Някой може и да възрази, но третодивизионният „Дунав“ притежава в момента едни от най-интересните крайни защитници в българския футбол. При това стилът им на игра е като на сиамски близнаци, а и далеч не приличат на други родни бранители, закърмени с директивата, че могат да бъдат големи, когато спират нападателите само с люти, брутални и безогледни шпагати.  
Десният бек Николай Колев е роден на 29 март 1990 година. Има мачове за „Добруджа“, „Свиленград“ и „Любимец“, с чийто екип игра в „А“ група. В „любимския“ период работи с Веселин Великов, затова и никак не е чудно, че предпочете да тръгне към „Дунав“ след бившия си и сегашен старши треньор.
Николай е футболист, който обича да атакува от първата до последната минута. Това упражнение ще е глупав и непосилен порив за защитник с първобитна техника. Характеристиката на феновете за такъв тип бранители е безпощадна - от „дърводелец“ до „житен бегач“.
За щастие, нашият случай е твърде различен, защото Колев държи топката като шлифован техничар - няма никакви проблеми с дрибъла, финтовете, пасовете, комбинативността, дублирането на партньора си в предни позиции. Понякога търпи лека критика с действията си в частта им с центриранията, които биха могли да бъдат по-изчистени, точни, по английски остри и резки.    
Ако играта му потръгне, десният фланг е негов. Взема топката току от вратаря, прелива мощно като халф, в един момент вече се е озовавал в позицията на типично острие. Шанс е, че работи в тази зона с друг импровизатор, какъвто е нападателят Андреас Васев. Двамата се допълват отлично, защото разговарят на еднакъв футболен език - редят хубави двойни подавания, помагат си, работят на скорост. Един от малките недостатъци на Николай е, че като човек, който обича топката, бави понякога развитието на атаката.
Левият бек Атанас Атанасов е напълно завършен защитник. Роденият преди 30 години в Плевен Атанасов има богата визитка с мачове за „Черноморец“ /Бс/, „Берое“, „Локо“ /Сф/, „Етър“, „Видима“, „Локо“ /Пд/. Дойде в Русе, когато бе с капитанската лента на „Спартак“ /Пл/. Малцина помнят, но той впечатли публиката още преди 10 години, когато бе и младежки национал.
Силата на Атанас е в семплата и изчистена игра. Избягва всякакъв риск в близост до вратата. Футболист с добра линейна бързина и очевиден тактически багаж, той обича да отваря фронта на атаката с дълги и прецизни диагонални пасове. Не пропуска случай да тръгне в атака, да превземе пространство като типичен ляв краен нападател и оттам да търси нападателите с хубави фалцови центрирания. Когато му падне случай, никак не се колебае да пробва далечни изстрели със силния си ляв крак. Голямото му богатство е универсалността - при нужда може да играе със същия успех като ляв халф, либеро или стопер.
И той, и Николай обаче не трябва да забравят, че футболът не е само атака, пък и тяхната основна задача е да бъдат защитници. Така се втурват понякога напред, че се оставят да бъдат изненадани с топки в тила.
Най-хубавото е, че двамата винаги трябва да са във форма и нащрек заради надеждната вътрешна конкуренция. Живак като Николай Парнаров едва ли ще остави битката за титуляр на десния бек. Юношата на клуба Мартин Иванов пък се учи в движение с минутки като резерва на Атанас Атанасов. И напредва с бързи крачки.
С офанзивни защитници като Колев и Атанасов играта на „Дунав“ е заредена с изненада, фантазия и многообразие. И, повярвайте, малко отбори в България се радват на такова богатство от бранители, които могат почти всичко от своята до другата врата.