Каква е причината четвърт век след официалното обявяване на краха на народната власт все още да се водят спорове хубава ли е била тя или не? Този въпрос остава с отворен отговор за всички онези млади хора, които са родени след 1989 г. Връщането към миналото в този случай не е носител на прогреса, а на уроците, които не бива да бъдат забравени, за да не бъдат повтаряни.
В този дух премина
първата от поредицата срещи-дискусии с общественици и студенти
организирана като начало в Русе от администрацията на президента, Атлантическия клуб и фондация „Фридрих Науман“. Като „панелисти“ /нова дума с неясно значение/ бяха представени проф.Пенка Ангелова от Великотърновския университет, Миглена Войнова от журналистическите среди и Милотин Бараков от Английската гимназия. Тримата бяха подбрани по възрастов признак - над 60 години, над 50 и ненавършил още 18. Водещ на дискусията бе Кирил Вълчев от Дарик радио, а сред участниците бяха министърът на образованието доц.Румяна Коларова, ректорът на Русенския университет проф.Христо Белоев, още университетски преподаватели, студенти, ученици, активисти социалисти, свободни граждани и две от онези русенски жени, които поведоха протестите срещу хлорното обгазяване на града - Цонка Букурова и Дора Бобева.
В началото на дискусията „25 години по-късно“ всички присъстващи получиха по лист, на който трябваше да изпишат една единствена дума, която определя какво е било за тях времето на социализма. Тъй като това бе анонимна анкета, стана ясно, че за гостите времето на т. нар. народна власт е било толкова различно, колкото и самите тях.
Редуваха се думи като „унифициране“, „сигурност“, „спокойствие“, „репресии“
„идеология“, „изобилие“, „лагери“, „образование“, „утопия“...
Когато водещият даде думата на проф.Пенка Ангелова, тя разказа за трудностите, които е имала в професионалния си път, и ограниченията, които е търпяла. В почти същата тоналност бе и изказването на Миглена Войнова, която поясни как е било решаващо за кандидат-студентите да издържат политически изпит, за да продължат в университета. Младият Милотин Бараков, който иначе вече има опит в работата си с исторически факти и документи, бе искрен в твърдението си, че няма как да има лично мнение за нещо, което не е преживявал, а в учебника му по история от шести клас е споменато с няколко изречения.
Стана ясно, че голяма част от хората в залата в лицето на студентите също не е имала възможност за лично преживяване, но пък от разказите на семействата им ясно си личала носталгията по времето, когато всички заводи са работили, хората са почивали по три седмици на море, липсвали са клошарите, наркотиците, проституцията, а престъпността е била ограничена.
Докато водещият Кирил Вълчев се опитваше отново да повдигне дискусионния градус и да намекне за визовия режим, за репресиите спрямо интелигенцията, за илюзорната представа за стабилна държава, се чуваха гласовете на онези русенци, за които времето след 1989 г. е свързано единствено с трудности и жалба по народната власт.
Започваме от Русе, защото все пак оттук започна демокрацията
каза Вълчев и попита дали вече екологичните проблеми на града са решени. Не, не са, единодушни бяха присъстващите. Ако преди е бил заводът „Верахим“ в Гюргево и протестът е бил труден заради властта, то сега е друг завод, в чертите на Русе, и всяко недоволство е риск да се изгуби работното място.
Самата министър Коларова пък сподели собствения си опит от ограниченията в университета и невъзможността да се пътува извън границите на страната, както и първите демократични години, когато опашките за кисело мляко се виеха от тъмни зори. Никога няма да забравя как първия път, в който отидох в Лондон и влязох в библиотеката, служителите ме поканиха да взема всяка книга, която ми е интересна - без да подавам заявления, без да има секретен сектор, без да ме следят какво чета, каза доц.Коларова.
Сега магазините са фул с мляко, но майките нямат пари
контрира я студентка, избрала Русенския университет за начало на своята кариера.
Известният социалист Мариян Димитров пък започна изказването си с поздрав към министър Коларова за Световния ден на бедността и разви предимствата на социалистическото време. Тогава нямаше безработица, нямаше клошари, имаше достъпно образование и здравеопазване, а сега живеем двама души с 300 лева - това нормално ли ви се струва?, попита риторично Димитров.
В края на дискусията Цонка Букурова буквално не издържа и сподели с аудиторията колко е важно да има свобода на словото, на изразяването, на мисленето, на действието и подчерта, че свободата всъщност е голяма отговорност в избора, който прави всеки от нас. Темата е твърде голяма, за да бъде обхваната тук за час-два и няма да можем да опишем къде сбъркахме и не продължихме развитието си като други страни, в които също имаше народна власт с комунистическо управление, каза тя и предложи следващите дискусии да имат по-ясни и ограничени теми.
От изразените мнения стана ясно, че
въпреки 25-те години на преход в България държавност липсва
и желанието за ред и законност е еднакво за всички, независимо от политическите им възгледи. Улисани в собствените си спомени за младостта и детството повечето от участниците пропуснаха да споменат, че все пак комунистическият режим е обявен със закон за престъпен и така да прехвърлят разговора в план и възможни решения на настоящите проблеми в страната, без носталгичен поглед назад.