Безработицата в Русе наистина намалява, но с едно изключение, съобщи вчера директорът на русенското Бюро по труда Баки Солак. Съпоставяйки данните за първото полугодие на 2014-а, той отчете намаляване на регистрираните безработни почти във всички категории. През януари общият брой на регистрираните в Бюрото по труда е бил 4793, докато в края на юни той е вече с 1217 души по-малък. Намаляват и младежите до 29 години, които си търсят работа - при 496 през януари, сега те са 320. По-ниска е бройката дори на тези, които като правило са най-много от всички записани на борсата - мъже и жени, надхвърлили критичната възрастова граница от 55 години. От началото на годината до средата те също са намалели от 1258 до 1048 души.
Единствената група, която увеличава броя си за шестте месеца, изминали от началото на годината, е групата на инженерните и IT специалистите, обясни Баки Солак. През януари те са били 1285, а в края на юни - 1418 човека. Може за някого да е изненада, но фактът е налице, а изводите сами се налагат, обясни Солак. А според него фактът гласи: Икономиката на Русе има нужда не от хай специалисти, а от хора с работнически професии! Това доказва и продължаващото търсене на определени професии: шивачи, стругари, фрезисти.
Най-търсени си остават следните позиции: шивач, гладач, опаковач, складов работник, общ работник, дърводелец, мебелист, продавач-консултант, обясни Солак. Към това се прибавят и още няколко професии, които традиционно се радват на голям интерес от страна на работодателите през лятото: те обявяват свободни бройки за сервитьори, камериери, администратори, които са свързани с ваканционния сезон, като работата за тях е не само по морето, но и в самия Русе. 
За това говори и справката за намерилите работа през юни. От 361 човека, които са се отписали от борсата, защото са намерили препитание, 101 са с работнически професии, а 115 - без професия.
Най-сложно е да си намерят работа специалисти с висше образование, особено тези, които допълнително са се сдобили и с квалификации като мениджъри и други подобни, обясни шефът на Бюрото по труда. Според него проблемът е в диспропорциите, които възникват в образователната сфера. Младежите се ориентират към по-престижни професии, самите професионални гимназии и университети също са ориентирани към тях - в желанието си да привлекат повече ученици и студенти. И в крайна сметка, след като младият човек се дипломира, почти веднага след това се изправя пред горчивата истина, че трудовият пазар тук, в Русе, няма нужда от такива кадри, коментира Баки Солак. А как да убедиш един висшист „да се преквалифицира“ и от специалист по електроника да се насочи към стругарската професия?!
Така отново за пореден път изпъква отчетливо финалът на безумната парадигма „Парите следват ученика“, а той като правило е безутешен за младите хора, които недоумяват - защо привлекателната специалност, по която са ги обучавали и са ги натискали да получават повече и повече знания, всъщност се оказва излишна?
Подобни констатации за разминаването между учебния процес и реалностите на пазар се правят всяка година. И всяка година се говори за необходимостта да се направи анализ върху реалностите и перспективите на русенската икономика, който да насочи интереса на момичетата и момчетата към приложими и нужни професии. Обикновено всичко си остава само до говоренето. А в най-добрия случай младежите, вместо да се преквалифицират и да се сдобият с търсената професия „общ работник“, обикновено просто си хващат сака и в отчаянието си се изнасят нанякъде, по-далече от Русе.
Дали пък не се е случило така и с онези 21 лекари и медицински сестри, които в русенската болница напразно очакват да дойдат отнякъде и да заемат обявените вакантни места?