Международна коалиция, целяща да унищожи заплахата от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), "колкото и време да отнеме това", започна да се оформя.

Арабски държави ще се присъединят към НАТО и други западни страни, силите пешмерга на регионалното правителство в Кюрдистан получават помощ от западни страни и Иран, а ирански съветници са в цял Ирак, пише британският в. "Дейли телеграф". Дори след новите данни на ЦРУ от миналата седмица, според които ИДИЛ разполага с около 30 000 бойци, много от които новаци на бойното поле, битката изглежда неравна. ИДИЛ със сигурност е изправена пред неизбежно поражение.

Само ако беше толкова просто. Тази зараждаща се коалиция е незавършена, обединява някои странни другари, съдържа смесен и противоречащ дневен ред, различни степени на ангажимент, интелектуално объркване и немалко нечестност. В резултат на това има пет причини, обясняващи защо ИДИЛ вероятно няма да бъде прогонена толкова лесно.

1. ИДИЛ използва сунитското недоволство в Ирак и Сирия

Първо, Западът не разбра степента, в която ИДИЛ използва сунитското недоволство в Ирак и Сирия и разчита на местни сунитски "съюзници" да водят голяма част от боевете. Мосул падна по-скоро в ръцете на местни ислямизирани бивши членове на Баас, отколкото в тези на група членове на ИДИЛ.

Баасистите бяха подкрепени от местни сунитски племена, гневни от маргинализирането им от правителството на Нури Ал-Малики, оглавявано от шиити. Това важи и за провинция Анбар, която в началото на 2014 г. Багдад загуби за сметка на подобни на ИДИЛ местни племена и бивши членове на Баас. Не бива да се пренебрегва и степента, в която местните сунитски араби се обърнаха срещу своите съседи язиди, християни, туркмени и иракски кюрди.

В борбата си за сваляне на режима на Асад в съседна Сирия Западът се отказа от въоръжаването на сунитската опозиция заради нейната разнородност и джихадистките елементи, които съдържа. Това вероятно беше разумно, но остави вакуум, от който все повече безскрупулни джихадисти могат да се възползват, и той се използва като "доказателство" за безразличието на Запада. Оттогава много бойци на "Ал-Кайда" и "Свободната сирийска армия" се присъединиха към кампанията на ИДИЛ.

Смътни елементи в Персийския залив не са толкова предпазливи и продължават да помпат ресурси в множество сунитски групировки, борещи се срещу алауитския режим в Сирия.

2. Ресурсите на ИДИЛ са впечатляващи

Групировката плаща добре на бойците си. Престъпната дейност на благодетели от Персийския залив трудно ще бъде спряна. Възможно е и да е твърде късно. Освен това Турция, която е съюзник на НАТО, не направи много, за да затвори границата си със Сирия и изглежда не желае дори да опита. По този начин ИДИЛ успява да наема бойци, да контрабандира оръжие, да получава доставки, да лекува ранените си бойци и да контрабандира петрол от завзети полета в Сирия и Ирак. Дори сега Анкара нито ще предостави военновъздушната база Инчирлик, нито ще сътрудничи със свои военни активи. Тя не е щастлива и от въоръжаването на кюрдските групи в региона. Основната тревога на Анкара продължава да бъде местната кюрдска заплаха и падането на Асад.

3. Западът има конфликтен дневен ред и приоритети

Западът трябва да разреши собствения си конфликтен дневен ред и приоритети. Той няма да сътрудничи с режима на Асад, съпротивата срещу който катализира появата на ИДИЛ. Иран беше изключен от усилията за изграждане на коалицията и изрази ясно недоволството си. Багдад се съпротивлява и оспорва доставките на тежко оръжие, необходимо на пешмергите. Вашингтон възлага много надежди на новото "правителство на националното единство", създадено под ръководството на бившия съюзник на Малики Хайдер Ал-Абади.

Но в него има по-малко сунити, отколкото в предишното и те като цяло са гледани с презрение от останалите сунити. Единствено натискът на САЩ гарантира участие на кюрдите и те дадоха на новото правителство само три месеца, за да намери решение на проблемите в енергетиката, териториалните и бюджетните затруднения, които с индулгенцията на Вашингтон Малики само задълбочи. Институциите на страната, включително въоръжените й сили, няма да бъдат лесно прочистени от корупцията и религиозната манипулация, характерни за управлението на Малики.

Лозунгът, че само иракчаните могат да решат проблемите на Ирак не поражда доверие. Освен това Кюрдската работническа партия и кюрдските "Отряди за народна защита" изобщо не могат да бъдат въоръжавани, защото са смятани за терористи и заради противопоставянето на Турция. Но те бяха ефективни срещу ИДИЛ в Ирак и дори още повече в Сирия, където в битките в последните месеци "Отрядите за народна защита" се сражаваха най-малкото наравно с ИДИЛ без никаква външна помощ. Малцина обърнаха внимание на жестокостите на ИДИЛ срещу кюрдите и други общности в Северна Сирия. Какво може да бъде посланието от закъснялото признаване от Запада на съществуването на ИДИЛ и заплахата, която тя представлява, и от нежеланието му да помогне на най-закоравелите в битката опоненти на ИДИЛ?

4. Военният отговор на ИДИЛ остава неясен

Западните държави не са готови да "стъпят на място". Това е разбираемо, но не помага. В иракската армия цари хаос и единствената надежда, че поне част от нейните отряди може да се борят ефективно, е свързана с внедряването на западни сили. Алтернативата изглежда е борба с ИДИЛ до последния кюрд, като същевременно Западът отказва да ги въоръжава или да гарантира, че те ще получат политическото решение, което искат от Багдад. До момента САЩ са извършили 160 бомбардировки срещу мишени на ИДИЛ в Северен Ирак, въпреки че се колебае да разшири кампанията в Сирия. Но ИДИЛ не разполага с фиксирани активи и не води статична война. Тя е гъвкава и може да смени с лекота терена на операциите си от Ирак до Сирия, Йордания и западни градове. Иран, разбира се, е в състояние да запълни празнината поне в Ирак и Сирия и на фона на западните колебания може и да го направи.

5. Дори ИДИЛ да бъде разформирована, нейният радикализъм ще продължи да живее

ИДИЛ не е "организация" с ясни защитни стени между себе си и други групировки. Тя е по-скоро крайното продължение на ислямския радикализъм, който може да се открие при "Ал-Кайда", в Персийския залив, талибаните, пакистанското разузнаване, улиците на европейски градове, дори в Мюсюлманското братство и на други места. ИДИЛ може да бъде разформирована, но нейният радикализъм ще продължи да живее. Западът се отнасяше с различна степен на снизхождение, игнорираше, подпомагаше и вбесяваше тази разрастваща се диаспора с радикални усещания. Дори днес не е ясно дали той се противопоставя повече на ИДИЛ, отколкото на Асад или Иран или предпочита да нанесе поражение на своите врагове вместо да разстрои своите "приятели". Може би има добри политически причини за това. Но докато продължава тази непоследователност, ИДИЛ ще има широко маневрено поле.

-------------------------------
Бил Парк е лектор във факултета по отбрана на Кралския колеж в Лондон.