Обичам всички дървесни видове, но любима ми е липата - толкова е мека, облечена е в зелени любовни сърчица, ароматът й е неповторим и с векове е търпелива да подарява сянка и да се издига високо над дребните храсти. Такова описание на дървесен вид може да даде само човек, който истински обича гората и е свързал завинаги живота си с нея. Човекът е Цонка Христова, директорът на Природен парк „Русенски Лом“.
Няма местност в околността, в която да не е стъпвал кракът й и няма вековно дърво, което да не е описано и наблюдавано от нея. И не говорим за разходки, а за професионализъм. Толкова сериозен, че е в състояние да увлече стотици природозащитници, за които опазването на българската природа е кауза.
Тя е наследник на славен панагюрски род
но малцина знаят, че в кръвта си носи и гена на Елин Пелин. Когато кажа, че съм от Панагюрище, всички очакват да чуят с кого от въстаниците сме роднини, но всъщност дядо ми е дошъл от село Байлово и е първи братовчед на писателя Димитър Стоянов, по-известен като Елин Пелин, а и двамата носят едно и също име, разказва инж.Христова. Семейната й история пази снимки и спомени за това как Елин Пелин живее в дома им в Панагюрище, докато учи в гимназията там, а след това братовчед му Димитър дели една стая с него, докато учи за актьор в София. Това е една от причините аз и до ден днешен да зная наизуст почти всички произведения в стихове на Елин Пелин, като любими са ми „Дядовата ръкавичка“ и „Трите баби“, споделя Цонка.
Усетът към изкуствата не я подминава и тя
дълги години реди пръсти по клавишите на пианото
Преди да научи буквите, както всяко дете, което се занимава с музика отрано, Цонка е наясно с нотите и двата ключа на петолинията в партитурите. Бях в седми клас, когато спечелих конкурс и ме приеха веднага в музикалното училище в Пловдив, но мама и тате не ме пуснаха и останах в гимназията в Панагюрище, разказва Цонка и допълва, че в класа им нямало нито едно момче - всички юнаци предпочели техникума и за девойките останала реалната гимназия.
След като станало ясно, че музикант няма как да станеш, ако не си в профилирано училище, Цонка пренасочила мечтите си и се обърнала към медицината. Това й решение обаче също не влизало в плановете на семейството и въпреки че издържала успешно изпитите, не се записала. Приятели на семейството обаче подсказват, че от умното и забавно момиче би излязло много добър лесовъд - така и така
всяка свободна минута шари из горите
Така и става. Отличничката по математика с лекота решава задачите на изпита в Лесотехническия институт в София и е приета по единственото си желание - „Опазване и възстановяване на околната среда“. Преди съжалявах, че не станах лекар, но сега съм щастлива, защото правя това, което обичам, и не се сблъсквам всеки ден с болката на хората, признава инж.Христова. Не че сега не я боли - боли я, дори повече, особено когато вижда как изчезват ценни видове, умират птици и се унищожават гори.
Когато Цонка завършва Лесотехническия, се прибира в Панагюрище като млад и надежден специалист в Асарел. Докато следва обаче, навлиза в правилата на бриджа и благодарение на математическия си ум е един от най-добрите стратегически играчи. Младите панагюрци си спретват отбор и се явяват на турнир в „Албена“. Точно там Цонка среща Чавдар - русенски инженер, също участник в турнира със своя отбор и само
след три месеца панагюрката Зумпалова става Христова
Бриджът ни събра, но аз се отказах от играта, след като вече имах семейство и много други задължения, разказва с усмивка Цонка и допълва, че няма време дори за партия на компютъра. Още повече, че към двойката се присъединява трети играч - дъщерята Дора, която днес е 24-годишна и специалист по стопанска логистика.
Първите професионални стъпки на русенска територия Цонка прави през 1988 г., когато влиза в екипа на Регионалната екоинспекция. Това е нейният шанс през следващите осем години да опознае всяка кория в областите на Русе, Разград и Силистра. През 1996 г. е взето решение да се създадат дирекции на природните паркове в България и от столицата пристига предложение Цонка
да се присъедини към Милко Белберов и Еберхард Унджиян в „Русенски Лом“
Бяхме в две стаички и ни беше неизвестно в началото какво изобщо трябва да правим. Много ни помогнаха хората от WWF, с които пък се свързахме благодарение на немския език на Унджиян. Разбрахме какво се прави в онази част на света и какво означава природен парк и стъпка по стъпка започнахме да следваме този опит, разказва настоящият директор на парка.
Докато в началото дейността им е свързана основно с туристическите пътеки и преброяването на птиците, то сега хората от парка купуват ливади, залесяват, контролират и дори поставят следящи устройства върху прелетните птици. Повече от 200 декара ливади вече сме купили от собственици, косим ги и поддържаме това ценно местообитание за животинките, за които то е естествен дом, обяснява инж.Христова. Отделно в парка вече има нови 300 декара, на които акацията е подменена с местни видове - липа, цер, ясен и бряст.
Най-красивото място в парка за Цонка е месността Грамовец. Там се събират двете реки Черни и Бели Лом, има голям скален манастир и гледката е приказна - има духовност и енергия, които изпълват душата, признава директорът.
Най-голямата й болка пък е смъртта на Дядо Бряст край Нисово
преди две години. Още не се е отказала от идеята да се пренесе част от дънера му на място, където може да се види от туристите, но поради липсата на път до мястото, никак няма да е лесно да се направи.
Хората не познават добре „Русенски Лом“ и когато говорят за гора, имат предвид планината, а не равнината. Да, действително тук е оазис в полето и има много проблеми поради интензивното земеделие, но се стремим да запазим доколкото можем това богатство, обяснява Цонка. Истински ядосана е, че държавата няма възможност да компенсира земеделците и да ги субсидира в използването на по-щадящи препарати за растителна защита. Говорим, че няма ГМО, но тези хибридни сортове, които се сеят в полето, нямат тичинки и когато влезе пчелата да търси мед в слънчогледа, там няма нищо, признава специалистът еколог. Някогашната картина на стада в стърнищата, вече не съществува по простата причина, че трева не никне в полето и всичко е унищожено от жестоката химия.
Заради отровите в парка
тази година останал само един единствен египетски лешояд
Били са двойка, но едната птица е намерена отровена. Затова пък всички от екипа се радват на пътешественика черен щъркел, когото са снабдили със сателитен предавател. В момента е около Одрин, но дълго време се задържа около Мизия точно когато беше наводнението - явно е имало много храна, после отиде в Пловдивско, а сега се насочи на юг и с любопитство очакваме да видим къде ще прекара зимата, щастлива е Цонка.
Хем ми се иска да има повече хора в парка, хем се плаша, че ще се напълни с боклуци и вандали, разсъждава директорът на „Русенски Лом“ и се надява, че както всички вече слагат предпазните колани в колите си, така ще се научат и да пазят природата.
Това, което малцина знаят за Цонка, е, че тя е
изключително сръчна майсторка на гоблени и плетива
От ръцете й са се родили чудни картини, станали част от колекциите на приятели и роднини. Така се отпускам, успокоявам се и си почивам, пояснява тя и допълва, че със същото удоволствие влиза и в кухнята за поредния експеримент и ароматно изкушение.
Всяка нощ сънувам парка и искам да го разширим към Орлова чука, да включим резервата „Бели Лом“ - толкова е диво все още, че сме длъжни да го запазим, мечтае директорът на „Русенски Лом“.