Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

От всяка безнадеждна ситуация има поне два изхода, казват психолозите. Но има хора, за които от капана на проблемите изходът е само един - последната отчаяна и фатална стъпка, при която затварят очи и приключват с всички земни грижи и страхове. Да му мислят другите, живите, тези, които ме докараха дотам - това е едно от най-често срещаните обяснения защо са посегнали на живота си на спасени самоубийци. Понякога фаталното решение идва заради болест, заради страх от възмездие или дори от срам. Всяка човешка трагедия е една тъмна вселена, продължават психолозите. През 1976 година се натрупват няколко случая, в които хора бягат от тревогите и безнадеждността по зловеща стълба към небето, от която връщане няма...

В основата на една от трагедиите е произвежданият тогава от завод „Петър Караминчев“ мачкан лак. Материята е последен писък на модата и всеки иска да има яке, панталон или пола от нея. Така родният мачкан лак неочаквано се оказва силен конкурент на американските дънки, които се купуват само от чужбина или с валута от „Кореком“, но за жалост не е много по-достъпен от тях. Изкуствената кожа се намира много трудно, но
дори и в социализма действат пазарните правила, които казват, че щом има търсене, ще има и предлагане
Кражбите от „Петър Караминчев“ зачестяват и склонните да рискуват работници и служители започват да си докарват добри странични доходи, а шивачите в града шият с пълна пара модните дрешки.
Главният канал за тайно изнасяне на дефицитната изкуствена кожа е задният портал на завода откъм Русенския университет. Милицията започва да прави засади около порталите и оградата на огромното предприятие и една вечер
залавя човек от ведомствената охрана
на „Караминчев“,  който носи в голяма чанта десетки метри мачкан лак.
Веднага започват разпити, за да се установи и разбие мрежата за кражби, но въпреки натиска охранителят не се огъва и не издава има ли съучастници. Новината за ареста му се разнася мълниеносно из завода, само че никой не знае дали заловеният е пропял. И  онези, които крадат от завода, са на тръни - дали няма да видят пред дома си или пред работното си място милиционер, който ги вика за справка в участъка.
Един от колегите на арестувания, изкарал доста пари от нелегално изнесен мачкан лак, изпада в паника. Сигурен е, че МВР вече знае какви ги е вършил и
не може да понесе мисълта, че ще бъде заловен, съден, опозорен и пратен в затвора
където... където според легендите на такива като него се случват какви ли не неща. И тогава мъжът решава да сложи край на всичко. Отива в Изчислителния център и се качва на осмия етаж. Във фоайето има доста хора, които чакат да си платят данъците и никой не му обръща внимание. Отива до прозореца в северния край на коридора, отваря го и скача в бездната... След секунди опомнилите се от шока хора в коридора поглеждат надолу и виждан непознатия да лежи безжизнено по гръб върху капандура на покрива на пристройката до високата сграда.
Случаят разтърсва хората в „Петър Караминчев“
Започналото разследване ясно показва какви са причините за тази нелепа смърт, която години наред се коментира в завода.
Почти по същото време по пътя към отвъдното тръгва още един мъж, но по съвсем различни причини.
Човекът е механик в БРП и всичко в живота му върви като по вода, докато изведнъж проблемите не го
оплитат като лепкава паяжина, от която сякаш няма измъкване
Игнат /името е променено/ катастрофира с колата си, при което жена му загива. Механикът изпада в дълбока депресия и започва да се обвинява за трагичната загуба. Тогава идват и разправиите със съседите в блока, които започват да го обвиняват, че направеното от него локално парно е незаконно и им пречи.
Пререканията в началото не надхвърлят обичайните съседски свади, но постепенно се задълбочават и стават все по-тежки и злостни.
Един ден в милицията в Русе се обажда офицер от едно от софийските управления на МВР, който се оказва приятел на Игнат и моли колегите си да пратят хора в апартамента му зад училище „Христо Ботев“.
Говорихме по телефона и имам много лоши предчувствия
казва софиянецът.
Русенци вземат присърце молбата му и изпращат група в посочения блок. Милиционерите звънят на входната врата, чукат енергично, но никой не отваря. Отвътре обаче се чува някакъв шум и без много колебания униформените разбиват вратата и нахлуват.
Това спасява живота на корабния механик, който вече е стъпил на табуретка под полилея в хола, на куката е закачено капронено въже, а
треперещите му ръце държат готова за нанизване на врата примка
Милиционерите хващат отчаяния мъж, свалят го от стола, а той през сълзи разказва историята за загиналата му съпруга и озлобените му съседи. След упорита психологическа терапия Игнат се успокоява, успява да се пенсионира в БРП и се заселва в сливополско село, където остава до края на дните си.
Не така оптимистично приключва една друга семейна драма.
През пролетта на същата орисана в черно 1976 година 
край безименния остров срещу зимовника на Агенцията за проучване и поддържане на Дунав изплува труп на мъж
На страшната гледка се натъкват рибари, отишли да си пробват късмета на острова. При вида на подутото тяло мъжете онемяват, но бързо се съвземат и отиват с лодката си на брега до пътеката за Захарния завод. Изкачват се и съобщават за удавника на портала на завода, откъдето веднага викат милиция.
Оперативна група отива на острова с моторна лодка на БРП. При първоначалния оглед по трупа не са открити следи от насилие. Установено е, че мъжът е на около 65 години. Тъй като в лодката няма място за натоварване на тленните останки, е решено задължителната аутопсия да се направи на острова. От нея се разбира, че трупът е престоял във водата поне два месеца и е изплувал след затопляне на времето.
Веднага е изпратено съобщение за открит удавен мъж в Русе до всички населени места по поречието на Дунав с прикрепена негова снимка, направена на острова. Това обаче се оказва безсмислено, защото
машинописката в милицията, която пише съобщението, разпознава мъжа
Като ученичка в гимназията в Никопол тя е живяла в неговата къща на квартира. Жената съобщава името на хазяина си и казва, че той е вдовец, но има син лекар в град Левски.
Докторът веднага е открит и призован в Русе. Още с идването му е откаран на острова, където разпознава баща си и казва, че той е в неизвестност от януари. После разказва какво се е случило по време на последната им среща.
Бащата бил на гости в Левски, но за пореден път се скарал жестоко със снаха си
която не можела да го понася. Синът му не само не го защитил, ами взел страната на жена си и това преляло чашата. Овдовелият преди години възрастен човек се прибрал в родния Никопол, разходил се по улиците колкото да се прости с града, в който са минали най-хубавите му години и в който са умрели най-щастливите му мечти, отишъл на брега на Дунава, поседнал за малко да си вземе сбогом с реката и с живота и скочил в ледените води.
Нещастието на бащата продължава и след гибелта му. Той е погребан служебно в Русе, тъй като синът му заявил, че няма пари да го прибере в Никопол и да го изпрати по последния му земен път.
Месец по-късно от реката изплува още една трагедия.
От борда на тогавашните бързоходни кораби „Ракета“ изчезва русенка
която се качва на речния експрес на подводни криле в Силистра, името й е записано в списъка с пътниците, но на Речна гара в Русе от нея няма и следа. Според правилата е подаден сигнал в милицията и започва издирване.
Два дни по-късно рибари на остров Батин съобщават за открита долна половина от женски труп, прерязан сякаш с нож през корема. Намерените части са разпознати от роднини на изчезналата от ракетата жена по белег на десния крак и бенка на левия.
Работещите по случая обаче са доста озадачени
защото няма как ракетата да идва от Силистра, жената да е изчезнала преди Русе, а части от трупа на изчезналата жена да са намерени далеч нагоре срещу течението край Батин. Скоро загадката е разрешена. Моряци на шлеп, който бил влачен от влекач на БРП, забелязали, че на десния борд има останки от човешко тяло. Те съобщават за находката в Свищов, а оттам информацията пристига в Русе. Междувременно останките са се откачили от шлепа и течението ги отнася да остров Батин, където ги виждат рибарите.
Проведеното разследване установява, че жената е
била докарана до отчаяние заради системни семейни скандали и
явно е решила да сложи край на всичко. А краят настъпва ужасно - при скачането от борда на ракетата жената попада на пътя на бързооборотното витло, което я разполовява и насича горната част на тялото. Долната част се закача за шлепа, където е забелязано нагоре срещу течението преди да се откачи.
Ако името на тази жена не беше в списъка с пътниците на ракетата от Силистра за Русе, може би никога нямаше да разкрием смъртта й и тя завинаги щеше да остане в графата „Безследно изчезнали“, разказва днес криминалист, участвал в разследването на зловещия случай.
След разкриването на това самоубийство шефовете на русенската милиция стигат до извода, че трябва да направят съвещание с румънските власти за уточняване на намерените удавници с неустановена самоличност и да обменят опит за издирване на роднините им. Тогава се оказва, че труповете с неустановена самоличност от три години са пет - два са намерени на румънските брегове, а и три са открити на нашата брегова ивица. На съвещанието българи и румънци описват методите си на работа и се оказва, че и двете страни има какво да научат една от друга, а придобитият опит се използва и да днес.