Разбира се, че приятелите често се шегуват добронамерено и ми превеждат името като Марийка Вълчева и това само ме забавлява. Така, с шега, започват всички, включително и най-сериозните разговори с Мариета Волф - човека на Светльо Витков в Русе, водача на листата на партия „Глас народен“ и дъщеря на известните педагози Стефка Радкова и Димитър Волф - тя по математика, той по немски език.
Семейната ни история е като историко-политическо-романтичен филм, в който героите ту се събират, ту се разделят я в Германия, я в България,
преживяват две войни и комунизъм
започва пак шеговито Ети. Прадядо й Лудвиг Волф бил технически грамотен германец, изпратен от Бавария в България в началото на миналия век, за да монтира първата машина за преработка на тютюн в Пловдив. Дотогава в нашата страна хората само са произвеждали и са изнасяли продукцията си, без да могат да я преработват. Немският специалист монтира съоръжението, но по това време индустриализацията на България напредва с бързи темпове и се внасят нови машини, които трябва да бъдат обслужвани. Премества се в София, започва да работи и пише писмо на съпругата си Гертруд:
Тук е много хубаво, вземай децата и идвай!
разказва правнучката на баварското семейство. Така и става. Майката, заедно с трите си деца - Бернхард, Фриц и Вера, най-малкото от които още бебе, се премества в България. Впрочем това е семейството, което притежава първата бебешка количка, предизвикала ужаса и неразбирането на българките на Женския пазар в София. Хубаво, но започва Първата световна война и Лудвиг е изпратен в лагер в Зелени дол като вражески елемент, поданик на Германия. Когато го пускат, всички дружно отново стягат багажа към родината си. Там се стабилизират след войната, но България толкова много им липсва, че отново се връщат, разказва Мариета и допълва семеен абсурден факт - най-големият син Фриц бил пронацистки настроен, но болнав, а брат му Бернхард тотален пацифист, но точно него мобилизират в редовете на германската армия в следващата война. Странното е, че точно Биби
попада в плен на българска територия и е натоварен във влак за Сибир
заедно с други пленници. Докато тече подготовката за отпътуването, той разказал за разбиранията си на български лекар и той му издал становище, че е негоден за тая работа, за която го изпращат на север, толкова е болен, че няма смисъл да се превозва изобщо и така му спасил живота, обяснява Мариета. През това време семейство Волф отново е принудено да напусне България и да се премести в Бавария.
Преди началото на тази Втора световна война в София дъщерята в семейството Вера среща любовта си - младеж от Перущица, роднина на известния цигулар Петър Христосков, който обаче умира, докато детето им Димитър е само на седем месеца. Това налага вуйчо му да го осинови и да му даде неговото име Волф. Тук нещата се развиват малко
като в приказката за Хензел и Гретел
защото в един момент семейството отказва да се грижи повече за баща ми и той е изпратен в пансион в Германия, където да учи автомонтьорски занаят. Бил е само на 12 години, но толкова много му е било мъчно за България, че ставал нощно време да си плаче сам, разказва Мариета, която също толкова ревностно обича родината си и на ум не й е минавало да забегне. Не че е нямала възможност. В началото на 90-те баща й решава, че ще започнат наново живота си в Германия и заминава, но децата предпочитат да ходят само на гости, въпреки визите, печатите, дългия път. След първата седмица започвах да си сънувам приятелите и едва издържах да си дойда, честна е Ети. Разбира се, че
комунистите екстрадират семейство Волф към Германия
но дават право само на дъщеря им Вера да остане и да „пази имота“ в София. Мислели са си, че по силата на международната спогодба за разделените семейства ще могат да се съберат някога и някъде. Да, ама не. Секват писмата и нямат право на никаква връзка.
В София студентът Димитър среща студентката Стефка, чийто баща пък Борис Радков е главен инспектор на БНБ в Русе. След университета младите специалисти започват работа в селскостопанския техникум в Образцов чифлик и се радват на двете си деца - Бернхард и Мариета. Брат ми за мен беше безспорният авторитет и всичко каквото правеше той, го повтарях, разказва Ети и така обяснява защо още от ранна възраст посяга към пианото на батко си, сега оперен певец в Бремен.
Още преди да тръгне на училище,
Ети започва уроци при Пепа Селвелиева
един от най-добрите клавирни педагози в България. Тя не беше за мен просто учител по пиано, а истински педагог, който ме научи и на свобода, казва Мариета. Впрочем по това време в Музикалната гимназия учениците са единствените в града, които имат право да сменят сините манти с бяла блуза и тъмна пола, а за по-малките не са проблем дори дънките. Учителите бяха невероятни личности, а и самата сграда, единствената по рода си в Русе, предразполагаше към свобода и артистизъм, допълва Ети и припомня, че все още се справя с френския език, благодарение на учителката си мадам Миновска. Още ми е мъчно, сърцето ми се къса, когато минавам покрай старата сграда и я гледам как тъне в разруха, споделя с тъга пианистката.
След Русе Мариета продължава пътя си към Музикалната академия, дипломира се и в зората на демокрацията пред нея стои дилемата - или да напусне България, защото работата в пиано бар не е най-доброто решение, или да смени професията. Избира второто, след като вече е станала за първи път майка на прекрасната Розана, сега ученичка в Музикалното.
Това, което можех толкова добре, колкото свиренето, бе да говоря немски, затова и започнах да работя като преводач във фирма, оперираща с кораби и товари по Дунав, разказва Ети. Уж всичко е наред и работата потръгва, когато следва
поредната война за семейство Волф - тази в Югославия
която спира корабоплаването към Горен Дунав. За преводачката няма друг вариант, освен да смени бранша отново. Постъпва в германската „БТБ“, но скоро след това получава предложение от голяма международна строителна компания със седалище в Германия. Докато се развива и опознава детайлите и в този бизнес, за Мариета е важно нещо друго, много лично - да има второ дете. Стана ясно, че тази работа няма да стане без помощ от специалисти и така попаднахме в клиниката на доц.Атанас Щерев в София. В момента, в който влязох вътре за първи път, замечтах някой ден да работя за този екип и
бях най-щастливият човек на света, когато откриха филиал в Русе
признава пиарът на Инвитро центъра и майка на Мартин Мариета Волф. Знам, че помагам на хората, дошли при нас, да намерят пътя и да сбъднат мечтата си и това ме кара да се чувствам добре. Иска ми се всичко да работи така, както е при нас, всеки да си знае задълженията и да не пренебрегва нито един детайл, който зависи от него, обяснява тя. Тъй като това не е така, на Ети й идва да хване лопатата и да изрине всичката мръсотия.
Беше през 2011 г., когато Светльо Витков и Венци Мицов обявиха, че ще се кандидатират за президент и вицепрезидент. Това беше най-свежата струя в живота ми от години наред, която ми даде някаква надежда, че има свестни и нормални хора. Всеобщото мнение в България е, че с политика се занимават определени хора, тя е мръсна работа и не е за обикновения човек. Обаче би трябвало да е точно обратното -
обикновените хора трябва да се занимават с политика и да променят страната
Намерих телефона на Венци Мицов и му казах, че заедно с една приятелка ще му бъдем застъпници за изборите. Той ми отговори, че е чудесно, но да знам, че няма да ми плащат нищо. Какво плащане! Никога нито една стотинка не съм искала от тях и всъщност искам да давам каквото мога и знам, разказва за първите си крачки в политиката водачът на листите на „Глас народен“ Мариета Волф. Никога не е била сред феновете на „Хиподил“ или „Светльо & The Legends“, но свободата в музиката им й подсказала, че това е ясен знак за свобода в мисленето на тези хора.
През есента на следващата година Светльо и Венци обявяват, че ще направят партия и намеренията им са сериозни. Мариета и приятелката й заминават за София, за да присъстват на учредителното събрание в Модерен театър. Така тя се превръща в един от първите членове на политическата формация.
Записах си името в листите, хванах си раничката и се прибрах в Русе. На 21 декември, точно в обявения край на света, Светльо имаше концерт тук, в „Олд Скул“. Два часа преди това аз отидох с бланките, които се изискваха да имат 7000 подписа, за да се регистрира партията в съда. От София хабер нямаха, че аз събирам подписи тук. Когато дойде Светльо, запознахме се на тротоара и му връчих попълнените листи. Той беше безкрайно учуден и приятно изненадан, след което започнахме да контактуваме делово по мейли и телефони. За мен
това с подписите е тотално малоумие
защо всеки път трябва да доказваш, че имаш някакъв определен брой симпатизанти! Истинска истерия настъпва пет дни преди окончателната регистрация, когато от ЦИК спускат бланките. За големите партии е ясно, но ние наистина реално ги събираме, при положение че всеки от нас работи и нямаме време да обикаляме улиците и да се обясняваме на минувачите в събиране на подписи, разказва на един дъх Ети, която в квартала си има повече от 4% подкрепа. Впрочем според последната информация от ЦИК в студентската секция в Глазгоу „Глас народен“ е втора политическа сила.
Нито една обществена институция не е пожалена от Мариета. Тя е човекът, който не спира да подава сигнали за нередности и се опитва с всички сили да промени отношението на хората към града и страната. Не може да изпращам снимки на десетки автомобили, които се движат по кея при забранителен знак, а от КООРС да ми отговарят, че „редовно следят за спазването на законността“ - това е пълен абсурд, посочва като пример Волф. Не немската жилка, а домашното й възпитание е това, което я е изградило като точен и взискателен към себе си и околните човек, с прекрасно чувство за хумор, заразителна усмивка и вероятно единственият кандидат-депутат, който пише без нито една правописна или пунктоационна грешка. Волф. Мариета Волф.