Русе нямал нужда от инженери и IT специалисти, а от шивачи и стругари
Единствената група, която увеличава броя си за шестте месеца, изминали от началото на годината, е групата на инженерните и IT специалистите, обясни Баки Солак. През януари те са били 1285, а в края на юни - 1418 човека. Може за някого да е изненада, но фактът е налице, а изводите сами се налагат, обясни Солак. А според него фактът гласи: Икономиката на Русе има нужда не от хай специалисти, а от хора с работнически професии! Това доказва и продължаващото търсене на определени професии: шивачи, стругари, фрезисти.
Най-търсени си остават следните позиции: шивач, гладач, опаковач, складов работник, общ работник, дърводелец, мебелист, продавач-консултант, обясни Солак. Към това се прибавят и още няколко професии, които традиционно се радват на голям интерес от страна на работодателите през лятото: те обявяват свободни бройки за сервитьори, камериери, администратори, които са свързани с ваканционния сезон, като работата за тях е не само по морето, но и в самия Русе.
За това говори и справката за намерилите работа през юни. От 361 човека, които са се отписали от борсата, защото са намерили препитание, 101 са с работнически професии, а 115 - без професия.
Най-сложно е да си намерят работа специалисти с висше образование, особено тези, които допълнително са се сдобили и с квалификации като мениджъри и други подобни, обясни шефът на Бюрото по труда. Според него проблемът е в диспропорциите, които възникват в образователната сфера. Младежите се ориентират към по-престижни професии, самите професионални гимназии и университети също са ориентирани към тях - в желанието си да привлекат повече ученици и студенти. И в крайна сметка, след като младият човек се дипломира, почти веднага след това се изправя пред горчивата истина, че трудовият пазар тук, в Русе, няма нужда от такива кадри, коментира Баки Солак. А как да убедиш един висшист „да се преквалифицира“ и от специалист по електроника да се насочи към стругарската професия?!
Така отново за пореден път изпъква отчетливо финалът на безумната парадигма „Парите следват ученика“, а той като правило е безутешен за младите хора, които недоумяват - защо привлекателната специалност, по която са ги обучавали и са ги натискали да получават повече и повече знания, всъщност се оказва излишна?
Подобни констатации за разминаването между учебния процес и реалностите на пазар се правят всяка година. И всяка година се говори за необходимостта да се направи анализ върху реалностите и перспективите на русенската икономика, който да насочи интереса на момичетата и момчетата към приложими и нужни професии. Обикновено всичко си остава само до говоренето. А в най-добрия случай младежите, вместо да се преквалифицират и да се сдобият с търсената професия „общ работник“, обикновено просто си хващат сака и в отчаянието си се изнасят нанякъде, по-далече от Русе.
Дали пък не се е случило така и с онези 21 лекари и медицински сестри, които в русенската болница напразно очакват да дойдат отнякъде и да заемат обявените вакантни места?