Работното ми място е една голяма лаборатория, в която се анализират проби за опазване на околната среда във военни обекти и се изпитват технически средства за ядрено-химическа-биологическа защита. Така майор Чуклев описва основните параметри на професията си. С уточнението, че ежедневно си има работа с високотоксични вещества и върши задълженията си не с костюм и в спретнат външен вид, а със специална екипировка и защитни средства. Така разговорът с него започва да оставя човек без думи и с пораждащи се съмнения, че не се намира на правилното място. Но с ясната представа, че срещу него стои не случаен човек с чиновническа професия, а дългогодишен професионалист от армията, който е на "ти" с материя, която е напълно непозната за над 90% от човечеството. Заради това връщаме лентата и започваме втори дубъл.
Казвам се Пламен Петров, но всички ме познават и се обръщат към мен с Чуклев. По стечение на обстоятелствата са ме записали с друга фамилия и така
с брат ми носим различни фамилни имена
и на пръв поглед не изглежда да сме братя, разказва един от най-добрите военни химици у нас с подобаващ авторитет и сред колегите си в НАТО. Повторното начало на разговора вече изглежда обнадеждаващо и далеч по-разбираемо. Пламен е майор, макар че предпочита да го наричат офицер, но за приятелите си е полковник, че дори и генерал. Няма нищо против приятелските закачки с неговите военни степени, но и до днес не е завоювал отколешната битка - официално да носи фамилията Чуклев.
От роднините си знам, че е рядко среща фамилия. В България са общо седем, а в Русе - само две. Не знам обаче нашият род откъде идва, разказва майорът. Пробва да подаде документи в съда, за да смени фамилията си. Оказва се обаче, че пословичното му търпение не е достатъчно, за да извърви бюрократичните съдебни процедури. Заради строгите изисквания какво да съдържа самата молба за промяна на фамилията и заради поставените от закона условия офицерът Чуклев се отказва от желанието си да се подписва с това име.
Макар че е кореняк русенец, химикът с пагони се връща рядко в града - токива са особеностите на службата му. Въпреки това има една задължителна дата, на която гледа да е тук и това не е нито Коледа, нито Великден, а нищо незначещият на пръв поглед 16 юли. Тук, разбира се, има предистория.
Тя започва преди 37 години, когато в бившето основно училище "Климент Охридски", познато днес като Дойче шуле, Пламен Чуклев и Свилен Иванов постъпват заедно като първокласници. Първият днес е майор в армията, а вторият - заместник кмет на Русе. Виждат се поне веднъж в годината. И въпреки редките срещи, въпреки километрите, които ги разделят, Пламен заявява, че приятелството между тях остава все така силно. Поводът за последната им среща бе съвсем скоро - 44-годишнината, която Свилен Иванов отбеляза на 16 юли.
Пропускал съм само два негови рождени дни
уточнява Чуклев.
Изключително сме близки от 6-годишни. Свързват ни момчешките игри и белите, но истината е, че ние четяхме много и бяхме известни в града не с пакости, а с интелигентни начини на забавление, разказва Чуклев за тийнейджърските години. Тогава със Свилен Иванов привличат вниманието на младите дами, тъй като разпускат с фокуси и поезия, а не с напивания и сбивания. Признава обаче, че са били шила и не стояли в торба, но семействата им ги държали изкъсо. И до днес, въпреки силните си коренно различни характери и чести спорове, двамата не са се карали. Обяснението - винаги намират общ език.
Той е нервак, чепат характер е, зодия Рак,
постът на заместник-кмет го направи още по-нервен
докато аз съм Везни - балансирам, с типичната си спокойна усмивка и търпелив поглед разсъждава Чуклев. И макар да не се сеща за техен емблематичен спор, при който двамата да са отстоявали твърдо своята позиция, по време на разговора изникват поне две-три теми, които биха провокирали чудесен спор между двамата дългогодишни приятели.
След завършването на основното образование Чуклев се мести в Техникума по зърносъхранение и зърнопреработване, а Иванов избира Техникума по химия. По време на обучението си там настоящият заместник-кмет по комунални дейности постига и един от първите си върхове. И днес Иванов е известен с любовта си към спорта и разпаленото преживяване и на върхове, и на падения на русенските спортни клубове, но приятелят му Чуклев разказва нещо малко известно. Още като тийнейджър Свилен се увлича по един елегантен и аристократичен спорт - конния. И не просто язди за здраве, а
става най-младият майстор на спорта в страната
по онова време и е част от националния отбор.
Чуклев също бил отдаден на спорта в младежките си години. Той обаче дълги години се занимавал с лека атлетика, която му донесла бронзов метал на 800 метра бягане на първенството на Русенски окръг.
Много авторитетни хора завършиха тогава Зърното. Това беше уникален за България техникум, втори такъв нямаше, затова събираше ученици от цялата страна, връща се към ученическите години Чуклев. Макар да завършва със специалност техник по зърносъхранение и зърнопреработване, той няма и ден трудов стаж в тази сфера. Но пък техникумът му дава завидни познания по химия, която силно го привлича и става негова страст. Чуклев продължава образованието си във военното училище във Велико Търново, където завършва ядрено-химическа-биологическа защита. През 2000 година защитава докторска степен в химията. Разработката му е на тема "Защита на населението при бедствия и кризи и използване на оръжия за масово унищожение". Над нея работи едновременно и във Велико Търново, и в БАН.
Сред спомените, в които се преплитат родният град и професията му, е инцидент в русенско заведение преди 7-8 години. Силен смут тогава всява един дебелашки майтап -
хвърлено вещество в дискотека задруднява дишането на клиентите
и всички започват да кашлят, а десетина души са настанени в болница.
За да се изясни какво е използвано в тази опасна ситуация, се търси експертното мнение на русенеца Чуклев. Оказва се, че веществото е раздразнително и токсично и с него шеги не трябва да се правят.
Шегите са далеч и от унищожаването на химикали, с което майорът и неговия екип често се занимават. Обикновено на тях тежи отговорността да ликвидират веществата, останали във вече изоставени и закрити химически предприятия и болници. Често самите те не знаят какво ги очаква на терен. И въпреки рисковете и опасностите майорът споделя, че
най-голямото бедствие си остава природата
Веднага дава пример с катаклизмите в последните седмици - потопът във Варна и Добрич, както и страховитата гигантска градушка в София, чиято жертва се оказал не само автомобилът на Чуклев, но и той самият.
Тръгнах да си местя колата, за да я предпазя от едрите ледени топчета, но само след две крачки един къс така ме удари по главата, че моментално се върнах и оставих да става каквото ще, коментира майорът.
Чуклев е единственият в рода си, който прегръща химията. Семейството му е далеч от тази сфера - съпругата му Красимира работи в банковия сектор, а дъщеря му Александрина все още е ученичка.
Тя е по езиците, макар че е отгледана в лабораторията, смее се майорът.
Спокойствието на русенеца изглежда не е привидно, а и той самият признава, че трудно може да бъде изваден извън релси. За него точността е невероятна добродетел и затова едно от малкото неща, които го изкарват от равновесие, е закъснението и неспазването на уговорки. В контрапункт със завидното му спокойствие е начинът, по който Чуклев разпуска - с твърда рок музика.