Доц.Миглена Георгиева е родена във Варна. Завършва медицина в Ленинградския педиатричен медицински институт и през 1996 г. защитава дисертация в областта на детската гастроентерология. Има специалности „Педиатрия“ и „Детска гастроентерология“. Доц.Георгиева има над 150 участия и публикации в научни конгреси у нас и в чужбина. Основните й научни разработки са в областта на заболяванията на горния храносмилателен тракт, хеликобактер инфекция, чернодробна патология, хранителна алергия, приложение на пробиотиците и др. Има участия, публикации и интереси в областта на клиничното хранене. Участва в научни проучвания в областта на детската гастроентерология и хепатология. Тя е очакван лектор на всяка русенска педиатрична конференция.

- Доц.Георгиева, във вашата лекция на конференцията в Русе засегнахте темата с алергиите към кравето мляко. Наблюдавате ли тенденция на увеличаване на тези случаи?
- Много е важно как човек се храни през първите три години от живота си. Колкото и странно да звучи, храната предразполага към различни видове заболявания, които на пръв поглед нямат нищо общо с нея. При бебетата между 6 и 12 месеца от ромски произход например имаме около 30% пневмонии, а при децата от българския етнос - 20%. Алергиите също представляват огромен проблем. Даването на краве мляко на кърмачетата води до 22% алергични реакции от типа на различни дерматити и други гастроендостинални нарушения. Анемиите също са свързани с неправилно хранене.
През първите 1000 дни се извършва и метаболитното програмиране в организма на детето. Зад проблема с метаболитните нарушения стоят както недохранването, така и свръххраненето. Специално в ромските групи недохранването представлява огромен проблем. Свръххраненето пък води до наднормено тегло и до затлъстяване.
- Какво е отношението ви към кравето мляко?
- На първо място искам да кажа, че е неправилно на кърмачета да се дава краве кисело мляко. Правят го обикновено хора с по-нисък социален статус или това е традиция в някои етнически групи. То води до недохранване или до тежки алергични реакции.
Другият голям проблем е недостатъчното кърмене. Малко жени успяват да издържат да кърмят до шестия месец и заместват кърмата със специални млека. Независимо че детските формули са добре балансирани с микро и макроелементи, големият проблем при тях е появата на алергии към белтъка на кравето мляко. Даването на такива млека преди третия месец води до алергии при една трета от децата. Понякога алергичните реакции са почти незабележими и колегите не им обръщат внимание. Наблюдават се повече колики, защото коликите също са симптом за непоносимост към храна и вид алергия. Друг израз на алергиите са леки себорейни дерматити, по-късно и атопични дерматити, по-суха кожа.
- Непоносимостта към кравето мляко само в алергии ли се изразява?
- Децата, които са хранени с краве кисело мляко, боледуват по-често - правят бронхиолити, средни отити, хоспитализират се заради пневмонии, развиват остри ентероколити. Най-важното при тези деца е, че имунитетът им не може да се изгради правилно. Той много зависи от това каква е флората на червата, защото тънкото черво участва в повече от половината имунни отговори.
Затова препоръчваме на майките да положат максимум усилия с всички възможни средства да кърмят до шестия месец. А след това да дават допълнително пробиотични култури. В кърмата има достатъчно пребиотични съставки. В летните месеци, когато честотата на ентероколитите е по-голяма, задължително трябва да се дават пробиотични култури. В това отношение има голям избор на пазара.
- Вреден ли е глутенът за децата?
- Този въпрос се дискутира много в последните години. Към две храни човечеството има особена чувствителност. Това са белтъкът на кравето мляко и глутенът. В историята на човечеството тези храни са включени най-късно. Това става преди 10 000 години, когато човекът започва да води уседнал начин на живот и от ловец става земеделец и скотовъдец.
Всякакви идеи, че кравето мляко може да се замени с козе, овче, биволско и прочее, не вършат работа. Пълна глупост е да се замества кравето мляко с козе, защото тези млека са от една и съща група. Човешкото мляко е по-близко по състав до млякото на свинята и на камилата. Между другото, някои от големите компании предлагат камилско мляко, но то е голяма рядкост и много скъпо, разбира се.
От глутена не се отказваме и не съветваме хората да се отказват, въпреки че има такава мода. Мои колеги също не консумират глутен, за да избегнат алергии. Има непоносимост към глутен у някои хора, включително и у тези с генерализирано разстройство на развитието. Този термин обхваща огромна група заболявания, не само класическия аутизъм. Има различни теории за зачестяването на случаите с аутизъм. Обвиняват се тежките метали, ваксините, ранното въвеждане на глутен в храненето на детето и т.н. Няма единна теория, но все пак, където имаме установена чувствителност на храносмилателния тракт, по-добре е глутенът и казеинът да бъдат ограничени или спрени.
- Кога препоръчвате да се въвеждат тези храни?
- Глутенът трябва да се добави в храненето на детето между 6-ия и 7-ия месец, но в никакъв случай преди 4-ия месец, като задължително се прави под протекцията на майчината кърма и задължително в малки дози. Ако въвеждате глутенова храна - елдена или оризова каша в храненето на кърмачето, не бива да давате пълна порция. Дават се малки дози, за да се изработи толеранс, и то под прикритието на кърмата.
Специално децата с генерализирано разстройство на развитието трябва да се проследяват внимателно. Проблемът на децата с аутизъм е, че храносмилателният им тракт става пропусклив за мощните алергени и дразнители. Когато се пообработят от храносмилателните ензими, глутенът и казеинът наподобяват различни невротрансмитери, които променят химичните връзки в нервната система. Децата с генерализирани разстройства на развитието по принцип показват склонност към хранителни алергии. Част от тях не могат да понасят соята, яйчения жълтък, ориз, царевица и пр.
Затова се препоръчва детайлно изследване на храносмилателния тракт, за да се проведе след това хелираща терапия, барокамера и пр. Подобряването на състоянието на тези пациенти пак се установява чрез пропускливостта на храносмилателния тракт.
- За майките препоръчвате ли консумацията на мляко?
- Да, но в разумни количества, около половин литър прясно мляко на ден максимум. За обща профилактика на алергичните реакции е добре да не се консумират изобщо фъстъчени продукти. Счита се, че голяма част от населението е чувствително към фъстъците. В САЩ са документирани 300 случая на внезапна смърт на хора на различна възраст, причинена от алергия към фъстъчени продукти. Големи европейски проучвани показват, че корекцията в храненето на бременната може да доведе до значително подобрение на здравето на детето. Бременните жени трябва да увеличат приема на омега-3 и на антиоксидантни храни, да приемат пробиотични и пребиотични култури. Но трябва да намалят количеството на омега-6, което е типично за западното хранене.