Първата си самостоятелна изложба подреди младият график Петър Руменов Петров. Художникът е родом от Две могили, завършил е паралелката по изобразително изкуство в русенското СОУ „Възраждане“, а след това се е дипломирал във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“, специалност графика. Първата изява пред публика на младия творец обаче не е нито в родния му град, нито в града, където е разчел за себе си кодовете на графичното изкуство, нито в града, в който е получил висшето си образование. Петър Петров показва за първи път графиките, в които е претворил своето възприемане на света, в читалището в... Бяла.
Работата е там, че именно в Бяла младият мъж е работил като преподавател по изобразително изкуство в продължение на близо година в тамошната гимназия - СОУ „Панайот Волов“. Затова е напълно обяснимо, че ученикът на русенския майстор на графиката Десислав Гечев е избрал да направи първата си изява на мястото, което е свързано и с първите му професионални стъпки. Изложбата е съвместна с колежка на Петър Петров - експозицията представя 16 негови графични работи и 17 живописни творби на Веселина Шаркова, която работи като възпитател в начално училище „Петко Р.Славейков“ в Бяла. На откриването, по време на което с топло слово се обръща към двамата автори беленският художник Михаил Митев, специално са поканени двамата русенци, които са вдъхнали увереност на Петров от неговите гимназиални години - Десислав Гечев и неговият колега, живописецът Хрисанд Хрисандов.
Странните светове на Петър Петров, които той показва в експозицията, преплитат острото чувство на автора за време и пространство, ракурсите на истините, които никога нямат само едно име, както и сложните коренища на подсъзнателните капани, в които дебнат сенките на миналото и мрежите, препречващи свободния полет на птиците. В търсене на свой собствен почерк, който да изразява най-пълно черно-белите лабиринти на мислите и чувствата, Петър Петров установява, че особено равновесно се чувства в Полша. Част от нещата, които представям в първата си изложба, са правени именно там, в град Лодз, където половин година бях стипендиант по програма „Еразъм“, обяснява художникът. Това е културната столица на Полша, център на множество артистични изяви - фестивали на киното, модата, текстила, с много галерии и художествени центрове. В самата Академия за изящни изкуства, където Петров е посещавал лекции и творчески занятия, има 5-6 галерии. Освен това много изоставени заводи и фабрики, дори и просто стари жилищни сгради, които по една или друга причина са били напуснати, се превръщат в места за арт изяви - изложби, пърформанси, моноспектакли, разказва графикът. И не крие, че очаква с нетърпение повторното си заминаване за Лодз наесен - отново по програма „Еразъм“, но този път вече не като бакалавър, а като магистър. И след това вероятно ще подредя своя изложба и в Русе, почти обещава младият художник.