачи.   
300 чифта маркови дънки и 30 килограма мохер
са извадени от пълна с нафта цистерна във влекача „Васил Левски“ през пролетта на 1980 година. Мазната контрабандна стока за над 17 000 лева е изложена на показ върху понтон №3 до митническия пункт „Пристанище“ и целият град се стича да види необичайната гледка. Всички със съчувствие цъкат с език при вида на потопеното в газьол „съкровище“. Моряците от екипажа се чудят къде да се дянат, за да се скрият от хилядите вперени в тях очи, а зевзеци подхвърлят към тях подигравки за лакомията и лошия късмет.
Моторен кораб „Васил Левски“ се връщал от дълъг рейс до Регенсбург. Едната му цистерна за нафтата обаче предварително е пригодена за пренос на нелегална стока. За целта тя е идеално изчистена, а
по стените й има окачени рафтове
Цистерната изобщо не се използвала за гориво, но за това знаят само някои членове от състава на механиците във влекача, разказват пред „Утро“ митничари, участвали в залавяне на контрабандата.
По време на пътуването в митницата в Лом е получен сигнал, че на борда на кораба има нелегална стока за огромна сума. Само за съпоставка - със 17 хиляди лева, на колкото е оценена марфата, както моряците наричат контрабандата, през 1980 година може да се купи огромен апартамент в центъра на Русе и да останат пари за обзавеждането му.
Направената в Лом ревизия не открива нищо. По пътя до Русе обаче сигналът се повтаря и при пристигането му влекачът е подложен на контраревизия. И ако при първата проверка посветените в далаверата имат съмнения, при втората вече са наясно, че качилите се на борда митничари не стрелят във въздуха с надеждата да уцелят нещо, а имат доста точна и предварителна информация. Затова
някой от екипажа пуска в тайника гориво от действащата цистерна
за да може при отвиването на контролното кранче да потече нафта и наредената по рафтовете стока да остане неоткрита. Вярно, тя няма да става за продажба и ще трябва да се изхвърли, но по-добре да се загубят парите за купуването й, отколкото да се стигне до уволнения, разследване и съд. 
По време на проверката митничарите развиват кранчето, откъдето действително потича нафта, но следващата им стъпка е да проверят двете гърловини на цистерната. След като развиват 36 огромни болта, инспекторите запрятат ръкави, бъркат вътре и започват да вадят плуващите в петролното езеро дънки и чилета с мохер. Изцеждат ги в реката и ги подреждат на показ на понтона.
Въпреки че организацията се е пропукала и за контрабандата е постъпил сигнал, организаторите успяват да ограничат теча на информация. Въпреки усилията на властите целият екипаж се държи мъжки и никой не се огъва. Така митническият акт е издаден срещу неизвестен извършител, а всички моряци се прощават с част от заплатите си. Най-тежка е санкцията за капитана и помощниците му, които са наказани да пътуват само до Рени и обратно, защото не са упражнили контрол върху товара на кораба.
Контрабанда на ръчни електронни часовници за още по-голяма сума e разкрита през лятото на 1979 година от митничарите на Речна гара в пътническия кораб „Александър Стамболийски“. Стойността на часовниците е 27 000 лева - достатъчни за купуване на три нови лади от „Мототехника“ или два тристайни апартамента. Но нелегалната пратка не минава заради нещо неочаквано, което лишава „вносителите“ от бленувания „джакпот“.
В един юлски вторник пасажерът „Александър Стамболийски“ акостира на втори понтон след поредния круиз до Виена и обратно с 240 туристи и 20 души екипаж на борда. След направената проверка пътниците са освободени, а митничарите започват щателен тараш на екипажа и кораба. По време на пълното обследване в машинното отделение се чува звън на часовник.
Мелодията сепва митническия екип, служителите започват да се озъртат, но минута по-късно последва друга мелодия. В един момент започват да звънят още няколко зумера, а впоследствие
машинното отделение в пасажера се превръща в пеещ часовникарски бутик
Откриването на скритите 540 маркови часовника вече е въпрос само на време. Оказва се, че стоката е натъпкана в чувал, скрит в трюма под единия котел, който е превърнат в тайник.
Тъй като никой не си признава за далаверата, актът отново е издаден срещу неизвестен извършител.
Още на следващия ден обаче целият екипаж е привикан на разпит, при който се установява, че в контрабандата са замесени трима души - вторият помощник капитан, моторист от екипа на механиците и един моряк.
Междувременно последният участник в „бизнеса“ получава наряд за друг кораб, заминава за Австрия и повече не се връща. Останалите двама са предадени на прокуратурата.
От разпитите се установява, че опитът за нелегалния внос на часовниците е направен без знанието на капитана. Тъй като той не е контролирал действията на подчинените си, го наказват да не пътува по западна линия в продължение на една година.
Тогава това е
най-голямото наказание в БРП
защото по релацията до Рени и обратно се плаща в рубли, а към горното течение на Дунав - в долари. Освен това в Украйна няма интересни стоки, които тук биха могли да се продадат с печалба.
Да те забият на линията до Рени е нещо като оня стар виц - катаджии хванали един шофьор да лети с 200 км/ч и го пратили една седмица да кара валяк, обясняват днес тежестта на санкцията стари моряци.