„Аз съм от Монтана, но от три години работя за Русе, а вие какво правите, освен да говорите и да недоволствате?“, провокира аудиторията 24-годишен мъж по време на неотдавнашната дискусия в Дом Канети на тема „Визия за Русе“. Емоционалното му изказване от едни бе посрещнато с подозрения /кой е пък този „чужденец“, дето се хвали и иска да ни поучава?!/, а от други с поздравления.
Кой наистина е този млад мъж, дето от упор обвини критикарите, че са силни на приказки, но когато трябва работа да се свърши, ги няма никакви? Кой е този Сибил Бойчев, какво точно прави в сдружение „Младежки глас“, от чието име участва в срещата и защо е дошъл точно в Русе?
Започваме отзад напред. През 2009 г. младежът идва да учи компютърни системи и технологии в Русе. Избира нашия университет, защото още в езиковата гимназия в Монтана се е запалил по новите технологии и вече доста успешно борави с тях.
В началото на пребиваването си в Русе студентът нито веднъж не излиза из града. Чинно заляга над лекциите и упражненията и не напуска квартал „Възраждане“.
Едва след 3 месеца вижда центъра и ахва
Буквално изпаднах във възторг от архитектурата. Доходното здание, старите сгради по Александровска... Имах чувството, че досега съм живял в друг град и за първи път стъпвам в Русе, споделя първите си впечатления Сибил.
Тогава става горещ почитател на дунавската столица и дори когато прекъсва следването си, не се прибира в родната Монтана, а остава в Русе. Затова не разбира онези русенци, които не забелязват тази красота и които цапат и рушат. Струва му се, че местните хора са повече песимисти по отношение на развитието на града, малко вярват в себе си и не забелязват многобройните възможности. Убеден е, че Русе има голям потенциал за развитие, просто младите хора не трябва да бягат от него и е нужно да са по-инициативни.
Материалните ценности на стария град не са единственото, което привлича и задържа тук Сибил. Една жена покорява сърцето му и макар да е по-голяма от него, той не се колебае да започне връзка с нея.
Приятелката ми Антоанета ме подкрепя, имаме общи интереси и отдавна сме заедно, споделя младежът.
В „Младежки глас“ попаднал случайно - покрай запознанството си с председателя на сдружението Християн Топалов, част от пиар екипа на кмета Пламен Стоилов. Сибил твърди, че много след това разбрал, че Топалов е част от младежкия ГЕРБ. Убеждава ни, че самият той не членува в партията. Казва, че макар че е зам.-председател на организацията, нямал политически амбиции, просто искал да прави интересни за него неща, с които да помага на младите хора.
Младежът разказва, че
с обществена дейност се захванал още, когато бил 16-годишен
В гимназията бил активист, участвал в неформална ученическа организация. Там се занимавали с театър, с анкети, презентации и други подобни дейности.
Споделя, че е изключително благодарен на своя учителка, която като забелязала страстта му към компютрите и вместо да го смъмри, че не внимава в уроците й, решила да впрегне неговата слабост в нещо полезно. Така направил първите си интерактивни презентации на уроци. Това пък му дало самочувствие да подготви сайт на музея в Монтана. След това станал негов доброволец.
Когато дошъл в Русе, сложил точка на тези занимания. Скоро обаче почувствал, че обществената ангажираност му липсва. Опитал да работи в Студентския съвет, но стилът не му допаднал и се отказал. В сдружението обаче останал, защото получил възможност да реализира нестандартни идеи.
Сибил много се гордее с една инициатива на „Младежки глас“ -
3-месечен курс по английски език за децата от Дом „Басарбовски“
Заедно с един колега организирахме група от 13 ученици и им преподавахме начален английски език. За да усвояват лесно чуждата лексика, използвахме едни компютърни образователни игри на Британския институт, разказва Сибил. Всъщност всички необходими обучителни материали били качени на специален сайт, който Бойчев и колегата му направили с тази цел. Това провокирало интереса на децата и към езика, и към компютрите. Така часовете станали забавни и полезни.
Друга инициатива, която Сибил и приятели от „Младежки глас“ реализирали, е „Уеб проект“. Напълно безплатно и безсрочно /не като по повечето проекти за определен срок/ направили сайтове на различни институции - на училища, детски градини и на общински структури като Доходно здание, „Комунални дейности“, „Общински пазари“. За да е лесно обслужването им, използвали специален американски софтуер.
Освен това направихме и специални приложения за телефон за отделните потребители, разказва компютърният спец.
Безплатен курс по уеб дизайн, графичен дизайн и уеб администрация е другата интересна инициатива, на която Сибил и неговият приятел Ивелин посвещават част от времето си. За да я реализират, им помагат двама партньори. Регионалната библиотeка им осигурява своя обучителен център, а хостинг компанията ICN.bg предоставя безплатно за 6 месеца хостинг и домейн. 
Споделя, че организацията, в която членува, планира  да постави на няколко обществени места в града библиотечни рафтове във връзка с кампанията „Прочети и предай“. Там ще има книги, които хората свободно ще вземат, за да прочетат, като оставят срещу това своя книга, която вече те са изчели. Бойчев с ентусиазъм разказва, че минибиблиотеките ще бъдат дарени на русенци от фирмата за дограма „Vili- Al“.
Всички тези безплатни инициативи са чудесни, но всеки трябва да се издържа от нещо
Като не вземаш пари, за какво го правиш, често ме питат и други хора, казва младежът. И отговаря, че за него всички тези обществени инициативи са като наркотик.
Като мое творение се хареса на хората, когато съм им помогнал с нещо, се чувствам точно като актьор на сцена, който се опиянява от аплаузите, споделя Сибил.
Казва, че за него парите не са цел, а средство. Печели ги от изработка и поддръжка на сайтове. Не работи към някаква фирма, защото за целта му трябва диплома, а той така и не е завършил висшето си образование. Първо прекъснал по финансови причини, когато баща му починал. После изгубил интерес, защото според него образователната система е доста консервативна и новостите трудно проникват в нея. Например за курсова работа написал програма с нов алгоритъм, но преподавателят му я върнал.
Твърди, че за него е важно да се развива в любимата област, а проектите, на които се посвещава, му дават тази свобода. Това е другата причина, заради която активистът на „Младежки глас“ е оставил на заден план образованието си. Споделя обаче, че все пак смята да вземе диплома. Мечтата му е да има своя компютърна фирма.
Като всеки човек и влюбеният в Русе монтанец има и тъмна страна.
Преди време се замесва в скандал и стреля с газов пистолет
Сега признава, че тогава е прекалил, но оправдава постъпката си с факта, че човекът срещу когото вдигнал оръжието, обидил приятелката му и го ударил. Отрича ревност да е провокирала скандала.
Прекалено съм честолюбив и когато съм прав, не отстъпвам и докрай защитавам позицията си, обяснява силно емоционалните си реакции Сибил Бойчев. Освен това тогава имал и лични проблеми, които допълнително го изнервяли.
Днес вече е много по-овладян, а с пистолета се е разделил. Впрегнал енергията си само в позитивни неща. Казва, че е от онези хора, които смятат, че когато си положителен, същото се връща към тебе.
Не че човек трябва да си затваря очите, не че не бива да се критикуват институциите. Конструктивната критика е полезна, но като правят това, гражданите не бива да са само странични наблюдатели, а и сами да участват със свои конкретни инициативи, обяснява кредото си Бойчев.