Проогнозите на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през 2035 г. в България ще живеят от 6,3 до 6,5 милиона души. Това каза в интервю за "Фокус" доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН.

"Данните за демографската картина са тревожни. През последните 25 г. сме свидетели на силен спад в раждаемостта. Във времето от 2004 до 2009 г. бе отчетена положителна тенденция, но след този период отново сме свидетели на намален брой на живородените“, отчита тя.

При смъртността също са налице тревожни тенденции, тъй като България сега е сред страните в Европа, в които смъртността е на едно от най-високите нива. Част от причините са чисто демографски - делът на възрастните бързо се увеличава. Но същевременно високата смъртност има и чисто социални обяснения - влошени условия на живот и проблеми в здравеопазването, отчита доц. Елица Димитрова.

Освен от високите равнища на смъртност и ниска раждаемост демографската ситуация в страната е допълнително утежнена и от интензивните емиграционни процеси.

"Налице са и някои положителни тенденции. Средната продължителност на живота нараства и за двата пола. По данни за 2013 г. за жените тя достига 75 г., за мъжете – 71 г. Но България все още е далеч от осреднените показателите за страните от Европейския съюз“, заявява анализаторът.

Тя припомня, че повечето европейски страни също са изправени пред проблема със стареенето на населението. В западноевропейските държави миграцията частично компенсира този процес. България обаче е страна „донор“ на население и губи млади и трудоспособни хора.

Другият начин за смекчаване на последиците от стареенето на населението е свързан с прилагането на социални политики с цел младите хора да родят и отгледат по-голям брой деца.

Най-ефективен е моделът на скандинавските страни, където държавата преразпределя значителни средства за подпомагане и стимулиране на семействата, за да могат те да имат повече деца. Прилагат се не само финансови мерки в помощ на родителите, но и мерки от по-друго естество - гарантиран достъп до детски градини, стимулиране на баланса между работа и семейство за жените, закрила на работещите майки, активно включване на мъжете в отглеждането на децата.

„В публичното пространство често се говори за демографска криза и демографска катастрофа. Има за какво да се тревожим. Ако погледнем демографските прогнози, ще видим, че е трудно в краткосрочен план да бъде преодолян спадът в броя на населението“, допълва Елица Димитрова.

Според нея дори да се подобрят данните за раждаемостта, смъртността и миграциите, българското население ще продължи да намалява през следващите две десетилетия.