Заедно с младостта, красотата и богатствата, към които хората се стремят от векове, културата ни поставя и една доста по-висша ценност, към която мнозина се отнасят като към подчертано предимство. Става дума за интелигентността.
Свикнали сме да мислим за интелигентността по стандартизирания модел, залегнал и утвърдил се вече много години. IQ тестовете, с които се измерва коефициента на интелигентност на базата на математически умения, способност за бързо и адекватно служене с езика, както и пространствена ориентация, са единствен начин за определяне степента на умствена даровитост на мозъка.
Но какво да кажем за един музикален гений, който обаче не се справя толкова добре с правописа или математическите уравнения? Прави ли го това слабо интелигентен? Когато се замислим над подобни въпроси, стандартната теория за определяне на степента на интелигентност изглежда непълна.
Именно заради това д-р Хауърд Гарднър, психолог и преподавател по неврология от университета в Харвард развива теория на множествената интелигентност, която оспорва старомодните постулати в когнитивните теории. Според тях хората се раждат с определена обща когнитивна способност, която лесно може да се измери с различни тестове.
За разлика от тях, теорията за множествената интелигентност на д-р Гарднър описва много аспекти от общия интелект на човек, като го разглежда като комбинация от много интелекти, заложени във всеки човек в различни степени.

Ето кои са те:
1. Пространствен интелект
Той представлява способността да се концептуализират и манипулират мащабни пространствени масиви, например да се пилотира самолет или да се управлява плавателен кораб. Също така това може да се отнася и до друг вид пространствена представа, каквато притежават архитектите или шахматистите.  
2. Телесно-кинестетичен интелект
Той измерва възможността да се използва определена част или части от тялото за решаване на проблеми или изпълнение на сложни двигателни фигури, например при танцовите или бойните изкуства.
3. Музикален интелект
Той представлява чувствителността към ритъма, тоналността, мелодията. Хората с висок музикален интелект имат хубав тембър на гласа и са потенциални успешни певци, според теорията на Гарднър.
4. Лингвистичен интелект
Лингвистичният интелект представлява повишена чувствителност към езика, смисъла на думите, правописа. Лингвистично надарените хора имат усетливост дори към мелодичната интонация и произношение на думите. С лекота им се отдава ученето на чужди езици.
5. Логическо-математически интелект
Той представлява способността да се концептуализират логическите отношения между действие и символ. Хора с висок логическо-математически коефициент стават добри математици, компютърни специалисти, инженери.
6. Междуличностен интелект
Този вид интелект дава способността на човек да си взаимодейства много добре с околните. Такива хора има силно развита интуиция по отношение на чувствата, нагласата, характера и темперамента на другите хора.
7. Натуралистичен интелект
Той представлява способността да се разбират и тълкуват добре природните феномени, стихии, както и взаимодействието на човека с тях. Такива хора стават биолози, метеоролози, геолози, сеизмолози и др.
Теориите на д-р Гарднър не са приети напълно в научните среди все още. Според някои критици те са прекалено субективни и произволни. Но все пак, това е един красив начин да си обясним многообразието от таланти около нас и това как хората се раждат с определено предназначение в една или няколко насоки.