Престъпление - това е думата, с която жителите на Мизия описват бедствието, което ги сполетя през август тази година. По ирония на съдбата трагедията се случи на 2 август, когато е и сборът на градчето. Тогава река Скът заля Мизия, а в резултат от природното бедствие имаше две жертви, наводниха се над 500 домакинства, близо 700 къщи, от които над 400 се нуждаят от основен ремонт, включително и ново строителство.
Но в нашата държава проблемите никога не се назовават с конкретните им имена
Хората в Мизия обаче са категорични, че реката, преминаваща през града, не е виновна за наводнението. Не обвиняват и природата. Казват, че и друг път се е случвало реката да прелее, но никога с такава огромна сила и толкова голямо количество вода. Не са случайност и умрелите малки рибки в дворовете на хората след изпомпването на водата, споделят жителите. Обвиненията им са насочени главно към собствениците на язовирите във Врачанска област, но не търсят възмездие и наказание за виновните. Убедени са, че държавата няма да накаже никого, а дори и това да се случи, домовете им няма да се върнат, а преживяното няма да забравят.
Следите от наводнението се виждат още преди да се влезе в градчето. Въпреки красивите и обагрени цветове на есента заблатени ниви, изсъхнали насаждения и слънчогледи са гледките, които се набиват на пръв поглед. А покрай пътя спокойно тече река Скът и събужда многобройни въпроси. Но най-вече подозрение буди това как тази река е излязла с такава сила и мощ от коритото си и е съсипала живота на цяла Мизия.
Дори след близо три месеца мирисът на застояло и влага все още се усеща
Атмосферата в града е силно потискаща. И без друго в този най-западнал и беден край на България работа и по-високи заплати има само в АЕЦ-Козлодуй, но след огромната трагедия Мизия е като един призрачен град. Хора се виждат само в дворовете. Почти по всяка къща наводнението е оставило своя отпечатък. Голям е и броят на сградите, които са вече в историята. Коли също не се движат, но причината се корени и в това, че след трагедията десетки автомобили останаха под водата.
Мизерия, разрушени къщи, съсипана покъщнина, мухъл и влага единствено могат да бъдат видени в Мизия след наводнението през август. Липсата на пари, за да започнат ремонт, съсипва жителите на врачанското градче, а безизходицата и стресът ги убиват всеки ден. Трагичното събитие беляза живота им завинаги и ги състари с няколко години. Самите те виждат белезите от изживяното по лицата си. В очите на жителите на Мизия се вижда единствено тъга, мъка и отчаяние.
Една част от хората са намерили пари и сили да започнат ремонт на къщите си. За останалите остава единствено надеждата, че новите управляващи могат да отпуснат средства за възстановяване на града. Но те вече не разчитат, а и няма за кога да чакат, защото зимата наближава.
Много са хората, които живеят сред руини, сврени в една стая
Всички продължават да се борят с последиците от бедствието както могат. Голяма част от тях са изгубили под водата техниката си, но продължават да се мъчат да изперат дрехите си, да измият и дезинфекцират спасената посуда.
Благодарни са за помощта, която им е оказана от доброволците, БЧК, Каритас, които са им съдействали в първите дни на трагедията. Разполагат с ботуши, дезинфектанти, перилни и почистващи препарати, дрехи, пакетирани храни и вода. Сред притеклите се на помощ в тежкия момент имаше и група доброволци на Каритас Русе, бездомници от приюта „Добрият самарянин“. Русенските доброволци разчистваха отломки, изнасяха похабена и негодна за употреба покъщнина, както и съсипана земеделска продукция и зимнина. Също така сортираха дървен материал за повторна употреба и желязо, което може да бъде предадено на вторични суровини. Добрите самаряни помагаха и при транспортирането на лични вещи до новите места за живеене на хората от Мизия и почистваха с водоструйка оцелелите битови електроуреди. За времето на престоя в Мизия доброволците са оказвали помощ средно на две семейства на ден. През лятото Община Русе дари 150 кг боб, леща, ориз и картофено пюре, 6000 бутилки по 1,5 литра минерална вода. Пакетираните храни бяха осигурени от запасите на общинската обществена трапезария.
Жителите на Мизия са безкрайно благодарни на всички доброволци
и никога няма да забравят помощта на всеки един от тях, както и на дарителската акция, организирана в цяла България. Само в катедралния храм на Русе „Св.Троица“ християните дариха 511.76 лева и 31.30 евро в помощ на пострадалите от наводнението в Мизия. Дарителската акция бе по инициатива на доброволците от Младежкия червен кръст, които по традиция споделят големите църковни празници с християните.
Но и при жителите на Мизия всяко чудо за три дни. Сега те са сами и се борят да възстановят къщите си, а надеждата им е до пролетта да положат поне основите. Въпреки че голяма част от къщите са маркирани с червено като негодни за живеене, собствениците не искат да се откажат от домовете си и се борят да възстановят поне една стая.
Вътре в къщите хората влизат със сълзи на очи, защото по стените ясно си личи докъде е стигала водата. Всеки път те отново преживяват трагедията. Около тях всичко постоянно им напомня за огромното бедствие, което ги сполетя през лятото. Използват всеки един топъл ден, за да проветряват помещенията, защото затворят ли прозорците, миризмата на мухъл е все още много остра. По дворовете на купчини са струпани част от спомените им, които все още не са изхвърлили.
На слънце продължават да съхнат спасените документи
Малко са останалите здрави вещи и в празните стаи те контрастират. Някои от възрастните хора са настанени в Старческия дом в съседното село Липница, но си вземат отпуск, за да почистят и стегнат домовете си.
За две оживели в наводнението малки котенца, разказа един от жителите на Мизия. Той успял да ги качи по време на идващата приливна вълна на покрива на къщата си, а след няколко дни ги намерил отново там. За съжаление обаче кучето му се удавило. Отново си припомни трагичната нощ, в която се качил на терасата на къщата си и с ужас наблюдавал как прииждащата вода влачи умрели плъхове, змии и домашни животни.