Родена е в София. Дъщеря е на диригента и композитор Вили Казасян и на Надежда Ранджева. През 1989 г. завършва ударни инструменти в музикалното училище “Любомир Пипков”, а после продължава същата специалност в консерваторията. Хилда има 7-годишен брак с актьора Чочо Попйорданов. След запознанството с бизнесмена Симеон Бучков-Бучи се ражда дъщеря им Надежда-Мари. Издала е 5 албума. Журирала е два пъти в тв шоуто на bTV “България търси талант”, а сега за втори път и в “Като две капки вода" на Нова телевизия.

- Хилда, как преминава националното ви турне?

- Приятно съм изненадана, че големите театрални зали са пълни. Интересът е голям и се наложи в София освен на 29 май да направим втори концерт в Сатиричния театър на 4 юни. Във Варна също трябваше да има втори концерт, защото и там билетите бяха продадени 10 дни по-рано. Невероятно усещане е. Настроението повдигат и музикантите с мен Христо Йоцов, Живко Петров, Михаил Йосифов, Милен Кукошаров. Ще се върна от турнето много щастлива.

- Сравнете тези музиканти с легендарния бигбенд на Вили Казасян.

- Част от тях са от бенда - Христо Йоцов бе барабанист при татко
А и всичко с времето - и тогава, и сега това са най-талантливите джаз музиканти в България. Важно е за мен, че всички те са много близки приятели - и на сцената, и извън нея.

- Защо като Лили Иванова решихте да пеете в театралните салони, а не в спортни зали или на открито?

- Театралната сцена подхожда най-добре на това, което създаваме. Там има натрупана талантлива енергия на поколения творци, една невероятна атмосфера, която много се покрива с това, което и ние правим на сцената. В театър аз винаги се чувствам особено.

- Недоносеното дете в музиката ли е джазът у нас?

- Ами оказва се, че не е точно така. Той има една доста широка ниша от почитатели и въпросът е дали има предлагане. В този смисъл обвинявам радиата и телевизиите, че не предлагат джаз. Защото за да харесаш едно парче, първо трябва да го чуеш.

Като се предлага едно  и също, как тогава ще възпиташ децата си  с джаз, ако тази  музика не се пуска. А всеки, дошъл за първи път на концерт, след това е повторил, т.е. харесал е музиката.

- В какъв смисъл е труден жанрът - за слушане или за изпълнение?

- И за слушане, и за изпълнение на джаза трябва образователна култура. Аз и музикантите, с които съм днес, сме отдали години от живота си за ученето не само на тази музика, защото всички сме започнали като класически музиканти. Но пък джазът е такова удоволствие, че не си даваш сметка колко много усилия си полагал още от малък, за да го изпълняваш. Най-известните джазови стандарти са популярни теми. Вземете Гершуин - това са възможно най-известните песни, които се изпълняват в цял свят. За нашата програма Христо Йоцов им направи невероятно добри аранжименти.

- Уютно ли се чувствате в ролята на изпитващ в журито на “Като две капки вода”?

- Маги Халваджиян е събрал свестни хора в екип и човек се чувства сигурен и спокоен сред тях. Не съм сигурна дали бих се чувствала така добре в същата роля, но в друг формат на екипа. В този смисъл сме много точна група не толкова като жури, а като съмишленици, като част от много добър екип, откакто съм започнала още от първите две риалитита “България търси талант”, та и сега в “Като две капки вода”.

- Някои си мислят, че е голям келепир да си жури в такова шоу, че там се раздават на едро едни пари и все едни и същи хора ги вземат, като прескачат от риалити в риалити, сякаш са на трудови договори там.

- Аз затова уважавам Маги Халваджиян, защото е може би единствен, който от самото начало работи с едни и същи хора, които са доказали своята талантлива дързост. Като Митко Рачков, Зуека, Мария Игнатова, Алекс Раева. Сработил се е с кръг от хора, които освен това са много талантливи и обичани. И Маги Халваджиян
не изневерява на тази  печеливша формула.

- Първата лястовица в подобен род журиране бе радиоконкурсът “Тромбата на Вили” на баща ви още през 60-те години на миналия век. Намирате ли някаква прилика?

- Това е много интересно, защото баща ми е пионерът на тези формати, и то авторски, в България. “Тромбата на Вили” е било изключително забавно предаване в радиото и страшно търсено. Баща ми е разказвал, че опашката от желаещи родители с децата си е стигала от радиото чак долу до канала (до бул. “Евлоги Георгиев” - б.а.) и я охранявала конна полиция. Конкурсът е имал невероятен успех. За това е спомагала и самата роля на татко, защото той го е водил хем интелигентно, хем е влагал много хумор, хем без да нарани някого от малките участници. И мисля, че той е един истински основоположник на тези музикални формати в България.

- Днес сред журито има ли задкулисни спорове, неприязън, уговорка да забиете някого?

- Какво говорите? Аз отивам на това предаване като на суперприятен купон с приятели. Там се забавляваме, смеем се и всичко това е искрено и от сърце. Това е паметно преживяване.

- И няма вътрешни лобита?

- Ами и това е хубавото на Маги Халваджиян, че подбира хора съмишленици, които си пасват и там стават приятели. Така се сприятелих с Юлиан Константинов...

- А Милица Гладнишка после качихте на сцената на “Студио 5”.

- Не само това, тя участва в моя последен клип, който направи режисьорът на “Като две капки вода”. А и Милица ще бъде специален мой гост на двата ми концерта в София на 29 май и на 4 юни. С Милица ще направим  женски дует и това ще бъде изненада за публиката.

- Харесва ли ви в България, някои я намират за кочина - в политиката, шоубизнеса, културата?

- Като умна арменка съм се спасила от това определение, защото, когато реших да не емигрирам, а да остана в България, сторих всичко, за да си създам своето място. Направих си музикален клуб, ресторант, подредих дома уютен, че да ми е приятно в него, срещнах прекрасни хора, които ми станаха приятели. И така че почти не излизам от този свой кръг, който е хем приятен, хем релаксиращ, хем и творчески.
А имах възможност да напусна трайно България - бях на 21 години, когато майка ми заживя в САЩ. А и после предложения не липсваха. Но избрах България и Господ ми помага да живея смислено и щастливо.

- А какво правите, за да се разшири това добро място за живеене?

- В плановете ми след това турне е в “Студио 5” да започнем спектакли и концерти за децата. Дадох си сметка, че освен да създавам приятна атмосфера около себе си, е много добре да намираме време и сили да създаваме естетика и добър вкус у децата. През есента ще открием академии за малките - театър, танци, музика и пр. Отсега предусещам, че това ще ми носи голямо удовлетворение.

- На колко стана дъщеря ви Надежда?

- На 12.

- По-трудно ли е общуването между двете ви днес?

- О, не, разбираме се прекрасно. Може да е странно, но досега през тези 12 години не ми се е налагало да повиша даже тон. Сега дъщеря ми учи езици и, разбира се, пиано. Учителката  е много добра, самата тя е влюбена в музиката, а това е първото условие и нейните ученици да прихванат от тази любов. По какъв път да тръгне по-нататък Надежда, ще оставя тя самата да реши. Сигурна съм, че
едно дете трябва да има шанса за избор накъде да тръгне.

- Бяхте посланик на операция “Жълти стотинки” за построяването на първата къща за временно отглеждане на изоставени деца в кв. “Княжево”. Мислили ли сте да осиновите дете?

- Много пъти съм си го мислила. Със сигурност не е сега моментът, тъй като едва намирам време за себе си, а да осиновиш дете, е сериозна отговорност.
И дори мисля, че трябва да отделиш по-голямо внимание, отколкото на собственото си дете. Не съм убедена 100 процента, че ще го направя, но факт е, много пъти мисълта да осиновя дете ми се е въртяла в главата Особено когато видях тези беззащитни малки същества в къщичките. Но затова трябва човек да е сигурен, убеден и отговорен за такова действие.

- Споделихте ли това с мъжа до вас?

- Да, споделяла съм и той го приема с абсолютно отворено сърце и с истински пожелания, което, ако Господ е рекъл и в един момент имаме тази възможност, ще стане.

- Кой е приятелят ви?

- Казва се Пламен Иванов - най-свестният и най-благородният мъж, когото съм имала и когото познавам. Човекът, с когото се разбирам само с погледи. За мен той е дар от Бога и съм благодарна, че връзката ни е в зряла възраст, когато човек може да оцени нещата.

С него имаме ресторант в Созопол и сега той е там, за да подготвя откриването му. Отворихме и арменски ресторант “Агур, агур” в София. Пламен и дъщеря ми Надежда са в прекрасни отношения, аз пък давам съвети на синовете му, които са доста музикални.

- Кога разбрахте, че той е човекът за вас?

- Големият знак за мен бе отношението му към Надежда и нейното отношение към него. Още от първата среща на двамата видях, че детето ми не само бе спокойно, но и от първата секунда го хареса. А за мен това бе много важно и единственото, с което не бих направила компромис.

- Джаз и кухня...

- ... е перфектно съчетание. Какво по-хубаво от приятна музика с чаша хубаво вино и вкусна вечеря. След концерти първото, което се чудим с музикантите, е къде се намира най-приятното кръчменце във всеки град, за да може човек да изкара адреналина и сподели емоциите си.

Така че с нашите два ресторанта аз абсолютно затворих кръга.

- Намесихте ли се в интериора им?

- За ресторанта в Созопол миналата година трябваше спешно да довършим вида на тоалетната. И реших цялата да я направя в тапети от ноти. В градския антикварен магазин единствените ноти бяха народна музика за акордеон. Два дни ги лепих и се получи доста атрактивно. Цялата тоалетна облепих с нотите за акордеон.
Това моите колеги не подминават без подигравки винаги когато отидат там.

- А вие ли менажирате ресторантите, или ви е поверена само кухнята?

- Нито едно от двете. Пламен се занимава с менажирането, а аз създавам приятната атмосфера и съм цветенцето на тези два ресторанта. (Смее се.) А и голяма част от менюто е мое.

- Минавате за призната кулинарка. Кога сготвихте за първи път?

- Била съм много малка, на около 5-6 годинки, когато направих първата манджа на майка и татко. Беше доматена супа, но стана толкова солена, че да прикрия това добавих подобаващо количество мед. И бе нещо, което нямаше как въобще да се близне, а милите ми родители с безумни физиономии ядоха от това нещо, за да не ми развалят удоволствието, че съм го направила за тях.

- Как поддържате фигурата си?

- С чувство за вина на всяка хапка, която ям. Йогата много ми помага, но сега по време на турнето спрях заниманията.

- Парцелът на известните българи на Централните софийски гробища тъне в бурени. Ходите ли на гроба на баща си?

- Не, много рядко ходя. Не е това мястото, на което получавам спокойствие и връзка с близките си, които ги няма.

- Ще гласувате ли?

- 100 процента ще гласувам. По никакъв начин не мога да оправдая не само отказа от гласуване, но и тези, които дават т.нар. наказателен вот.

Интервю на Николай Москов