Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Серия от кражби от бакалии и жилища през есента 1979 г. е на път да вдигне градуса на напрежение в Русе. Неизвестният бандит е брутален - под прикритието на нощта троши стъклата на витрините, реже металните решетки и влиза в магазините, а домовете стават жертва денем, когато хората са на работа. Там пък направо разбива вратите и влиза вътре. Изненадващото за русенските криминалисти е това, че крадецът сякаш си има някакви принципи. От бакалиите той взема само месо и колбаси, а в домовете търси единствено пари. В същото време
по никакъв начин не се старае да заличава следите, които оставя
Затова за специалистите не е никак трудно да вземат дактилоскопни отпечатъци - те просто са навсякъде из разбитите помещения.
Но надеждата им за бързо разкриване на злодея е попарена много скоро и криминалистите стигат до задънена улица. Данните не съвпадат с пръстовите отпечатъци на регистрираните бандити. Значи или се е появил нов злосторник, или има гастрольор от другаде. Докато в милицията превъртат една след друга различни версии и същевременно тече разследването на престъпленията, в града взломните кражби от квартални хранителни магазини и от апартаменти методично и безпощадно продължават. И колкото повече пострадали има от неизвестния обирджия,
толкова повече слухове тръгват и градът започва да жужи
Хората са притеснени, никой не знае дали не е следващата жертва на бандита.
Това напрежение се прехвърля и в милицията и там набелязват мерки, които да доведат до бързото разкриване и задържане на крадеца. На крак е вдигната цялата агентура в Русе, която има за задача да се ослушва, да се оглежда и ненатрапчиво да разпитва тук и там за съмнителни субекти.
Един ден пред началника на Второ управление на милицията се явява агент под прикритие. Той докладва, че в Селеметя живее 27-годишен мъж, който е психично нестабилен, не работи, няма доходи, но има три кучета и в двора на къщата
около тях винаги има разпилени остатъци от кокали и салам
Агентът обаче предупреждава, че мъжът държи в дома си саморъчно изработени ножове с най-различна дължина и поради разклатената си психика винаги е готов да посегне към тях и да ги използва, ако се почувства застрашен или го избие на агресия.
Сигналът заслужава внимание и веднага е сформирана оперативна група, която да отиде в посочената къща в Селеметя. Всички са предупредени, че трябва да бъдат нащрек по време на обиска, защото мъжът е опасен и въоръжен. Не се знае как ще реагира, като види униформени на прага си, от него може да се очаква всичко при нестабилното му психично състояние.
Когато милиционерите стигат до къщата, първото, което виждат, са кучетата, които ядат месо и салам. Това потвърждава думите на агента, но
трябват и доказателства, че мръвките са крадени
В началото мъжът е спокоен и ги пуска в дома си. Там още в коридора униформените виждат споменатите от агента ножове, закачени на дъски. Споглеждат се и единият милиционер казва, че човекът трябва да бъде задържан, защото е опасен за обществото. Казва го една степен по-силно, отколкото е безопасно и думите му стигат до лабилния мъж. Той чува заплахата, мозъкът му я асимилира като опасност, мисълта му прескача от ареста към кучетата, защото няма да има кой да се грижи за тях, и цялата тази възбуда в главата му избива в агресия. Внезапно грабва един от ножовете и налита на милиционерите. Единият от тях е със сериозна подготовка по карате и светкавично си вдига ръката, за да защити колегите си. Ножът се забива под лакета му, но с другата си ръка раненият 35-годишен милиционер
изважда пистолета си и стреля в корема на нападателя
Той пада превит на земята и започва да стене.
За инцидента веднага е съобщено на началника на управлението и той пристига на място. Идват и линейки, които откарват двамата ранени в болницата. Те са оперирани и са настанени в различни стаи, без опасност за живота.
Началникът на милицията смята за свой дълг лично да съобщи на майката на ранения си служител какво се е случило с момчето й. Отива в дома им и в следващите минути провежда един от най-трудните и емоционални разговори. Синът е единствен на родителите си и майката настоява да види с очите си, че той е вън от опасност. Затова я отвежда в болницата и след като жената се убеждава, че момчето й е живо, при нараняването не е засегната вена в ръката му, си тръгва спокойна за вкъщи. С благодарност към началника за съпричастието и човещината.
Докато лекуват раздразнителния и нестабилен мъж, му правят и изследвания на психиката, които показват, че
той е вменяем, разбира какво върши и може да носи отговорност
за действията си. Просто е с по-лабилна психика, невъздържан и агресивен. Постепенно започва да се нарежда и цялата картинка на обирите, които държат в напрежение и милицията, и града. Човекът живее сам с кучетата си, не работи и няма пари да ги изхранва. Затова намира решение на проблема, като започва да ограбва малки квартални бакалии, къщи и апартаменти, откъдето задига месо и салами и малки суми пари, оставени в чекмеджета и гардероби. С мръвките изхранва кучетата си, а парите използва за себе си. След дълги разпити той признава, че е успял да ограби 15 бакалии и над 10 жилища.
Осъден е на три години ефективно, но в затвора излежава само половината
И докато в милицията се поздравяват с успешно решения случай, идва нова беда. В края на ноември зачестяват дребни кражби от павилиони. Отново надеждата за разкриване на злосторника е в широката агентура, създадена и поддържана от милицията. Така бързо става ясно, че крадецът е 30-годишният Цончо, непоправим алкохолик, лекуван нееднократно от зависимостта си в Психодиспансера.
Той е женен, но не минава ден, в който да не се напие порядъчно. Дали заради това, или заради особености на характера съпругата му не подбира много и му изневерява при всяка възможност. Цончо пък, щом се накваси стабилно, излиза от семейната къща, отива до някой павилион, разбива го и краде каквото намери. Плячката продава за дребни стотинки и веднага ги изпива в кръчмата.
Точно така е и арестуван - пиян до безпаметност
Отведен е в управлението на мястото на сегашната Областна дирекция на МВР. Само че как да го вкараш вътре, като мирише от километри, преплита крака и ломоти неразбираемо. Затова го оставят навън, на студа и започналия да се сипе над града мокър сняг. За да му се проясни мозъкът, да се върне душата в тялото му, че да могат и да го разпитат за обирите.
В един момент деловодителката поглежда през прозореца и какво да види - Цончо се е качил на брезата в двора, а тя е стара и и почти 10 метра. Веднага вдига тревога, униформените излизат на двора и се скупчват около брезата. От върха на дървото пияният мъж започва да крещи, че ще скочи, ако не го пуснат да се прибере вкъщи. Всички опити да го успокоят са напразни. Напомнят му, че има жена и дете, за които трябва да помисли. Допускат грешка. Цончо направо побеснява и започва да псува съпругата си до девето коляно, защото му изневерявала на поразия, вместо да си гледа къщната работа. Тогава началникът се сеща, че ако куче можеш да примамиш със салам, то
алкохоликът няма да се откаже от предложената чашка
И му обещава, че ако слезе от дървото на земята, ще го почерпи с много хубава ракийка. Цончо се поколебава за миг, но изглежда студът си е свършил работата и пияната му глава е поизветряла и вече може да разсъждава. Отказва мъжки примамливата оферта и се провиква от дървото, че милиционер не може да черпи с алкохол в управлението.
Следващият ход на униформените е да искат помощ от шефа на пожарната. Да им даде брезент, който да опънат под дървото. След това милиционери буквално да „обрулят“ пияния мъж и той да падне в брезента, а не на земята. След малко обаче идва лоша новина -
брезентът е скъсан, а аварийната стълба не може да влезе в двора
на милицията, защото входът е тесен.
Започват пак увещанията и обещанията за сгряваща глътка с ракия. Цончо вече направо е пресъхнал, а и алокхолът се е изпарил почти напълно от него и зъзне от студ на дървото. Този път не чака дълго да го примамват и слиза. Каквото е обещал началникът, това и прави - изважда ракията и му налива една чашка. Ръцете на Цончо треперят и от студ, и от алкохолните му изпълнения. С голяма мъка държи чашката и полага неистови усилия да не разлее скъпоценната течност. Накрая успява да срещне ръцете и устата си и гаврътва ракията. Топлината й го успокоява и
Цончо се съгласява да бъде закаран в Психодиспансера за лечение
Не му е за първи път, а и по всичко си личи, че няма и да е за последен. Защото алкохолизмът му е неизкореним.
Така и става. На другия ден в 8 часа началникът на милицията отива да търси Цончо в Психото, за да го изправи на съд. Но Цончо го няма, защото е избягал. Само че няма много места, където да отиде, и оперативната група веднага го открива в дома му. Лежи омаломощен от инжекциите, които са му поставили в лечебното заведение. Белезниците щракват на ръцете му, но този път е вкаран в ареста и още на другия ден е осъден на пет години затвор за кражби.