За този десерт съществуват няколко версии как и кога е бил създаден. Заради него и досега Нова Зеландия и Австралия спорят за авторство върху рецептата. Безспорни са само две неща - че той носи името на прочутата руска балерина Анна Павлова и че е лек и ефирен като самата нея.
Според биографа на Анна Павлова Кейт Моуни приказният десерт е създаден от шеф готвача на един от ресторантите в столицата на Нова Зеландия - Уелингтън, през 1926 г. специално за ивестната балерина, която по това време е била на световно турне. В Австралия обаче са категорични, че рецептата е измислена през 1935 г. от Херберт Заксе, сладкар от Пърт с германско потекло, когато той работел в хотел Esplanade австралийския град Перт Алберт Сакс. Той го описал така: Въздушен като Павлова“. И тук идва научното обяснение на антрополога проф. Хелен Линч от университета в Отаго, Нова Зеландия, която на практика обявява мир в кулинарната война между двете страни. Защото професорката е събрала кулинарни книги, в които има 667 рецепти за Десерт Павлова от 300 различни източници. В своята книга „История на десерта Павлова: Късчета от новозеландската кулинарна история“ (The Pavlova Story: A Slice of New Zealand‘s Culinary History) Линч пише, че в Австралия първата рецепта за този невероятен сладкиш е публикувана през 1935 г., а в Нова Зеландия - през 1929 г. в списание NZ Dairy Exporter Annual. Това е.
Впрочем Анна Павлова със своите 44 кг наистина била като пухче, което летяло по сцената. Когато тя станала световна звезда, всичко до което се докосвала, ставало на мига модно. В началото на 20-те, когато павломанията обхванала Европа, се продавали шоколадови бонбони с подписа й, парфюм с нейното име, рози с цвят пепел от рози с многобройни листенца, шалове, драпирани по испански маниер, както тя ги обичала. Веднъж партньорът й Михаил Мордкин по време на турне в Америка направо умрял от завист, защото в ресторанта имало „Жабешки лапички а ла Анна Павлова“, рецептата за които не е оцеляла. Той вдигнал скандал на собственика и се появили „Яйца а ла Мордкин“.
Самата прима обаче била съвсем умерена в кулинарните си предпочитания. Айседора Дънкан например си спомня със срам, как на закуска през 1904 г. в Петербург погълнала много пожарски кюфтета, а Павлова седяла до нея и почти не се докоснала нито до виното, нито до храната. Знае се също, че в московския “Националь” си поръчвала тяхната прочута есетра. А в Лондон имала руски готвач, защото най-обичала простата руска гречневая каша, есетра и чер хляб.