На финала на първия програмен период и в очакване на новия Брюксел спря 90 млн. евро по оперативна програма „Регионално развитие“. В края на миналата година бяха замразени и плащания по „Околна среда“, а след предприетите мерки от правителството стана ясно, че очакваме до края на юни Европейската комисия да каже дали ще разреши плащанията да бъдат възстановени.
И в единия, и в другия случай причина за наказателната акция на Брюксел са нарушения в обществените поръчки. Цели 7 години
ахилесовата пета на България остава една и съща
независимо че управляващите се сменят. Очевидно е, че става дума за сериозен и системен проблем в обществените поръчки, и то не само по европейските проекти. Почти няма голям проект, за който да няма съмнения, че процедурите са нагласени и че при реализацията му няма присвоени средства. И то при положение, че на книга контролът е драстичен. Процедурата е такава, че основните бенефициенти - общините, минават през два етапа на предварителен контрол - един път той се прави от Управляващия орган на съответната програма, втори път - от Агенцията по обществените поръчки /АОП/. После процедурата се обявява и започват обжалванията - първо пред антимонополната комисия, а след това в повечето случаи жалбите стигат и до Върховния административен съд /ВАС/. На пръв поглед всичко минава през иглени уши, но изглежда иглата е губерка, щом
на по-късен етап Брюксел намира нарушения и спира пари
А за проблемите държавата и общините непрекъснато си прехвърлят топката, макар че нередностите се установяват и при държавни, и при общински проекти. 
Зам.-кметът по европейските въпроси Страхил Карапчански например твърди, че в Община Русе има въведено строго правило - администрацията да се съобразява с всички предварителни забележки при подготовката на тръжната процедура на Управляващия орган и на Агенцията по обществени поръчки. Подчертава обаче, че по европейските програми правилата са твърде усложнени, и то изкуствено.
Чиновниците от министерствата и от агенцията се правят на по католици от папата
правят несъществени, а понякога и противоречиви предписания, бавят съгласуването, коментира още Карапчански. А на по-късен етап, за да покажат коректност пред Брюксел, санкционират общините.
Проекти на Община Русе от времето на предишната кметска управа например са с наложени финансови корекции за 1,4 млн. лева, от тях половин милион са заради дискриминационни условия в поръчката за ремонта на площада. Други санкции при управлението на кмета Пламен Стоилов засега няма, твърди Карапчански. Но пък мащабните инфраструктурни обекти още не са приключили, така че на този етап е рано да се надуват фанфари. Добре е да имаме едно наум, тъй като почти нямаше поръчка, която да не е атакувана пред Комисията за защита на конкуренцията.
Местните власти искат споделена отговорност с чиновниците, които ги контролират. Ако изпълняваме техните указания, а после има проблеми, значи е справедливо и те да търпят някакви санкции, разсъждават те.
Карапчански дава за пример проекта за туристическите атракции на Русе, при който
цяла година изминала само в съгласуване
От 6 до 9 месеца се губят и в процеса на обжалване на обществените поръчки, което в над 95% от случаите, поне в Община Русе, е неоснователно, твърди зам.-кметът. Посочва, че през мандата на настоящето управление 96-97% от делата пред ВАС печели Общината.
Кметовете от целия регион и от страната намират изискванията, които централните власти налагат, за прекалени и неработещи. Многократно те са поставяли въпроса, че тези, които управляват европейските програми, вместо да им помагат, ги спъват. На което пък отговорът е, че в общините, особено в малките, липсва административен капацитет за изготвяне на добри проекти и перфектни процедури.
Тези дни кметовете на ГЕРБ излязоха с декларация
срещу правителството заради спрените плащания по двете оперативни програми. В нея те заявиха, че централната администрация си измива ръцете с тях и че нарочно им оказва политически натиск, като им реже плащанията по проектите.
Едва ли ще се намери кмет, който да не се оплаче и от „задължителното“ вече обжалване на обществените поръчки. Опитите на местните власти по законодателен начин да се ограничат неоснователните атаки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд засега са безуспешни. Имало предложение, докато тече обжалването, фирмите да депозират определен процент от сумата на поръчката в банка, като
целта е да се парират некоректните играчи
Онези, които нямат капацитет да изпълняват такива поръчки, но участват в процедурите, само за да обжалват, като разчитат, че ще могат да сключат сделка - ако оттеглят жалбата си, да получат насреща друга по-малка поръчка по договаряне.
Карапчански твърди, че администрацията на Русе не влиза в такива съглашения, изчаква всички процедури, но това пък доста отлага във времето реализацията. 
Протакането не само скъсява сроковете за реалното изпълнение, което след това се взема на акорд за сметка на качеството. През това време се променят и пазарните условия, което води до разминаване в цените, заложени по проекта, и в реалността. А това също няма как да не се отрази на качеството на изпълнението.
Тезата на Карапчански не е лишена от аргументи, но не можем да пренебрегнем и усещането за изтичане на средства. Казвам „усещането“, защото в изключително редки случаи това се доказва в съда, по-честото правило у нас е подобни обвинения да приключват с оправдателни присъди. Ако сме честни, би трябвало да признаем, че тъкмо това е причината Брюксел да ни гледа под лупа и за най-малкото отклонение от правилата да ни бие през пръстите.
Любопитен е анализът на самата Агенция за обществени поръчки отпреди 2 години върху обявените процедури.
Неясни, противоречиви и субективни условия
са най-честите проблеми, които агенцята отбелязва. Специалисти посочват, че условията в обявлението обикновено не съответстват на изискванията, посочени в документацията. Друг недостатък са ограничителните условия и изисквания, които силно стесняват кръга на играчите за поръчките. Този порок се среща изключително често, твърдят от агенцията.
Експертите са забелязали и друга тенденция - да се изискват от фирмите документи извън закона, което също води до неравнопоставеност.
При оценяването на поръчките също се наблюдавали редица нарушения. Смесване на критерии за допустимост с показатели за оценка на офертата бил най-честият трик. Освен това обикновено се спекулирало с два основни критерия - „икономически най-изгодната оферта“ и „най- ниска цена“. В резултат се предпочитала „най-ниската цена“, което в никакъв случай не значи, че тя е икономически най-изгодна.
Електронните търгове ограничават субективизма
твърдят от консултантската и одиторска фирма KPMG и предлагат да ги въведем. Впрочем, тази възможност и сега е възможна, но тя не се прилага. Карапчански обяснява, че общините не я ползват, защото им излиза прекалено скъпо и допълнително би забавило процеса. И при електронната форма има комисия, която класира офертите, разликата е, че документите могат да се подават онлайн. Другата особеност е, че в агенцията има един списък с независими експерти, от които общините могат да избират един или двама членове за комисиите на случаен принцип, тъй като това го прави компютър. Предполага се, че така се избягва зависимост и се гарантира безпристрастна оценка. Само че една визита на такъв експерт ще струва на бюджета между 600 и 1200 лева, а обикновено са необходими три посещения и общините предпочитат да си ги спестят. Освен това подлагат на съмнение и тяхната безпристрастност.
От друга страна обаче, отказът от външни експерти може да се тълкува и от друг ъгъл - че общините не искат някой външен да им обърка сметките. Впрочем това със сигурност не се отнася само до общинските поръчки, същите негативи се наблюдават и при държавните. Затова е редно да се сложи край на вечното прехвърляне на топката, а всеки да поеме своята отговорност, защото като теглим чертата, сметката плащат данъкоплатците. А тя никак не е малка.