Годината е 1959, а социалистическа България за първи път трябва да изпрати свои представители на състезание по математика. Надпреварата е организирана от Румънската комунистическа партия и просветното министерство на съседната страна в чест на 15-годишнината от победата на социализма и там. Условието е да се изпратят отбори с най-добрите ученици от СССР, Чехословакия, Югославия, Полша, ГДР, Унгария, България и домакините от Румъния. Това е
първата международна олимпиада по математика
в която участват българи, а в отбора е Тодор Москов - човекът, който допреди десетина години бе начело на Регионалната екоинспекция, а преди това е един от специалистите в секретните военни служби.
Малцина знаят, че всички хора с името Москов - от режисьора през доктора демократ до русенския Москов имат едни и същи корени - южни славяни от Албания, търсещи убежище на изток от нападенията на османците преди завладяването на България. Единият от рода се заселва в Лясковец и поставя началото на българските московци.
Нашият герой е роден във Велико Търново на 21 май 1941 г. Семейството му се гордее с изключителни мъже, дали своя принос в науката, икономиката и образованието на страната. Не зная много цветни подробности за историята на всеки в семейството, защото баща ми нямаше възможност да ми разкаже, казва Тодор Москов и пояснява, че
народната власт арестува баща му и го изпраща в лагер
когато той е едва на пет годинки. Причината - Пеньо Москов е завършил Свищовската академия на финансите, шеф е на данъчната служба в Русе, което автоматично го прави враг на народа. Баща ми го прибират от ресторант „Старата круша“, докато обядва с адвоката Пашински, и до 1958 г. никой не го вижда, а малко след това получи инфаркт и почина, разказва Тодор Москов. Това е съдбата на всички ерудирани мъже в семейството. Не са пожалени нито доценти в университета, нито инспектори по математика, нито финансисти.
Майка ми остава с две деца - едно на пет и едно на две години и по милост ни прибира дядо ми в Две могили. Постегнали къщичка и ни настанили, разказва Москов. За да е пълна картината, трябва да се допълни, че на съпругата на врага на народа никой не позволява да работи. Въпреки образованието си, тя е принудена да чисти училища, да работи в кухня и всичко, което е непривлекателно за комунистическата труженичка.
В Две могили децата растат и учат в местната гимназия. Тогава тя е една от елитните в околията и по нищо не отстъпва на русенските. Сред учениците се отличава Тодор, който завършва само с една петица по време на цялото обучение, и то не за срока, а текуща оценка. Дипломата му е 6.00. Това е причината младежът отличник да бъде включен в този първи български отбор по математика за участие в международна олимпиада.
Бях бедно момче, с едни платненки ходех
едва събрахме пари да отида в София, а оттам ни поеха към Брашов на състезание, спомня си Москов. Българските момчета са пет и събрани от всички краища на страната. Никой не ги е готвил предварително за типовете задачи и разчитали на собствените си умения. Макар първото място да е за домакините /съвсем обяснимо/, а второто и третото да си поделят унгарци и чехи, българите се нареждат достойно на четвърто място като оставят зад себе си отборите на СССР, ГДР, Полша и Югославия. Състезанието става заразително и от 1960 г. започват да се провеждат областни и национални олимпиади с цел да се подобри подготовката на българския отбор при следващи турнири.
За 18-годишния Тодор обаче предстои следващо изпитание - дали изобщо ще бъде допуснат до висше училище, тъй като все пак баща му е в лагер като враг на народа.
Тази олимпиада ми отвори вратите към Софийския и Техническия университет в София
макар да е било абсолютно забранено да ме допускат, споделя Москов. На приемните изпити младежът се справя с пълен бал 36 и на двете класирания. В Държавен вестник обаче се появява съобщение на Министерството на народната просвета, че ще има изпити за българи за студенти в Ленинград, специалност радиолокация. Ходатайстваха ми да ме допуснат до изпита хора от Пепелина и аз се явих. Едно единствено място имаше и трябваше да се състезавам със 17 момчета, сред които синът на Тодор Стойчев, член на Централния комитет и секретар на Окръжния комитет на БКП във Варна, разказва Москов. Естествено, че момчето на великия татко е прието, но пък докато изчакват да видят резултатите и списъците в Министерството на образованието, по коридора го вижда проф.Стоян Бодуров - същият, който води на олимпиадата в Румъния българския отбор. Той е човекът, който вижда русенеца и се застъпва за умния младеж, постигнал същия бал като първенеца, но без право да замине в чужбина.
Предлагат му Политехниката в Гданск, Полша
и му дава три дни да се приготви да замине. Как да замина, като нямам пукнат лев в джоба си, мама не знае, а телефони по него време нямаше, обяснява Москов. Дават му отсрочка от 20 дни и заедно с още две момчета - композитор и художник, заминават за Полша.
Когато ме записваха в Гданската политехника, при мен дойде секретарят на посолството. Това става през 1960 г., тъкмо бяха пуснали Владислав Гомулка от затвора, Полша беше несигурна държава и руснаците имаха готовност да я нападат. Заради тези настроения в страната на мен като ми видяха името Москов, настръхнаха. Не знаех нито думичка полски и не разбирах притеснението им. А
на полски името ми се изписва Moskow
Консулът само ме погледна и каза: „За да нямаш проблеми, ще те пишем Пенев, по второ име, защото „pan“ на полски е „господин“ и звучи като Господинов“. Така започва обучението, в което поляците спестяват идеологическите дисциплини и не допускат студентите им да се занимават с излишни неща. Учебникът на академика ни по теория на информацията беше от 8 листа. Да, само формули, но толкова - другото са лекции, пояснява Москов, който се дипломира и там с отличие в специалността „Микровълнова техника и радиолокация“. Не става дума за микровълнови фурни, а за космически изследвания и военно дело.
Макар че започва научна работа в полския институт, през 1970 г.
Москов е помолен да се върне в България като „екстра дефицитен кадър“
Постъпва в Института по микроелектроника в Ботевград и е главен конструктор на разработки за СИВ /Съвета за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни по това време/. Една от тях е конструирането на супер ракетата „земя-земя“, която по-късно влиза на въоръжение в армиите на страните от Варшавския договор и България печели милиарди. На Москов - снимка в алеята на славата и 400 лева за холова гарнитура. Лабораторията, която той ръководи и прави разработките си, е супер секретна и под специална охрана. Нямаше я тази жажда за пари, работата ми даваше удовлетворение и признание, защото ни даваха добра апаратура и виждахме ползата от труда си, признава инженерът.
Историята в Ботевград продължава до 1980 г., когато заедно със семейството си Москов решава да замине за Полша, откъдето е съпругата му. За жалост там го заварва военното положение, но пък започва работа по изследване на естествената радиоактивност в материалите. За седем години
създава огромна лаборатория, която обслужва цяла Северна Полша
Става дума за съдържанието на различни радиоактивни елементи в материалите, които се използват за строителство. В нашата лаборатория към Гданската политехника се изследваше всичко - от пясъка, шлаката, пепелината от ТЕЦ-овете и всичко, което се влага в подложката на шосетата, тухлите, асфалта и прочее, обяснява разбираемо ученият. В България това не се прави все още и никой не може да каже дали новите магистрали не са всъщност радиоактивни и опасни за здравето на хората. Това продължава до октомври 1989 г., когато за 24 часа Тодор Москов е принуден от властите да напусне Полша, като има право да замине единствено в посока Швеция. Причината е, че инженерът вече е влязъл в контакт с прогресивните умове на страната, провел е
две срещи с лидера на „Солидарност“ Лех Валенса
и е издаден на службите.
В продължение на три години Тодор Москов е политически бежанец в Швеция, като държавата му осигурява жилище, средства за прехрана и неограничен достъп до всякаква литература, каквато пожелае. Само за няколко месеца математикът прибавя и шведския език в колекцията си от чужда реч. А какво друго да правя по 10-12 часа на ден, обяснява лаконично Москов.
Когато прочетох в шведските вестници, че Желю Желев е избран за президент, вдъхнових се и
вярвах, че България наистина ще тръгне по демократичен път
и ще достигне развитите страни. Сбъркал съм, но не знаех тогава, признава инженерът. Заваляват предложения да влезе в парламента, но семейният му опит с политиката е достатъчно горчив, за да откаже категорично на новите демократи. Опитва с частен бизнес и внася замразени картофи от Полша, но мафията започва да прави своите първи уверени крачки и честните принципи на инженера Москов го отказват. Допълнително натежава предложението на Евдокия Манева, вече министър на екологията, да оглави русенската екоинспекция. Годината е 1997 и Москов е начело на еколозите до идването на Долорес Арсенова. С нея не успява да намери общ език и завинаги напуска тази институция.
Сега Тодор Москов е 73-годишен пенсионер, на когото времето продължава да е разпределено със задачи. Чете нонстоп новостите в науката и околната среда и е готов да помогне на всеки, който се интересува от любимите му теми за екология и изследвания на радиация. Сам си дава сметка, че интересният му живот се случва благодарение на първата олимпиада по математика, 55 години по-рано.