„Аз направих най-голямата грешка в живота си, когато написах писмото до президента Рузвелт, в което препоръчвах да се направи атомна бомба.“ Това признава великият Алберт Айнщайн години след изпепеляването на Хирошима и Нагасаки пред друг забележителен учен - Линус Полунг.
За какво говори откривателят на едно от най-важните знания на човека - Теорията на относителността? Става дума за писмото, връчено на тридесет и втория президент на Съединените американски щати Франклин Делано Рузвелт точно преди 75 години на днешния 11 октомври от група всепризнати научни светила. Алберт Айнщайн, Енрико Ферми, Лео Силард и Юджин Вигнер предупреждават за напредъка на Германия в откриването на съкрушително атомно оръжие и настояват САЩ да ускорят своите разработки в същата посока, за
да не допуснат Хитлер да добие смазващо предимство над враговете си и Кафявата чума да завладее света
Няколко дни преди това, на 2 август 1939 година, Айнщайн пише първото си писмо до Рузвелт, с което му разкрива възможността за създаването на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни действия, които да стимулират разработките. Така почвата е подготвена и след втория апел на изявените учени колебанията на Рузвелт се топят, а американската ядрена програма получава силен тласък, довел до двете зловещи атомни гъби в Япония на 6-и и 9 август 1945 година. Като в налудничав филм бомбите над Хирошима и Нагасаки носят имената „Малчугана“ и „Дебелака“, но за жалост ужасяващите им взривове не стават на кино, а в реалния живот и отнемат около 200 000 човешки живота. Написана е първата страница от първата глава от новата ядрена ера, в която влиза човечеството и която го изправя най-близо до фаталния ръб на собственото му самоунищожаване от цялата хилядолетна история на Хомо сапиенс.
След Хирошима и Нагасаки
атомни бомби са взривявани над две хиляди пъти по различни поводи - като ядрени опити и за демонстративни цели
Страните, които със сигурност са взривявали такива оръжия (в хронологичен ред) са: САЩ, СССР, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея. Официално в ядрения клуб членува и Израел, а от няколко години светът оказва мощен натиск върху Иран, за когото се смята, че работи по ядрена програма за военни цели. Властите в страната отричат и твърдят, че усилията им са насочени изцяло към енергетиката и този казус все още няма решение.
Всъщност
първите стъпки към създаването на най-опустошителното оръжие
са направени далеч преди избухването на най-опустошителната в досегашната човешка история война - Втората световна. През 1934 физикът от унгарски произход Лео Силард разработва идеята за ядрена верижна реакция чрез неутронно стимулиране, а по-късно патентова и идеята за атомна бомба на този принцип във Великобритания (патент 630 726). Така в чисто академичен смисъл Силард може да бъде определен като бащата на атомната бомба.
През 1936 Адмиралтейството (висшето командване на Кралския военноморски флот) осъзнава потенциала на тази концепция и решава да я засекрети.
През декември 1938 немските физици Ото Хан и Фриц Щрасман публикуват научна статия в която твърдят, че са засекли елемента барий след процес на неутронно бомбардиране на уран. Резултатите им са определени като реакция на ядрено делене. Следва известният експеримент на Хан и Щрасман, който потвърждава откритието им. Резултатът от опитите на двамата германци вече е бил известен на физиците в САЩ, включително на Нилс Бор, Уилис Лам и Енрико Ферми. Така на 25 януари 1939
екип на Колумбийския университет провежда първата реакция на ядрено делене
в САЩ.
По това време световното напрежение е нагнетено до взрив. През 1938 година нацистка Германия окупира Чехословакия, а в края на 1939 прегазва и Полша. Много от учените в Европа осъзнават, че над континента е надвиснала пагубна война и търсят спасение в Съединените щати. Всички те са и наясно, че ядреното делене има огромен военен потенциал, но все още нямат представа как той може да бъде оползотворен. По това време и много от тях започват да се самоцензурират и не издават научни публикации, за да не попадне никаква информация в ръцете на врага. Учените в САЩ работят за военната машина на Съюзниците и благодарение на британско проучване става ясно, че атомна бомба може да бъде конструирана в близките години.
Великобритания и САЩ обединяват усилията си, но решават, че другата голяма съюзническа сила - Съветския съюз, не бива да е уведомена за това
Така всички усилия по проекта биват обединени в тъй наречения проект „Манхатън“, в който участва и първооткривателят на верижната реакция Лео Силард. В рамките на това огромно начинание са построени над 30 промишлени завода и научно-технически лаборатории в САЩ и Канада. Започват доставките на големи количества уран от Белгийско Конго. Учените откриват свойствата на двата основни изотопа на урана - уран 235 и уран 238. При бомбардиране ядрото на първия, той претърпява ядрен разпад и на свой ред отделя енергия и средно 2,5 неутрона. Вторият пък поема всички неутрони, но не се дели, като по този начин спира верижната реакция. Малко след това в процеса на делене на урана е открит и несъществуващият в природата плутоний 239.
За три години в рамките на проекта „Манхатън“ са построени три атомни бомби - две плутониеви и една уранова. Противно на общоприетото схващане
първата в света детонация не е в Хирошима, а край Аламогордо в щата Ню Мексико
на 16 юли 1945 година. Висшето военно и политическо ръководство на САЩ и Великобритания разбират две неща - първо, какво мощно оръжие имат в ръцете си и второ, че оттук нататък носят огромна отговорност за съдбата на планетата.
В същото време германската ядрена програма, ръководена от Вернер Хайзенберг, е слабо финансирана и разполага само с един експериментален реактор.
СССР пък провежда програма за ядрено оръжие след 1942 и макар и в теоретичната част да е почти на нивото на проекта „Манхатън“, в практическата си част тази програма не разполага с ефективно ръководство или промишлени мощности, съсредоточени в областта. След атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки Сталин разпорежда ускоряване на програмата. Започва бясно шпионско надлъгване и
КГБ постига пробив, като вербува един от инженерите от „Манхатън“ и получава безценни сведения
След това под ръководството на злия гений Лаврентий Берия Съветският съюз бързо наваксва изоставането и детонира своя атомна бомба през 1949 година край Семипалатинск.
Така малко след края на обсадата на Берлин и капитулацията на Германия започва Студената война, белязала дълбоко втората половина на ХХ век и променила съдбата на Източна Европа и света. Победителките от Втората световна война вече насочват усилията си за бъдеща война една срещу друга.
Още по време на войната срещу Хитлер е предложена идея за „супербомба“, която да използва принципа на ядрено сливане за получаване на енергия. През 1952 САЩ детонират първата
водородна бомба, чиято мощ е стотици пъти по-голяма от тази на най-мощните бомби, изпробвани дотогава
- с мощност около 10 000 000 тона тротилов еквивалент. СССР взривява своята първа водородна бомба през 1953-а. С развитието на реактивните двигатели и зенитно-ракетните комплекси през 1950-те години става ясно, че стратегическите бомбардировачи не биха били надежден начин за нанасяне на ядрени удари. По това време Съветският съюз има много активна програма за балистични ракети и разработва широк спектър от такива оръжия. През 60-те години светът се доближава до ядрена война с противопоставянето на съветски ракети в Куба и американски в Турция. Това е времето, в което Франция (1960) и Китай (1964) също се сдобиват с атомна, а по-късно и с водородна бомба. На година се провеждат десетки ядрени опити, с които атомното оръжие се усъвършенства и става все по-малко като размер. Появяват се тактически оръжия с малка (0,3 килотона) и променяема мощност (от 1 до 100). Ядреното оръжие става основният инструмент за оказване на политически, психологически и военен натиск в блоковото противопоставяне между Съветския блок и Запада.
През 80-те години ракетно-ядрените технологии се развиват значително и информацията за тях става по-достъпна. Така в обществото, особено в западните държави, се създава
нов страх от ядрената война като събитие, което би сложило края на човешката цивилизация
Към 1988 САЩ разполагат с около 23 000 ядрени бойни глави, а СССР - с над 45 000. Разпадането на СССР между 1989 и 1991 слага края на Студената война. Следва мащабно конвенционално и ядрено разоръжаване, но атомните оръжия остават най-мощното стратегическо оръжие на въоръжение.

Писмото до Рузвелт

Ето какво гласи първото писмо на Айнщайн:
Сър,
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми посредством ръкопис, ме кара да предполагам, че елементът уран може да се превърне в нов и важен източник на енергия в най-близко бъдеще. Някои възникнали аспекти на ситуацията предполагат бдителност и при необходимост - бързи действия от страна на Администрацията. Ето защо смятам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните факти и препоръки.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази вероятност чрез работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е възможно да се изгради верижна ядрена реакция с голяма маса уран, чрез който огромна мощност и големи количества нови елементи, подобни на радий, ще бъдат произведени. Сега вече е почти сигурно, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще доведе и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, макар и с по-малка сигурност, че извънредно мощни бомби от този вид могат да бъдат направени по този начин. Една единствена бомба от този вид, пренесена от кораб и взривена на пристанище, може убедително да разруши цялото пристанище заедно с някои прилежащи територии. Така или иначе, такива бомби може да се окажат твърде тежки за транспортиране по въздух.
Съединените американски щати притежават само бедни уранови руди в ограничени количества. Има добра руда в Канада и Чехословакия, но най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази ситуация може да помислите за желателно да се поддържа постоянен контакт между Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от възможните варианти за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който вероятно би могъл да съдейства като неформален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до правителствените департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развитие и да придвижи напред препоръките за правителствено действие, отделяйки специално внимание на проблема за опазването на доставената за САЩ уранова руда.
б) да се засили експерименталната работа, която понастоящем е провеждана в рамките на бюджетите на университетските лаборатории, чрез набиране на средства, ако такива са необходими, посредством неговите контакти с частни лица, които желаят да направят своя принос за каузата и може би също като получи съдействие от индустриални лаборатории, които разполагат с необходимото оборудване.
Разбирам, че Германия всъщност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкова ранно действие може да се подразбере, че синът на германския зам.-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е подновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн