„Родих се мъдра и сред нищета - това бяха предимствата, които са ми дарени от детството“. Думите са на днешната световно известна рожденичка София Шиколоне, която днес закръгля достолепните 80 години. Не знаете коя е София Шиколоне? Напротив, само че ви е известна с псевдонима си - София Лорен!
София се ражда в Рим на 20 септември 1934 година и макар че звучи като клише, това е началото на един живот като страстен италиански филм, само че без репетиции и без втори дубъл.
Детето е
плод на двумесечна страстна любов
между майката Ромилда Вилани и римския бонвиван от богата фамилия Рикардо Шиколоне, а срещата между тях става с пръст на съдбата. Ромилда е сред победителките в конкурс за красота в близкия до родното й рибарско селище Поцуоли Неапол и за награда получава правото да се запише в актьорска школа в Холивуд. Но родителите й се страхуват дали на детето им няма да се случи нещо лошо зад океана и предпочитат да я пратят в Рим, за да усъвършенства свиренето на пиано, с което се занимава от малка.
Синьор Шиколоне признава бащинството на София, дори й дава името си, но не ще и да чуе за женитба и трайно изчезва от живота на Ромилда и детето. Скоро майката се връща на юг и става сензация - досега в градчето не е имало извънбрачно дете. Така
София от малка трябва да свиква с интереса на останалите
който невинаги е добронамерен.
За майка й обвързването на Рикардо Шиколоне се превръща в цел на живота, в името на която дори ражда още едно дете от него, но този път безгрижният баща дори не дава името си на малката Анна-Мария.
Годините в Поцуоли се нижат мъчително в трудности и недоимък, София расте сякаш без детство, защото не само трябва да помага на майка си и да брани сестра си, а и да се опази от подигравките за всичко - от липсата на здраво семейство до едрите си черти и необичайния си за момиче ръст.
Всичко се променя като с магическа пръчка през пубертета. Сякаш за една нощ матовата южнячка се преражда от грозно пате в грациозен лебед със свежа и изкусително фигура, предизвикателно и страстно лице и прогарящи мъжките сърца очи.
Разцъфналата хубост на София впечатлява млади и стари, а майка й - самата тя неуспяла да направи мечтания пробив в света на славата и богатството - е решена да вземе реванш чрез дъщеря си. Когато през 1949 година в Неапол обявяват поредния конкурс за красота, цялото семейство започва да готви малката Пепеляшка за участие. И тя стъпва на подиума с розов тоалет от една от завесите вкъщи и бели обувки, които всъщност са черни, но са покрити старателно с бяла боя. Но южните народи имат една поговорка, че хубавият кон и под скъсан чул си личи. Така София става една от дванадесетте „принцеси на морето“. Това всъщност е
първата й роля, за която получава и първия си хонорар
- 23 000 лири в брой, комплект покривка и салфетки за маса и билети за двама за влака до Рим...
Може би точно тези билети изиграват съдбоносна роля. Защото София на отива на разходка и за да отпразнува победата в Неапол, а тръгва с майка си, за да се пробва на сцената. И скоро и двете получават роли. Е, роли е изключително силно казано - наемат ги при снимките на филма „Кво вадис“ на американския режисьор Мервин Лерой. Майката е сред статистите в масовката, а дъщерята е робиня - роля без реплики и с по-малко от три минути сборно екранно време.
Окуражени, София и Ромилда остават във Вечния град и дори вземат малката Анна-Мария. Бъдещата звезда започва да снима ненаситно. Ролите й са като кратки връзки за една нощ - мимолетни, неособено вълнуващи но многобройни. Така името й се появява в 34 филма за 5 години! Освен това позира на художници и въобще прави всичко необходимо, за да издържа майка си и сестра си, но само с едно условие - всичко да е почтено и да продава труда и таланта си, а не тялото и душата си.
Това е периодът, в който София е принудена да мисли за псевдоним, защото
маститите кинаджии не харесват тромавата й и неблагозвучна фамилия Шиколоне
Първият й избор е София Лазаро, но това име също е някак грапаво и тогава без да знае на помощ се притичва нашумялата по това време шведска актриса Марта Торен. София решава да й вземе фамилията, като промени само първата буква - Лорен. И чудото става - новото име й приляга като шит при скъп дизайнер тоалет и с него неаполитанката влиза в орбитата на световната слава.
Разбира се, не името е причината за бляскавата й кариера. По-скоро то е превърнато от нея в символ на успех.
По времето, в което не отказва никакви ангажименти, за да не изпусне нито лира в мисията си да издържа майка си и сестра си, София се явява на конкурса Мис Рим, където се състои съдбовната й среща с продуцента Карло Понти. Връзката между двамата е достойна за роман. Маститият Понти си губи ума по 19-годишната красавица и иска да остарее до нея. Но има една огромна, дори на пръв поглед непреодолима пречка - 22 години по-възрастният Карло е женен, а консервативната католическа Италия не дава и дума да се издума за развод. Понти и Лорен дълго крият връзката си, но
един слънчев ден решават, че няма да са повече заложници на страховете си и наложените от държавата и църквата забрани
Заминават за Щатите като двойка, въпреки че Карло не може да се раздели официално с жена си Джулиана Фиастри. Следват дълги години перипетии, заклеймявания от Ватикана, след като през 1957 година Понти и Лорен сключват брак в Мексико, публични скандали и злостни одумвания, докато се стигне до развръзката и то по идея на не по-малко изтерзаната от „грешниците“ Джулиана Фиастри. Тя подсказва варианта и тримата да станат френски граждани, след което да се разведат спокойно и всеки да тръгне по избрания път.
Така през 1966 София Лорен и Карло Понти официално стават семейство.
Фактът, че е любящ съпруг, не пречи на продуцента Понти да оценява честно качествата на половинката си и в нейно лице той вижда една нова икона, която при правилен подбор на роли е обречена на световен успех. Нюхът му се оказва безпогрешен.
Първата главна роля на София Лорен
е в режисираната от Пиетро Франсичи филм-опера „Аида“ през 1953 г. Всъщност тук темпераментната неаполитанка е „под прикритие“ - играе ролята на негърка, а ариите озвучава оперната прима Рената Тебалди. Но въпреки това зашеметяващите форми и силното екранно присъствие на София Лорен са оценени и тя престава да бъде анонимна. Любопитен щрих, показващ силата на любовта й към семейството, е, че с хонорара за „Аида“ София отива при бащата беглец Рикардо Шиколоне и му плаща един милион лири, за да признае най-после бащинството си и на сестра й Мария.
Почти веднага след успеха с „Аида“ идват екранизациите „Две нощи с Клеопатра“ и „Атила“ с участието на Антъни Куин, който е първият й филм, разпространен извън пределите на Италия. Вниманието на критиката обаче е истински привлечено от ролята й в кинопродукцията на Виторио Де Сика „Златото на Неапол“, като отзивите са, че Лорен притежава оригиналност, талант и осезаема екранна страст.
Всъщност
Де Сика е вторият важен мъж в живота на актрисата
с когото тя има дълго и плодотворно творческо сътрудничество.
След „Златото на Неапол“ идват поредица от филми, в които София партнира на Марчело Мастрояни, като през 1957 г. дебютира на американската сцена с „Момчето върху делфина“. Участва в екранизации заедно с актьорите Джон Уейн, Кари Грант и Франк Синатра.
Лорен се превръща в международна звезда след заснемането на пет филма с американската компания „Парамаунт Пикчърс“, а през 1958 година прелестната италианка получава и първото си международно отличие - призът за най-добра актриса на фестивала във Венеция за изпълнението си във филма „Черната орхидея“.
Но истински големият пробив настъпва през декември 1960 година, когато Лорен е партньорка на Жан-Пол Белмондо във филма на Виторио Де Сика по романа на Алберто Моравия, „Чочарка“.
В началото Де Сика планира да даде ролята на майката във филма на актуалната суперзвезда Ана Маняни, а София Лорен вижда в ролята на дъщерята. Но Маняни отказва с думите: „Та нима аз мога да съм майка на такава кобила!“.
Де Сика продължава да настоява и Маняни ядосано го съветва, че щом толкова иска да снима София Лорен, нека да й даде ролята на майката. Разгневеният от звездните капризи режисьор така и прави.
Успехът е главозамайващ и превръща 28-годишната италианка в световна звезда
Изключителната изразителност на Лорен в този образ впечатляват не само журито на кинофестивала в Кан, което й връчва наградата за най-добра актриса, но и членовете на Американската филмова академия, които й присъждат „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля. До този момент не е имало друг случай, в който престижното отличие в тази категория да спечели актриса от неанглоезичен филм. Лорен грабва и Приз за най-добра актриса от Нюйоркския кръг на филмовите критици. Суперпродукцията е отличена със „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм и номинация „Златна палма“ за Викторио Де Сика.
През 60-те години София Лорен е една от най-популярните актриси в света, като продължава да снима филми в САЩ и Европа. В 1964 г. участва във филма „Упадъкът на Римската империя“ заедно със Стивън Бойд, Алек Гинес, Джеймс Мейсън, Кристофър Плъмър, Мел Ферър и Омар Шариф. Режисираната от Антъни Ман историческа продукция й носи
рекордния за времето си хонорар от $1 000 000
На следващата година на екран излиза филмовата комедийна драма „Брак по италиански“. За участието си в него Лорен за втори път е номиниранa за „Оскар“ за най-добра женска роля, а продукцията печели наградата „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм.
Други филми от този период, получили световно признание, са „Ел Сид“ с Чарлтън Хестън, „Милионерката“ с Питър Селърс, „Романс в Неапол“ с Кларк Гейбъл, комедийната драма „Вчера, днес и утре“, „Лейди Л.“ под режисурата на Питър Устинов и с участието на Пол Нюман. Класиката „Арабеска“ от 1966 г. с Грегъри Пек и филмът на Чарли Чаплин „Графинята от Хонконг“ с Марлон Брандо.
След раждането на първородния й син през 1968 г. София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана. През 70-те години нейните изпълнения в киното са предимно в италиански продукции. В 1974 г. се снима в последния филм на Виторио Де Сика „Пътуването“ малко преди той да почине. Под ръководството на знаменития кинорежисьор актрисата изиграва едни от най-значителните си и интересни образи, като общият брой на филмите й, ръководени от Де Сика, е 14. В съвместната френско-италианска мелодрама „Пътуването“
партньор на Лорен е Ричард Бъртън, а тя печели приза „Най-добра актриса“ на испанския кинофестивал в Сан Себастиан
Следващата й роля е в британския трилър, продуциран от Карло Понти, „Проходът Касандра“ от 1976 г., в чиито филм участват големите звезди за онова време, като Ричард Харис, Мартин Шийн, Бърт Ланкастър и Ава Гарднър.
През 1977 г. режисираният от американския сценарист Еторе Скола „Един специален ден“ за пореден път събира на снимачната площадка Лорен с Марчело Мастрояни. Кинопродукцията е номинирана за единадесет международни награди, сред които два „Оскара“ за „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Най-добра главна роля“ за Мастрояни.
В 1979 г. Лорен написва автобиографичната книга „Живейки и обичайки“, която се превръща в основа за телевизионен американски филм с нейно участие, излязъл през 1980 г.
През 80-те години на XX век ролите на София Лорен в киното са по-скоро епизодични. Тя участва в няколко италиански филма, сред които и телевизионна новела по роман на Марио Пузо.
Постепенно София Лорен се отдръпва от активната роля в киното след близо 60 години пред камерата и над 80 роли, пресъздадени с удивителна достоверност и жизненост. Безспорно една от най-хубавите жени на своето време притежава множество международни филмови награди, има своя звезда в Алеята на славата в Холивуд, а
в листата „50-те велики екранни легенди“ на Американския филмов институт е на почетното 21 място
На 4 май 2011 г. многобройни звезди от Холивуд се събират за да почетат неподражаемата италианка по случай 50-годишнината от първия й „Оскар“. На организираното празненство, на което тя присъства със синовете си, заявява: „Оскарът“ промени напълно живота ми. Помогна ми да повярвам в себе си и да дам всичко от себе си като актриса. Нямам думи с които да опиша чувствата си сега. Трудно е да си представите колко бързо изминаха цели 50 години, откакто получих наградата „Оскар“.
Неукротимата италианска звезда признава, че най-много от всичко на света цени семейството си - синовете си Карло и Едоардо, както и мъжа си Карло Понти.
Двукратната носителка на „Оскар“ редовно участва в церемониите по връчването на най-престижната кинонаграда. През 1999 г. именно тя подаде златната статуетка на сънародника си Роберто Бенини за филма му „Животът е прекрасен“.
Напоследък София Лорен се прочу и с книгите си. Особено нашумя нейният сборник „Спомени и рецепти“ с инструкции за приготвяне на любимите й фамилни гозби, гарнирани със забавни случки от живота й.
Честит рожден ден, София! Винаги ще обичаме твоята екранна магия!
По материали от Интернет.